Световни гении са преследвани от мистични видения

Големият полски композитор Фредерик Шопен никога не се е отличавал с добро здраве и умира рано, на 39 години. Официалните данни свидетелстват, че причина за смъртта му е заболяване на белите дробове. Но съвременните медици предполагат, че истинската причина, поради която светът се лишава от гениалния композитор, всъщност е епилепсия...

Както и мнозина гениални хора, Фредерик Шопен оставя след себе си множество загадки, повечето от които не са разкрити и до днес. Мненията, които изказват съвременните лекари и езотерици, са разбира се, само хипотези, макар че са базирани на разказите на негови съвременници – хора, които отлично познават Шопен.

Гениите се отличават със странности. Може дълго да се спори дали това популярно мнение е стереотип, или „средно аритметично“ на личните впечатления на тези, които са общували или дори са били част от семейството на гения. Въпреки това не бива да се пренебрегват фактите, които действително са важни допълнения към портрета на душата на прославения композитор.

Прокълнати твари

Широко популярна е историята, случила се през 1848 г., когато Шопен, изпълнявайки на концерт соната, изведнъж става и напуска сцената. А след известно време се връща и продължава да свири. За този инцидент е запазен документ, който заслужава доверие: лично писмо на Шопен до негов приятел. В него композиторът обяснява внезапния си импулс с това, че от вътрешността на рояла са се появили „прокълнати твари“, които той вече е виждал нощем. Затова се налага да излезе, за да се поуспокои.

Инцидентът далеч не е изолиран. Има немалко запазени писма на великия композитор, в които той описва срещите си със странни и плашещи същества. Неговите близки и приятели в спомените си разказват, че неведнъж са били с Шопен, когато той бива посещаван от мистични видения.

Животът на композитора е постоянно съпроводен с видения на мистични същества. Те са неговата „втора реалност“. Той може с часове да разговаря с явилите му се призраци, много от които са с човешки облик.

Една от основните теми на „разговори“ с мистичните същества е тази за смъртта. Беседите имат сложна и често заплетена логика и сюжет.

Медиците отбелязват, че виденията на Шопен не биха могли да се категоризират към някакъв конкретен вид разстройство на психиката – като шизофрения например, тъй като при това заболяване човек чува гласове, а не наблюдава видения.

Тъй като по времето, когато живее композиторът, са широко разпространени обезболяващите препарати на основата на опиати, се разглежда и версията, че виденията му са всъщност халюцинации, възникнали поради измененото от опиума съзнание. По-късно обаче тази версия е отхвърлена, тъй като става ясно, че виденията започват да навестяват композитора много преди той да започне да приема опиати.

Слепоочна епилепсия

Друго предположение, изказано от лекарите, е, че виденията на Шопен биха могли да са свързани с една от формите на епилепсията – слепоочната, от която може би е страдал композиторът. Версията за слепоочната епилепсия днес се приема като най-вероятна от тези, които се вместват в академичната наука, тъй като виденията, които преживява той, имат свое название в медицината – това са микроптически халюцинации. Освен това в съвременната медицина са известни множество пациенти със съответната диагноза, които имат същите видения като Шопен.

Според определението в Големия медицински речник микроптическите халюцинации (h. micropticae: от гръцки mikros – малък, и optikos – отнасящ се до зрението) се наричат още: лилипутови, микрохалюцинации, зрителни халюцинации във вид на образи на живи същества и неодушевени предмети, отличаващи се с много малки размери.

Езотериците предлагат свое обяснение на виденията на композитора, както и на виденията и „странностите“ въобще. Според тях това са срещи на духовно развит човек със същества от паралелни светове, с духове, а не са видения. Просто едни хора поради своите лични – по-високи, отколкото при останалите хора – способности, могат да виждат тънкия свят и неговите обитатели, а други – не.

В историята има множество примери на световни гении, посещавани от видения. При това без да са психично болни. Това в известна степен подкрепя езотеричната версия за природата на виденията.

Немският композитор Роберт Шуман (1810-1856) „вижда“ звуците, които сами се подреждат в мелодия. Той е посещаван и от видения на говорещи маси.

Въображаема възлюбена

Немският поет и публицист Хайнрих Хайне (1797-1856) отрича да е гений. Казва, че умствените му способности са резултат от заболяване, което му причинява непоносима душевна болка. За да намали поне малко тези страдания, в безсънните си нощи той съчинява стихове.

Френският поет и драматург Алфред дьо Мюсе (1810-1867) има въображаема възлюбена, с която седи на сервирана маса и разговаря за своята любов към нея. Темите на тези беседи се превръщат в „материал“ за неговата лирика.

Френският художник и скулптор Анри Матис (1869-1954) е преследван от видения на ужасни чудовища.

За френския писател Гюстав Флобер (1821-1880) неговите герои са личности, които просто живеят в друга – паралелна, реалност. Затова той „ги вика“, когато пише романите си, разговаря с тях, спори, шегува се. С една дума – общува като с обикновени хора, чийто живот описва.

Спомнете си израза „Моите герои заживяха свой собствен живот“, който може често да се чуе и от съвременни писатели, в чието психическо здраве никой не би се усъмнил. Според езотерици всяка дейност, свързана с творчество, създава персоналии, мислеформи, които стават част от реалността на този, който ги е създал. Понякога човек може да ги създава несъзнателно. Но това не означава, че те не са част от неговата реалност.

Медиците предлагат всякакви проявления, излизащи извън рамките на клиничната норма, да бъдат смятани за патологични отклонения. Те ги изследват като болест и ги лекуват. Но болест ли е това, или свръхестествени способности? Излиза, че тънкият свят е много по-достъпен за гениите, отколкото за обикновените хора...