Радомир Чолаков, председател на правната комисия в 48-ото НС, пред Труд News: Натикани сме в коловоз на перманентна революция

Парламентарната правна комисия отхвърли ветото на президента върху Изборния кодекс часове след като той го наложи. Ще има ли отново ожесточени дебати по тази тема в пленарната зала? Ще сезира ли Радев Конституционния съд? Пожертван ли бе професор Николай Габровски от ГЕРБ, като го номинираха за премиер, а депутатите го отхвърлиха? Докъде стигнаха задължителните за ПВУ 22 закона? Според г-н Чолаков ГЕРБ устоя на всички удари от последните две години и това очевидно е проблем за тези, които искат да разбият системата. А след повече от 20 години участие в управлението на страната Бойко Борисов е първостепенен фактор в българската политика и винаги ще остане такъв.

- Ветото на президента върху Изборния кодекс бе отхвърлено в правната комисия с 12:11 гласа. Очаквате ли в залата дебати, подобни на тези, когато бяха приети поправките? 
- Обсъждането на ветото в Правна комисия мина спокойно. Проф. Емилия Друмева представи мотивите на президента за налагане на ветото, колегите от ПП, ДБ и „Български възход“ повториха по още веднъж тезите си срещу хартиената бюлетина и това беше. Мисля, че всички политически сили вече са уморени от този дебат и разбират, че той разрушава доверието в изборния процес, а оттам в политическата система и в крайна сметка обслужва идеите за смяна на системата. Забележете, че след измененията на Изборния кодекс, приети в нощта срещу Разпети петък миналата година, страната ни сякаш буквално беше разпъната на кръст. Напреженията вече ни разкъсват като общество. Със сегашните изменения на ИК, с които връщаме свободата на хората да избират как да гласуват, искаме да свалим част от това напрежение. Интересно съвпадение е, че ще се случи в навечерието на Рождество. Надявах се, че президентът, образно казано, ще помогне да свалим България от кръста, но с ветото си той показа, че мисли различно. И се боя, че това няма да е краят на сагата с машините.

- Мислите, че президентът ще сезира Конституционния съд ли?
- Четейки мотивите към ветото ми става ясно, че идейният център и най-големият застъпник на 100% машинно гласуване е президентството. ИТН, които го наложиха в 45-тото събрание, а после ПП и ДБ, които го защитаваха с телата си, са само инструменти. Някой много фино работи върху тях на психологическо ниво, като подклажда изкуствено бунта на „младите“ срещу „старите“, стимулира желанието да са „модерни“, а не „ретрогради“, да са „дигитални“, а не „аналогови“ и в крайна сметка ги насърчава да изискват един непрозрачен, освободен от човешки контрол изборен процес, на който самите те стават заложници. Например и до ден днешен никой не е обяснил смислено бруталните грешки на социологическите агенции при последните два избора. Все са грешали, но в рамките на статистиката. Откакто се въведоха машините започнаха да грешат с по 10 процента! Особено ме озадачи това, че президентът е наложил вето върху разпоредбите, с които искаме да се въведе присъствие на представители на държавата във всички секции в чужбина. После си припомних, как при изборите за 46-ото Народно събрание три дни чакахме да се преброят машинните гласове от секциите в чужбина, които би трябвало да излязат веднага и как те промениха съотношението между парламентарните сили. Спомняте ли си? Сега с ветото си президентът ясно казва, че не иска държавата да има контрол върху изборния процес в чужбина. Не намирате ли това за странно? Тъй, че, да, смятам, че президентството ще атакува измененията в Изборния кодекс пред Конституционния съд и че войната срещу правото на гражданите да гласуват по начина, по който се гласува във всички европейски страни, а оттам и срещу политическата системаq ще продължи.

- ПП бяха казали, че няма да предложат правителство, ако хартиената бюлетина остане. Вече имат и кандидат-премиер обаче.
- ПП са последователни единствено в детинското си поведение и в детинското си желание да изглеждат по-големи и страшни, отколкото са. Както сполучливо ги определи Борисов, те са като маскирани дечица на Хелоуин, които крещят „Дай ми лакомство, или ще ти направя беля!“ Лакомствата, които очакват, обаче, не са никак дребни: да си закрием базовите енергийни мощности, да си разбием институциите, да харчим пари като обезумели, да теглим дългове и накрая да си фалираме държавата. Това, което казвате, беше поредната им наивна манипулация: „Оставете си ни машинките, или няма да направим правителство с вас!“ Сякаш някой се е засилил да прави правителство с тях! Очевидно им липсват първите седем години политическо възпитание и култура. Ако не им обръщате толкова внимание, ще се успокоят.

