Луи XIV - кралят, който се ожени за последната си фаворитка

След като овдовява я тачат всички, посещава я лично руският император Петър Велики

Абсолютният и самоуверен монарх става богоязлив, започва да ходи редовно на църква с жена си, моли се и се изповядва постоянно като върл католик

Всеки е чел или слушал приказката “Пепеляшка” на гениалния френски сладкодумец Шарл Перо

Съпругът - поет й бил оставил доста дългове, които можела да изплати единствено с предлаганата й добра заплата

Историците смятат, че “романтичната тръпка” пък се била зародила някъде около 1680 г., когато владетелят видимо се бил уморил от лудориите на Мадам дьо Монтеспан

Знае се, кралете никога не са оставали без любовници, но само във Франция тези жени са били институция с определена социална функция и политическа роля. И в обкръжението на коронованата глава са ги наричали фаворитки, тоест предпочитани, избрани, любимки, като е нямало никакво значение дали произходът им е бил знатен или съвсем обикновен, селски. Държавната необходимост е принуждавала краля да сключва брак без любов, елегантно казано с партньорка със студено-синя като неговата кръв и той е търсел желаните емоции и безметежния физиологичен екстаз другаде, при червена, истински гореща кръв. И дали заради слабостта на монарха към обикновено винаги младата и хубава жена като секс-партньорка или поради предпочитането й за интелектуална дружка, но лека-полека в двора му тя заемала мястото на кралицата, приета безпроблемно дори от самата нея.

Да, след смъртта на жена си - кралица Мария Тереза, Луи XIV съвсем се разпищолва, прекарвайки наред през чаршафите си знатните хубавици на Франция, но според доста френски историци “напънът” траял малко повече от два месеца. Ами благоверната съпруга, която му ражда шест деца, почива от рак на 30 юли 1683 г., а на 9 октомври същата година владетелят сключва таен морганатичен брак /между аристократ и жена с по-нисък социален статус - бел. кор./ в двореца Версай с по-голямата с три години негова последна фаворитка Франсоаз Д’Обине, известна повече като Мадам дьо Ментьонон. И за разлика от времето на предишния си брак и на по-трайните сърдечни афери с официалните му любовници, на които кръшкал постоянно с всяко привлякло погледа му нежно създание, Кралят-Слънце изведнъж се превръща от верен, в по-верен съпруг. Още по-интересното е и друго - абсолютният и самоуверен монарх става богоязлив, започва да ходи редовно на църква с жена си, моли се и се изповядва постоянно като върл католик, та така чак до смъртта му през 1715 г. или цели 32 години.

Франсоаз Д’Обине, известна повече като Мадам дьо Ментьонон

Шегата настрана, но може би няма човек на земята, който да не знае коя е тази чудодейка, променила из основи един от най-великите владетели на всички времена. Просто защото всеки е чел или слушал приказката “Пепеляшка” на гениалния френски сладкодумец Шарл Перо, а Франсоаз Д’Обине е мятана за прототипа на слугинчето-сираче, станало принцеса. Ами според съвременници на прославения разказвач, той бил винаги добре приет в кралския двор и там се бил вдъхновил за извечната си брилянтна творба именно от житието-битието на втората съпруга на Луи XIV. Разбира се, вкарал Шарл Перо в легендарния наратив всички вълшебства на епохата, разкрасил го с фантастични способности и явления, но същността на приказката останала съвсем земна. А тя е тази как едно бедно, без капчица синя кръв момиче, може да стигне до невероятни социални висини, залагайки на трудолюбието, упоритостта и възпитанието. Ех, трябвало е да има и доста късмет Мадам дьо Ментьонон, за да се извиси от Пепеляшка до некоронованата кралица на Франция, но Господ изглежда въобще не се скъпил, когато я обсипал щедро с него.

Франсоаз д'Обине е родена през 1635 г. в затвора на намиращия се в Западна Франция град Ниор, където баща й - Констан, е бил запрян за множество престъпления. Ама бил толкова находчив и нахакан, че докато излежавал присъдата - изглежда при не много тежки условия, той успял да съблазни малолетната дъщеря на живеещия до пандиза надзирател, тя забременяла и на родителите й не оставало нищо друго освен да я омъжат за него. Още повече, че родителят на Констан - Агрипа Д’Обине, бил виден представител на протестантската аристокрация, уважаван поет и личен приятел на краля - рекордьор по фаворитки - Анри IV. Но за нещастие на малката Франсоаз синът не тръгнал по стъпките на таткото, а подкарал живота си в пиене, хазарт и мошенически набези из цялото кралство.

