Истории от бележника на д-р Емилова: Александра и нейното „гладно бебе“

Семейството на Александра продължава заедно по пътя, научен от д-р Емилова. Фотография Веселин Василев

След 8 години, в които се люшка между надеждата и отчаянието, младата жена се убеждава сама в чудотворната сила на лечебното гладуване. Сама у дома си, мечтата за дете й дава неподозирани сили

Да се запознаеш с Александра е истински празник! Весела, пълна с оптимизъм и живот и забавни истории, които разказва със своя топъл глас, в който звънят звънчетата на щастието... Нямаше да я познаваме, ако преди месец не беше написала писмо до д-р Емилова.

Ето част от това писмо без редакция:

„Здравейте, д-р Емилова, 

Казвам се Александра и никога не сме се виждали лично (все още).
8 години правихме опити за дете и преди 2 години се бях отказала напълно, че ми писна да преживявам всеки цикъл трагично - като малък аборт. Миналата година на 3 януари ми писна да влача тези 10 кила върху себе си, както ми писна и от този мой глупав ринит - не мога да пея и боботя, а аз съм мецосопран!
Реших, че започвам вашия метод: 20 дена на плодове, изгледах всичко в yоutube с вас, признавам си, всяка лекция ми беше супер мотивираща!!! Станах супер мацка, носът ми се отпуши, хвърлих муконазала и всичко беше чудесно, докато юни месец не ми дойде (цикълът). Реших, че влизам в критическата (баба ми е влязла на 37, аз карах 37-ата). Направо бях съкрушена... Оказах се бременна! 
Сега си имаме здраво прекрасно момченце - Богослав на цели 7 месеца.
...
Искам да ви изкажа ОГРОМНИ БЛАГОДАРНОСТИ, че правите информацията достъпна, че мотивирате, че сте толкова земна и широко скроена дама! ВИЕ ВДЪХНОВЯВАТЕ ДА СМЕ ЗДРАВИ!!! БЪДЕТЕ ЖИВА И ЗДРАВА И НЕКА БОГ ДА ВИ ПАЗИ!!! (главните букви са в оригинала на писмото - б. а.)

С много любов и благодарности: Александра

Излишно е да казваме колко много ни трогна и развълнува това писмо. Особено д-р Емилова, която реши да покани Александра за три дни в клиниката с малкия й син и съпруга й като личен подарък за емоцията и вдъхновението, дошли с писмото.

И ето, в началото на октомври младата жена дойде в клиниката с мъжа си и бебето си от Разград, където живеят. Направиха три дни на плодове и чай с мед, пълни изследвания, а престоят им се превърна в празник и за нас, и за самите тях. Малкият Богослав стана любимец на целия екип - толкова сладък и лъчезарен! 
Ето какво ни разказа Александра: 

“Осем години живях между надеждата и тежкото разочарование. Преживях няколко спонтанни аборта и една извънматочна бременност, заради която отстраниха тръбата на единия яйчник. Спомням си и деня, в който лекарят ми каза, че ми предстои операция - играеше се мачът между Милан и Лудогорец Разград, беше 2018 г. Плачех горчиво, а мъжът ми трябваше да ме утешава, вместо да гледа мача.

“Ще можеш да имаш деца, Александра, стига страда, живей си живота”, ми каза лекарят. И аз се взех в ръце. Започнах отново да рисувам - завършила съм училище за приложни изкуства в Трявна. Започнах отново да пея, записах се в хор. Пях две години и... носът ми се запуши така, че не можех да дишам, камо ли да пея. Започнах да спирам някакви храни, да не пия вино, но нищо. И тогава, следвайки съветите на една приятелка, която отдавна ме увещаваше да пробвам метода на Лидия Ковачева, започнах да гладувам.

Гладувах заради носа ми, но и заради копнежа по дете. Започнах на 2 януари 2024 г. Направих 20 дни на плодове и чай. Захраних се. Сутрин, докато играех йога, слушах лекциите на д-р Емилова в youtube. Бях удивена, пусках ги отново и отново. И на 19-ия ден от режима - пук! Носът ми се отпуши. Не само го усетих, а и чух как се отвори пътят на въздуха. В края на гладуването бях свалила почти 10 кг, вече бях 70. И разбира се, първата ми работа беше да си купя нови дрехи. Мразех старите! 

През юни 2024 г. цикълът ми не дойде. Помислих, че като баба ми съм започнала да влизам в критическата - тя е била на 37 и аз бях на толкова тогава. Със свито сърце си направих тест за бременност в почивката между часовете по рисуване с деца. Първият тест беше положителен, но втората черта едва се виждаше. Хукнах към аптеката отново. Втори тест: малко по-ясна черта и после - още един тест. Бременна съм! 
Когато направих изследванията в болницата, всички плакаха с мен. На 7 март 2025 г. се роди Богослав. Името майка ми го беше сънувала.

През бременността качих 10 кг и с раждането ги свалих почти всичките. Но с кърменето - леле какъв апетит! Кърмих Богослав половин година, но ми свърши кърмата и реших отново да направя режим на плодове и чай, защото килограмите се натрупаха, носът ми се запуши отново, петите ме боляха от тежестта на килограмите. А и си хапнах достатъчно по време на кърменето, казах си: време е детето да се гордее с хубавата си майка. Не давам на бебето си адаптирано мляко, а козе, от свободно отгледани козички. Писах това писмо на д-р Емилова не само да й благодаря, а и да я помоля да ми даде съвети за захранването на моето “гладно” бебе. И бях направо в еуфория, когато дойде поканата от д-р Емилова да й гостуваме в клиниката на нейни разноски. Тези три дни за нас бяха невероятни.

Д-р Емилова наистина е изумителна. А екипът, атмосферата, нещата, които научихме там - безценно! Беше полезно и за моя съпруг, който е историк и работи в една голяма компания като преводач. Продължаваме заедно по този път! Щастлива съм.

Цитат на седмицата:

„Да имаш дете е велико решение - то означава да приемеш, че сърцето ти ще живее извън тялото ти.“

Елизабет Стоун

Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт. Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. През клиниката до днес са минали 53 000 пациенти.

Най-четени