Саломея Регина Русецка и нейните български приключения

През 2018 г. в Полша и Беларус беше отбелязана 300-годишнината от рождението на една забележителна жена

Сведенията на Саломея Регина хвърлят нова светлина върху историята на София, Карлово, Видин, Русе и други градове

В броя на „Труд news“ от 1-2 март 2025 г. представихме важните сведения на Саломея Регина Русецка за малко известното българско въстание през 1737 г. Нека разкажем повече за тази интересна личност, обявена в Полша и Беларус за първата жена лекар в Източна Европа – нещо повече, отбелязването на нейната памет е вписано в културния календар на ЮНЕСКО. Знанията ни за Саломея Регина дължим на нейната автобиографична книга „Авантюрите на моя живот“, написана през 1760 г.

Саломея Регина е родена през 1718 г. в семейството на Ефхим Русецки от Новогрудок (в дн. Беларус), тогава в състава на Полското кралство (Жеч Посполита). Възможно е да става дума за приела християнството еврейска фамилия, но от собствените ѝ думи разбираме, че Саломея има самосъзнание на полякиня и дълбоко вярваща католичка. Още като момиче проявява силен характер – язди кон, научава се да стреля, изобщо е смела по природа. На 14-годишна възраст, каквито са стандартите на епохата, е дадена за съпруга на доста по-възрастния от нея немски лекар Якуб Халпир. Заедно с него заминава за Истанбул, където мъжът ѝ развива широка практика. Поради строгите забрани на исляма е невъзможно докторът да лекува жените на османските първенци, вкл. в харема на султана. С тази нелека задача се заема Саломея, която „в движение“ е обучена от д-р Халпир, като упорито се самообразова през целия си живот, вкл. при контакти с други лекари и аптекари. Научава латински, ползва специализирана литература по медицина и фармакология, пише рецепти, дори прави медицински експерименти! След смъртта на съпруга си сама води медицинска практика. В разрез с дотогавашната традиция, особено в ислямското общество, лекува не само жени, но и мъже. В процеса на лечение младата лекарка обръща сериозно внимание на хигиената и здравословното хранене.

Заради своите способности се радва на популярност и доверие. Разбира се, успехите, които носят сериозни приходи, будят завист от страна на колеги, така че Саломея нерядко е обект на сплетни, интриги и доноси, дори на „черна магия“… Нейното кредо е, че „… в болест и здраве всички са равни…“ – и султаните, и разбойниците, и бедните деца, каквито неведнъж лекува безплатно. Полската лекарка споменава за свои визити и по българските земи. През Одрин пътува до Ямбол, където лекува „… жената и сина на Алим Гирей султан…“ – представител на рода на кримските татарски султани, живеещи в Османската империя. В Татар-Пазарджик полага грижи за съпругата на „…Ибрахим ефенди, който притежава всички оризови плантации, които са в Румелия…“ За кратко е и във Филибе / Пловдив – според нея родният град на Александър Велики, както нерядко пишат и други автори през онази епоха.

През 1735 г. д-р Халпир е изпратен като военен лекар в Босна. Скоро след това Саломея заедно с малката им дъщеря Констанция потегля към Босна, но пътуването е осуетено от разбойническо нападение срещу кервана, с който пътува. Най-вероятно мястото на нападението е нейде при прохода Траянови врата. Главатарят на разбойниците Саръ Хюсеин я разпознава, въпреки мъжките дрехи, в които е облечена: „Познавам те добре, ти си госпожата доктор!“ Прочутият по онова време разбойник, известен дори на самия султан, отвежда Саломея в родното си Карлово. Полякинята е силно впечатлена от този град, разположен „… в една низина в централната част на България…“, в подножието на Балкана. В Карлово тя пребивава два месеца, живеейки в дома на майката на Саръ Хюсеин, лекувайки с успех болните му близки. В знак на благодарност разбойническият главатар щедро заплаща лечението и лично с хората си я охранява до София.