- Ако зад проф. Габровски стърчеше Бойко, по думите на Ат. Атанасов, то зад Денков кой стърчи - Борисов, Радев, Петков, друг?
- По начина, по който формулирате въпроса, ме карате да се замисля, че проф. Габровски, който не произлиза от политическата система, в един момент наистина можеше да се окаже неудобен. Докато политическата биография на г-н Денков е биография на удобен човек. В този смисъл, с номинацията за премиер на проф. Габровски, Бойко Борисов показа, че не се притеснява да лансира независими, утвърдени в обществото личности, което е знак за същностна промяна на модела за формиране на изпълнителна власт и за правене на политика. Докато с номинацията на г-н Денков, Петков и Василев казват, че искат да запазят властта за себе си и не могат да делегират. Тези два подхода показват каква е разликата между Борисов и Петков/Василев. На езика на мениджмънта Борисов е управленец от най-висок калибър, а Петков/Василев винаги ще си останат изпълнители от средно ниво.

- Проф. Габровски бе похарчен, това ще е съдбата и на Денков. Докога български учени ще бъдат жертвани за политически цели?
- Проф. Габровски получи шанс да застане на най-високата възможна трибуна, откъдето цялата страна можа да види, че е сериозен и достоен човек и съм сигурен, че той го оценява. Какво загуби той и какво загуби проф. Герджиков, който беше кандидат за президент, подкрепен от ГЕРБ? Загубиха тези, които не ги подкрепиха. Изобщо мантрата, че утвърдени в професиите си и уважавани хора не бива да се въвличат в политиката, защото политиката била „мръсна работа“ е много зловредна. Напротив, трябва да се въвличат, защото независимо от времето, в което остават на политическата сцена, те вдигат нивото и налагат нови стандарти. Нали сте съгласни, че на фона на проф. Габровски някои нови политици изглеждат още по-нелепо? Проф. Габровски каза, че иска да помогне политическата среда да стане по-добра и само с присъствието си започна да го прави. В този смисъл той успя. От друга страна участието в политическия живот минава през политическите партии и това е базисно условие в една парламентарна демокрация. Когато една политическа партия дава шанс на човек, външен по отношение на партийните структури, да се реализира на най-високите възможни нива на политика и евентуално на държавно управление, то това е много висока оценка за самия него, за което той трябва да е признателен. Тъй, че на въпроса към проф. Габровски: „Не се ли чувствате използван?“ аз на негово място бих отговарял: „Не, признателен съм за високата оценка, която получих от най-голямата политическа партия в страната!“ Казвам го от личен опит. Колкото до г-н Денков, той досега е получавал доста шансове от различни партии и предполагам, че неговите мотиви са по-софистицирани.

- Ще се стигне ли въобще до формиране на правителство с втория мандат или всичко е прах в очите? 
- Ако след всичко, което сътвориха Кирил Петков и Асен Василев, някоя политическа партия в това народно събрание пожелае да заложи авторитета си и да ги подкрепи за правителство, за да получи страната още една порция от това, което те ни предложиха, нека го направи.

- ГЕРБ ще участва ли под някаква форма в правителство с третия мандат? 
- Това ще се реши от органите на ГЕРБ. Не мога да коментирам.

- Борисов ли все пак бе главната пречка пред проектокабинета „Габровски“?
- Не, разбира се. Това винаги е било претекст. ГЕРБ е носещата колона на конструкцията на българската политическа система. За да се разбие системата трябва да се разбият партиите, една по една. ГЕРБ устоя на всички удари от последните две години и това очевидно е проблем за тези, които искат да разбият системата. След повече от 20 години участие в управлението на страната Бойко Борисов е първостепенен фактор в българската политика и винаги ще остане такъв. Впрочем Ахмед Доган и Иван Костов също са неоспорими авторитети в своите партии, респективно в политиката и никой не поставя това под въпрос. Опитът трябва да се уважава. Проблемът за мен е кой и защо иска да разбие партийната и политическата система на България? Бойко Борисов и ГЕРБ са пречка пред тези намерения и затова биват атакувани.