Като доста богатият Агрипа бил толкова разочарован от нескопосаното си момче, че го лишил от наследство, без да си давал сметка, че така оставял младата съпруга и децата на Констан на неговите капризни и често налудничави начинания. Например две години след освобождаването му от затвора, където бил вкарана заради дългове, той ги повел на опасно пътешествие през Атлантическия океан до Холандските Антили. Там направил опит да спретне плантация с екзотични насаждения, но не успял и след като похарчил своите и на съдружниците си пари, изоставил семейството, избягал обратно във Франция, където починал малко по-късно при неясни обстоятелства. А останали без пари и без глава на семейството други членове на фамилията Д'Обине също напуснали Карибите, принудени да се завърнат у дома. Веднъж стъпили на френска земя, те обаче се оказали в толкова окаяно положение, че дванадесетгодишната Франсоаз била принудена да проси храна по улиците на намиращия се недалеч от родния Ниор по-голям пристанищен град Ла Рошел.

Несгодите преследвали момичето дори в юношеските му години, когато живеело за кратко с любимите си чичовци-протестанти в имението им, както и в дома на майката на неговата кръстница - мадам дьо Ньойан. Виждайки окаяното, но будно и доста непокорно момиче, тя веднага го изпратила да се учи на четмо и писмо в католически манастир, надявайки се също така то да се откаже от протестантството. В началото девойчето се съпротивлявало, но в крайна сметка приело доминиращата религия във Франция благодарение на младата и интелигентна монахиня - сестра Селест, с която станали приятелки.

Пол Скарон

Не след дълго обаче Франсоаз трябвало да напусне божията обител, тъй като Мадам дьо Ньойан отказала да плаща таксите - вече била скроила други планове за кръщелницата на дъщеря си. Ами решила, че за бедното, но разтропано девойче, ще бъде по-добре да го омъжи за нейния приятел - тачения по онова време в цяла Франция поет Пол Скарон. Но след първата среща на шестнадесетгодишното момиче с барда то плакало дълго и неутешимо - кандидат-женихът бил с над двадесет години по-възрастен и силно деформиран от ревматизъм и артрити. Франсоаз обаче накрая приела предложението - въпреки че била смятана за изключително красива, високата тъмноока брюнетка била без пари, сирак и нямала изключително важната за ония времена зестра. А единствената й друга възможност да съществува що годе благоприлично, освен да се омъжи за поета, била да се върне в манастира вече като послушница и бъдеща Божия невеста.

Но именно бракът със Скарон щял да промени към по-добро живота на Франсоаз, тъй като това, което му липсвало като симпатичен външен вид, съпругът компенсирал с интелигентност, остроумие и умело социално общуване. Ами той бил домакин на нещо като постоянно действащ във френската столица интелектуален салон, при това изключително популярен във висшето общество, тъй като бил посещаван от известни литературни светила, начетени философи и богати аристократи. Така младата съпруга на почитания поет бързо се превърнала в звезда на парижката културна сцена, защото не само била знойно хубава, като заради загорелия й тен всички я наричали “Индийската красавица”, но печелела всички с придобитите в манастира на сестра Селест ерудиция, обща култура и възпитание.

Цялото това богатство Франсоаз успяла и да го увеличи, тъй като отделяла време за всеки един от изисканите гости на салона на поета Скарон, съумявайки в разговорите по най-различни теми да изучи внимателно събеседниците си и да попие всичко онова, което можело да я издигне на тяхното културно равнище, и дори отгоре. А осъзнавайки, че не може да се конкурира с елегантните, богати и привилегировани жени около себе си, Франсоаз възприела доста оригинална стратегия за успех в интелектуалния парижки хайлайф. “Неспособна да е в крак с модата, тя вместо да я следва, възприемаше обратната тактика - обличаше се с умишлена простота и презирайки дори най-простите бижута, които би могла да носи” - пише в биография на бъдещата маркиза дьо Ментьнон американската писателка Вероника Бъкли.

Този пресметлив образ на скромност определено очарова парижките благородници и интелектуалци, като качествата й на умел събеседник и внимателен слушател правят нейни поклонници великия френски драматург и писател Жан Расин и легендарния му събрат по перо - Жан дьо Ла Фонтен.

