Светльо Витков от „Хиподил“ пред „Труд news”: Нашата музика е искрена, а това понякога обижда

Светльо Витков от „Хиподил“ отново се завръща на голяма сцена. И този път той няма да бъде сам. 

Освен „Хиподил“ на сцената ще бъдат още няколко култови банди, оставили отпечатък с музиката си. 

„Ревю“, „Контрол“ и „Нова Генерация“ са част от големия концерт, който е под надслов „Сега или никога“. А голямото събитие, на което среща след 5 години си дават музикантите от тези групи, е насрочено за 2 декември в зала „Арена София“.

За голямата и финална музикална среща на четирите банди, за тънкото изкуство да се шегуваш уважавайки и за спорта и парите в него, пред „Труд news”, говори Светльо Витков.

- Колко време продължи подготовката за този концерт?

- Подготовката продължава все още и ще бъде до последния момент, до самия концерт, на 2 декември. Започнахме през май. Това е предизвикателство към всеки един изпълнител, а в случая артистите са от 4 групи, които в края на 80 и 90-те бяха знамето на несъгласието и бунта. 

- Как съчетахте времето си всички, за да може да се съберете на репетиция заедно и това беше ли възможно изобщо?

- Всички ще имаме по един ден заедно точно преди концерта, както и на самата дата ще имаме обща репетиция, която ще бъде генерална. Всяка една банда репетира и хората ще чуят само хитове, защото тези групи в творчеството си нямат много празни песни, които да не са запеят от публиката. 

- Колко песни сте включили в Сет листа?

- В Сет листа всяка една банда е включила най-големите си хитове. Много парчета са. Мога да кажа, че „Контрол“ ще бъдат с Кольо Гилъна, ще участва и Били Хлапето. Тук свободата е такава, че всяка група избира кои песни да включи, защото този концерт може би ще бъде последният топовен изстрел в мрака на чалгата и хип-хопа, които превзеха пазара. Вероятно за последен път може да видите тези 4 групи в един концерт на една сцена.

- Преди 5 години, в този състав, направихте концерт, сега отново ще зарадвате публиката. Няма ли да има нови 5 години през 2028-а?

- Мисля, че нови 5 няма да има. Твърдо го заявявам. Затова така се казва и концертът - „Сега или никога“, защото динамиката на времето ни вече не предразполага спокойствието да кажеш - след 5 или 10 години ще се срещнем пак на сцената. Предполагам, че ще се срещнем отново с публиката, но не и в този състав всички тези групи заедно.

- "Най-трудно е да се шегуваш – уважавайки", казвате Вие. Как се постига това чрез музика?

- Творците са малко по-различни хора от онези, които не са такива. Творецът първо трябва да вярва в това, което прави, а не толкова в себе си. Шегувайки се да уважаваш, означава да иронизираш себе си и света, в който живеем. Също така обстановката, в която творим и несъгласието с това, което виждаме и това, което не трябва да бъде, но уважавайки всеки един човек, който се опитва да промени към по-добро мястото, в което живее. 

- Имало ли е обидени през годините от текст на Ваша песен?

- О, разбира се. Ако говорим за „Хиподил“, „Контрол“, „Ревю“ и „Нова генерация“. По-скоро „Хиподил“ се считаха за много провокативна група с брутални текстове. Но то животът ни е брутален. Ние не живеем в свят от рози, където да е благоуханно. Напротив, живеем в една огромна, обществена тоалетна, която все повече се разраства. Така че „Хиподил“ бяхме абсолютно искрени, а искреността понякога обижда. Но се обиждат тези, които приемат себе си за нещо по-сериозно от това, което са. Никой не е по-голям от другия. Ние живеем в едно блато и не бива някой да се мисли, че е нещо повече.

- Сега тези 4 групи се събирате за общ концерт, но преди години имаше ли помежду ви конкуренция?

- Били сме конкуренти, разбира се. То и сега има конкуренция. Пазарът е такъв, защото България е малка държава и клубовете, където има „живо“ свирене не са толкова много. Те все повече изчезват и се налага да се пее, като отидеш някъде с една флашка с музика. 

- Изпитвате ли носталгия към музиката, която се правеше преди 10 години?

- Не, не можеш да живееш в миналото, ако искаш да имаш бъдеще. Не можеш да се оплакваш и да казваш как е било преди. Разлика между преди и сега, честно казано, няма. Ние сме си в соца, в прехода му и ще продължим така, може би докато нещо по-кардинално не се случи. 

- Кой е концертът, на който присъствахте тази година, но като част от публиката, и бихте откроил? 

- Единственият концерт от големите, който беше „Sold Out”, бе на Pantera. Хубав концерт, твърд метал. В България все още има такова движение и такива хора.

- Известно е, че се занимавате с карате и дори имате черен колан. Все още ли практикувате, както и това да сте и карате инструктор?

- Да, практикувам карате от 1985 година. 4-и дан (4-и черен пояс) съм и никога не съм бързал в степените. Всеки ден практикувам, защото както музикантите, така и при хората на бойните изкуства, ежедневната практика е в основата на успеха. Има много хора, които обичат да са теоретици, но практиката дава опита и развитието. Водя и група по карате. За мен карате не е изкуство да се биеш, а е изкуство да се научиш да овладееш и опознаеш себе си.

- Като бивш възпитаник на СМГ, към днешна дата как бихте степенувал по важност за Вас - математиката, музиката и спорта?

- Първото нещо е възпитанието, което е до 6 години, след което са книгите. След това идва спортът, математиката и образованието, като разширяване на познанията. Накрая идва практиката. Така трябва да бъде степенувано, според мен. 

- Правим това интервю в деня, и то часове преди да започнат протестите на феновете срещу БФС. Имате ли отношение към тази тема, като човек, който обича спорта?

- Аз съм човек, който практикува спорт, а не толкова да гледа нещо друго. Предпочитам да тренирам, но предвид много приятели и познати, които обичат българския футбол, аз, за разлика от тях, се разочаровах още в началото на 90-те. Тогава приключих с българския футбол. Нещата са пари, но пари без дух, не става. Само пари в организацията, трансфери и платени мачове, това не развива футбола. Не казвам, че в другите държави не е така. Корупцията, както знаете, е огромна не само в БФС, а и в цялото ръководство на ФИФА. Излезнаха и филми за това. Мисля, че трябва да се учим от тези, които уважават футбола като спорт, игра, фенове и практикуващи. В една Англия, например, футболът е футбол и в екипа на всеки отбор всички се стремят да играят добър футбол. Докато футболът е на ниво – всичко е само пари и как младите, желаещи да тренират и да станат професионалисти, биват отрязвани по простата причина, че нямат връзки и всичко се решава на това ниво, то това не е футбол за мен. А и не може едни и същи хора да бъдат вече толкова години начело на тази организация БФС. Не само играчи и ръководство, но трябва да се смени целият модел на българския футбол, както и всеки един модел, в който движещи са единствено парите.