- Едни от главните условия за влизането ни в Шенген са реформата в КПКОНПИ и възможността да бъде поставен под контрол главния прокурор. Има ли правната комисия готовност за това? Къде очаквате да се появят противоречия?
- Идеите за реформата на КПКОНПИ бяха подкрепени на първо четене в пленарната зала. Сега съответните законопроекти ще се върнат в правната комисия, където ще започне второто четене, текст по текст. Имам лошото чувство, че с КПКОНПИ ще стане същото, като със специализираните съд и прокуратура. Ще го закрием, само защото някой е обещавал в Брюксел, че това ще е „истинска, дълбока реформа“, ще създадем два нови органа и ще отворим ред други проблеми и въпроси, на които ще трябва да отговаряме с нови реформи. Изобщо, натикани сме в един коловоз на перманентна революция, където всяка „дълбока, истинска реформа“ влече след себе си една още по-дълбока и по-истинска и така без край. По темата с отговорността на главния прокурор очакваме съответните законопроекти на Министерски съвет да бъдат представени в Народното събрание и ще започнем да ги гледаме веднага. Виждаме, че срещу тях вече има сериозни обструкции и забележки, но се надявам в дух на консенсус да намерим най-сетне верните отговори и да затворим тази тема веднъж за винаги. Защото тя разяжда авторитета на съдебната система по същия начин, по който други теми разяждат авторитета на партийната система. Поне една от системите на държавата трябва да остане здрава, защото иначе видяхме как Кирил Петков и компания си представят „правовата държава“ - революционен терор с Бойко Рашков начело.

- Колко още от законите по ПВУ остава да бъдат приети, колко са готови, кои ще минат бързо и по кои очаквате сблъсъци в залата?
- Повечето от законопроектите минаха на първо четене. Сега предстои второто, където законите се гледат член по член. Ако има правителство, тоест и парламент, ще приемем всички. Ако няма да има правителство - няма да успеем. Всички са наясно. Това е положението. Най-отговорно обаче искам да кажа, че между законопроектите, изработени в предишния министерски съвет във връзка с изпълнение на условия по ПВУ, има такива, които будят много сериозни възражения. Имайте предвид, ако сравним правото с медицината, че всяко отваряне на закон или приемане на нов закон представлява операция без упойка на съответната част от обществения организъм. Една законодателна грешка може да има много по-опасни и дългосрочни последици от една лекарска грешка, защото засяга цели сектори и огромни групи хора. Имам чувството, че някои революционно настроени колеги, включително в кабинета, не осъзнават това. Те настояват да се реже и да се ампутира, без оглед дали тялото може да оцелее. Ще се постарая, доколкото ми е по силите, законодателните операции да бъдат извършвани с хирургическа точност и най-вече с отговорност за последиците. Ако ми позволите тази шега, законодателството е по-скоро неврохирургия, а не ортопедия. Трябва да се пипа много внимателно.

- Чия ще бъде вината, ако се отиде отново на предсрочни избори? От тях най-много ще спечели Радев - ще управлява еднолично още поне половин година. Не е ли крайно време да се сложи край на сагата „служебни правителства“? 
- Кажете това на останалите политически партии, които станаха заложници на политиката на разделение и омраза. Ние сме наясно с тенденциите и процесите, които протичат и, че те са пагубни за политическата система. Странното е, че останалите партии, изключая ПП, също ги осъзнават, но сякаш са попаднали в капан и нямат сили да се освободят от него. Помогнете им. Повтаряйте им всеки ден до Коледа, че е крайно време да спрат да се поддават на манипулации, че е добре да започнем да си засвидетелстваме уважение, че нямаме никаква причина да се мразим взаимно, че от перманентната политическа криза страда обществото и страда България. И понеже на Коледа стават чудеса, да се надяваме, че ще чуят.

Нашият гост
Радомир Чолаков е роден в Пловдив. Завършил е “Право” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Специализирал е медийно право във II Юридически факултет на Хамбургския университет, Германия (1991-1995 г.) и е магистър по право на Юридическия факултет на Виенския университет (2013 г.). Бил е изпълнителен директор на БНТ, главен юрисконсулт и административен директор на Вестникарска група България, изпълнителен директор на Съюза на издателите в България. Депутат в 45-то, 46-то и 47-мо Народно събрание от ГЕРБ, на изборите на 2 октомври отново бе избран за депутат от първата политическа сила в 48-мо НС и за председател на правната комисия.