За междувременно овдовялата на 25 години, но все така блестяща светска дама Франсоаз Д’Обине-Скарон, чува и официалната фаворитка по онова време на Луи XIV - Мадам дьо Монтеспан. И тя след няколко разговора с вдовицата някъде около 1670 г. в дома на висш военен, я кани за гувернантка на незаконните й деца от краля, които да отглеждала дискретно. Наближаващата 35 години царица на парижките литературни салони приела, още повече, че съпругът - поет й бил оставил доста дългове, които можела да изплати единствено с предлаганата й добра заплата. Първото впечатление на Луи XIV от новата гувернантка на незаконните му отрочета било за жена, строга и пуританка до крайност, и владетелят я нарекъл пред придворни “Непоносимата”. Но мнението му за Франсоаз се смекчило с годините, тъй като той останал запленен от любовта, с която тя обсипвала децата му.

Владетелят бил поразен също така от нейната интелигентност и спокойното й, рационално поведение, което представлявало приятен контраст с вечно недоволната и претенциозна мадам дьо Монтеспан. “Би било прекрасно да бъда обичан от жена като нея” - казал бил веднъж монархът в много тесен кръг. Постепенно между двамата се зародило близко приятелство, но връзката между краля и гувернантката се задълбочила след като по нейно предложение той узаконил децата си от Мадам дьо Мантеспан. Двамата прекарвали все повече време заедно, често потопени в разговори на най-различни теми, а Луи демонстрирал признателността си към Франсоаз, като увеличил толкова щедро заплатата й, че с парите тя успяла да купи малък замък в ренесансов стил в намиращото се югозападно от Париж градче Ментьонон. И тогава кралят й присъдил титлата “Маркиза Дьо Ментьонон”, като в последствие всички в двора започнали да се обръщат към нея точно така.

Историците смятат, че “романтичната тръпка” пък се била зародила някъде около 1680 г., когато владетелят видимо се бил уморил от лудориите на Мадам дьо Монтеспан и най-вече от замесването й в т. нар. афера с отровите, за която стана дума миналата събота. Освен това след куп любовни авантюри, владетелят вече бил готов да заживее със стабилна, сериозна, здраво стъпила на земята жена. А благочестивата Ментьонон определено била такава, тоест идеална за него - ами кралят къде на шега, къде наистина, се обръщал към нея с “Votre Constance”, значи “Ваше Постоянство!” Казват, че двамата прекарали в обич и взаимно уважение последвалите след брака им 32 години живот заедно, а когато кралят усетил, че наближава краят му, ускорен от остра подагра, той поискал Франсоаз да бъде постоянно край неговото ложе, за да склопи очите му.

Тя го сторила и живяла още четири години, като на смъртното си легло заявила: “Животът ми беше чудо!” Преди да предаде Богу дух, маркизата била тачена като истинска кралица-вдовица от всички хора не само във Франция, но и в чужбина. Сред поклонниците й бил например руският император Петър I Велики - при посещението си в Париж той поискал среща с мадам дьо Ментьонон и й гостувал няколко дни в едноименния замък.

Клод дьо Вен де-з-Ойе

Доколкото до водената пък от историци-зевзеци статистика, в историята на Франция Луи XIV отстъпва по брой на официалните си “фаворитки” - имал 10 или може би 11 - само на дядо си Анри IV, който май бил се гушкал с почти двойно повече. Като за разлика от него, на внука обаче му се случили доста неприятности с някои от избранничките. Като тук не става дума за опиталата се да го отрови според клюката Мадам дьо Монтеспан, а за друга ползвала се с високата чест да бъде кралска фаворитка придворна дама - Клод дьо Вен де-з-Ойе. През 1676 г. тя ражда дъщеря на краля, иска от него да я признае за негово законно дете, той отказва и вбесената жена организира заговор за убийството му, който за малко да успее.

Но Луи XIV печели във въображаемата надпревара с дядото по един друг много важен показател - от всички френски крале той е имал за фаворитката дама с най-синя кръв. Това е принцесата на Монако Катрин-Шарлот дьо Грамон, която зарязала съпруга си и била непрекъснато с френския владетел през цялата 1665 г. Та и във Франция, и в Княжеството Монако, още се шушука, че днешният му владетел май е далечен, ама много далечен наследник, на Краля-Слънце.

/До следващата събота/