Както стана дума, в броя на „Труд news“ от 1-2 март т.г. разказахме за пребиваването на Саломея Регина Русецка в София и разигралата се пред очите кървава разправа с въстаналите през 1737 г. българи. Тя е очевидка и на обесването на св. Симеон, митрополит Самоковски, канонизиран от нашата църква. За да не повтаряме казаното, ще прибавим впечатленията на младата полякиня от „… минералните води в София, които са много добри…“ и лековити.  По тази причина тук от Босна през Солун пристига и нейният съпруг, страдащ най-вероятно от ревматизъм. Д-р Халпир е придружаван от един италиански лекар, попаднал в турски плен. Състоянието на Халпир се подобрява, след което той заминава за Цариград, за да прибере вещите си, но се разболява от чума и по-късно умира. Ужасена от кървавата разправа в София с въстаналите българи, Саломея заминава за Видин. Преоблечена отново като мъж, при това в дрехи на еничар, тя, както изглежда, смята през дунавския град да напусне Османската империя. По същото време близо до българския дунавски град са войските на австрийския генерал Дамниц, които обаче търпят тежко поражение. В плен падат войници и немалко офицери, както и придружаващите ги по време на войната техни жени и деца… Във Видин Саломея успява да излекува сина на турския паша, ковчежник на султана. Благодарение на връзките си с османския елит, на лекарката е позволено да откупи от плен няколко офицери, сред които е и бъдещият ѝ втори съпруг Йозеф Фортунат де Пилщин, австрийски благородник от днешна Словения. Отново във Видин тя има и едно драматично приключение. По препоръка на Хайваз Мехмед паша младата лекарка е ангажирана с лечението на трансилванския княз Йозеф Ракоци, претендент за унгарския престол. Принцът е болен, най-вероятно от тежка пневмония, когото Саломея успява да излекува за 30 дни. Благородникът се увлича по младата полякиня, при което тя става обект на негови „… лудории, включително на някои ненужни и безсрамни думи и различни обещания…“ Налага се скоро да напусне Видин, качвайки се на кораб за Русчук/Русе. Отмъстителният Ракоци, недоволен от отказа на Саломея, пише донос по неин адрес, като обвинява своята спасителка в шпионаж в полза на австрийците, дори изпраща преследвачи след нея… В Русчук Саломея я арестувана. Въдворена е под домашен арест в дома на турско семейство, което ѝ съчувства и оплаква нейната младост, като я убеждава да приеме исляма, за да се спаси…

Саломея решително отказва и отрича обвиненията пред османските власти. Спасява я славата ѝ на лечителка – извикана е да лекува сина на един високопоставен османски чиновник. Младежът, поразен най-вероятно от тежка инфекция, е излекуван от Саломея за 40 дни. В знак на благодарност пашата ѝ помага да напусне пределите на османската държава. Така през 1739 г. младата жена се завръща в Полша и  скоро след това се омъжва за Йозеф Пилщин, който я придружава още от Видин. Затова някои изследователи я наричат „Саломея Регина Пилщин“ или „Пилщинова“.

За известно време Саломея пребивава в Петербург, където е радушно приета от самата императрица Анна Йоановна (1730-1740) и нейните придворни дами. След това се отправя за Австрия, но има сериозни проблеми с Пилщин и неговата фамилия. Оказва се, че Йозеф е не само неверен съпруг, но и безотговорен човек, който прахосва средствата на самата Саломея... Разорена, тя отново заминава за османската столица. За втори път практиката ѝ е успешна, особено след като успява за излекува болната сестра на Махмуд I (1730-1754 г.). След като записва своите спомени, през 1760 г. Саломея Регина Русецка заминава на поклонение в Йерусалим, но за съжаление следите ѝ се губят…

Както стана дума, полската лекарка е автор на интересни мемоари, обединени в автобиографичния роман „Авантюрите на моя живот“ – увлекателна творба, която остава непубликувана до 1957 г. Днес е оценена високо като едно от ранните произведения на полската литература. През 1993 г. книгата е преведена в Беларус, където на свой ред се превръща в своеобразна сензация. Предстои появата на „Авантюрите на моя живот“ и на български език, а преводът е на проф. Маргрета Григорова от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“.