Ловецът и пушката

Удобна, здрава и надеждна

Дългите цеви способстват за по-добро прицелване

Преди всичко пушката, която ще носи стрелецът по време на лов, трябва да бъде удобна, здрава и надеждна във всяко отношение. За предпочитане е оръжие 12 калибър-по-мощно, по-ефективно и универсално за използване. Двуцевка 16 калибър е подходяща за блатен лов. Особено е важна уравновесеността на пушката: центърът на тежестта трябва да бъде по-близо до ложата. Освен това нека се знае, че колкото е по-леко оръжието, толкова е по-слино “ритането”.

Що се касае до дължината на цевите, плюс минус 2 сантиметра няма значение за далекобойността. А поначало дългите цеви способстват за по-добро прицелване. И затова при отстрел на водоплаващи птици се използват пушки с най-дълги цеви. Формата и размерите на ложата оказват съществено въздействие при ловната стрелба. Необходимо е при избора на ложа да се обърнем към оръжейник-специалист. В последно време се предпочитат пушки с вертикално разположени цеви. Преимуществата пред двуцевките с хоризонтално поставени цеви са доказани в процеса на развитие на състезателната ловна стрелба, по-хубаво прицелване, по-точни попадения.

Електрическата змиорка

Електрическата змиорка притежава най-мощен източник на ток. Тя не е роднина на европейската змиорка и принадлежи към съвсем друг разред. Живее в сладководните води на Южна и Централна Америка. На дължина стига до 3 метра, а електрическите є органи могат да дават ток с напрежение до 500 волта. То е напълно достатъчно да умъртви едра риба или да зашемети човек.

Електрическите змиорки излизат на лов през нощта. Когато забележи стадо плуващи рибки, някой рак, излизащ от скривалището си, или жаба върху листа на водната лилия, змиорката се прокрадва към тях и пуска в ход своята “електростанция”. Всичко живо намиращо се в района на действие на електрическия заряд моментално загива и змиорката изяжда вкусната плячка. Електрическите змиорки нанасят големи щети на рибното стопанство. Там, където те са в голямо количество, не се среща почти никаква риба, защото “електрическият разбойник” убива много повече риба отколкото може да изяде.

Месото на електрическите змиорки е много ценено от местното население. Казват, че по-рано ги ловели по много оригинален начин. Преди да започне ловът, във водоема, изобилстващ от змиорки, вкарвали стадо крави, тъй като електрическият ток не им действал с такава сила. Рибите извършвали отбранителна реакция и много бързо изпразвали “батериите” си. Тогава хората влизали във водата и убивали “обезоръжените” змиорки с копия.

Кралски лов

Френският крал Людовик XIV обожавал във всичко грандиозността и пищността. Не правел изключение и за лова. Нека се обърнем към фактите. Нито един лов естествено, не минавал без оберегермайстор, който присъствал на всички ловни излети през годината. Помогали му 4 егермайстера, всеки от които неотлъчно бил при краля по 3 месеца, други 4 егермайстери, използвани за различни поръчения, и още 4 егелмайстери. Били привиквани и опитни ловци от местните дворяни.

Идвал и главният кралски управител на конюшните, неговият помощник, кучкарите, слугите, обслужващи ловните кучета, и отговарящи за състоянието на конете, около 70 коняра, слугите занимаващи се с храненнето на кучетата и конете. Към тази доста представителна компания трябва да се постават и хората подготвени за лов за вълци /началникът на вълчия лов, помощникът му, копиеносците, слугите/. Освен това идвали и специални команди за ловуване от засада заедно със своя началник /капитан/. Той имал 4 старши и 4 младши помощника.
В кралските ловувания участвали и множество знатни персони, съставляващи свитата на монарха. С тях общата численост на ловците превишавала 800 души. А кучетата били около 1000. Не на последно място оставали и ловните птици. Ловът със соколи бил ръководен от главния соколар, който имал свой обслужващ персонал с началници и подчинени и подчинени на техните подчинени.

Горите, парковете и гъсталаците, където ловувал владетелят, щателно се охранявали. Неголемият парк на Версай се свързвал с други, по-обширни, които постепенно преминавали в истинска гора, имаща площ 6000 хектара. Тя била обградена с 22 врати, охранявани от войници.

Страстен ловец, Людовик XIV ходел на лов едва ли не всеки ден. По принцип ловното занимание изисква издръжливост и кралят се закалявал физически. Не се боял нито от жега, нито от хлад, нито от дъжд. В ездата не отстъпвал и на професионалните кавалеристи. Веднъж той пробягал на кон от Версай до Фонтенбло и обратно-разстояние от около 150 км. Даже по време на далечни походи, посещавайки театъра на военните действия, монархът не изпускал случая да поразмърда мускулите си на ловния терен. Той практикувал усърдно стрелбата и се славел като отличен стрелец. Разказвали, че даже на 76 годишна възраст, вече доста болен, кралят с 34 изстрела поразил 32 фазана. Според неговите думи, годишно той отстрелвал до 20 000 броя дребен и едър дивеч.

Много време отделял за ловуване и друг един френски монарх-Людовик XVI. Подвизите си той записвал акуратно. В архивите се пазят удивителни документи, написани с истинския кралски почерк. Той съобщава, че по време на царуването си е провел 1247 ловувания на елени, 266-на сърни, 105 -на диви свине. За 17 години е поразил 189 254 бр. различен дивеч.