Труд
Автор:
Труд онлайн
Столична община се готви за началото на нова, системна политика за справяне с проблема с т.нар. „кални точки“. Тя е частично свързана с приетата на 13 ноември най-мащабна реформа в паркирането от 20 години насам. Както вече стана ясно, благодарение на нововъведенията в системата на зониране, за първи път средствата от паркирането ще се връщат целево в кварталите, за да финансират благоустрояване, ремонт на тротоари и премахване на “калните точки”, посочват от общината.
Сериозен недостиг на финансиране
Проблемът с калните точки е видим във всички големи жилищни райони в София като Слатина, Подуяне, Красно село, Лозенец, Сердика, Гео Милев, Банишора и др. Тези пространства затрудняват достъпа на живущите и приходящите граждани, но именно те са и основен източник на вторично разпрашаване.
Ето защо, във връзка с изпълнението на мерките за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на Столична общината, през 2020 г. стартира инициатива за облагородяване на такива пространства. За целта са събрани данни от районните администрации за броя, площта и точната локализация на места с компрометирана или без настилка, източници на прах, след което са възложени дейностите за изпълнение на облагородяването им чрез районните администрации.
Мащабът
През 2024 г. по известната като “Програмата за калните точки” са изпълнени 37 обекта на обща стойност приблизително 1 900 000 лв. с обща площ от около 16 000 кв. м.
За 2025 г. районните администрации са подали като належащи за облагородяване общо 96 обекта , с обща необходима стойност 9,5 млн. лв.
Бюджет
При заложени 1,65 млн. лв. в общинския бюджет, нуждите надхвърлят шест пъти осигурените средства. С текущия бюджет могат да бъдат финансирани едва 29 обекта, оставяйки над половината реални нужди без покритие. От възложените 29 обекта, към момента са завършени 7, а останалите 22 са в процес на изпълнение.
„Това са фактите: нуждата е огромна, а ресурсът - критично недостатъчен. Част от решението и на този проблем идва с целевото финансиране, обвързано с новата реформа в паркирането.”, коментира столичният кмет Васил Терзиев.
Реформата в паркирането е ключов инструмент в решаването на проблема с недостига на средства за облагородяване на калните точки в София. Тя е крачка, с която управлението на града преминава от такова на „на парче“ към реално управление, базирано на дългосрочни политики, които поставят гражданите в центъра:
Пряка Инвестиция: За първи път 100% от приходите от абонаментите на живущите ще се връщат в бюджета на Столична община и ще могат да се харчат в конкретните квартали, според нуждите.
Целеви Разход: Тези средства са целево насочени към ремонт на улици и тротоари, подмяна на осветление, квартални паркинги и най-вече – премахване на кални точки и благоустрояване на междублоковите пространства.
Справедливост: Разширяването на зоните и актуализацията на цените (първа от 2012 г.) са наложителни не само за регулиране на огромния автомобилен натиск (над 11 млн. кв. м площ, заета от паркирани коли), но и за осигуряване на милиони годишно за облагородяване точно в най-засегнатите райони.
Нов професионален стандарт за облагородяване
Столична община предприема ключова стъпка към повишаване на устойчивостта и ефективността на процеса по облагородяване на “калните точки”. В момента се подготвя обществена поръчка за следващата година, чиято основната цел е не просто да се идентифицират локации, а да се извърши задълбочен анализ на целия процес, за да се въведат нови, единни и дългосрочни стандарти.
Акцентът е поставен върху разработването на:
- Типови проекти за облагородяване – създаване на унифицирани и приложими решения за различни типове междублокови пространства.
- Уеднаквени правила и критерии за избор и приоритизиране на предложенията от районните администрации, което ще гарантира по-справедлив и ефективен подбор.
Новите критерии и изисквания ще целят въвеждане на редица мерки, насочени към подобряване на градската среда, качеството на въздуха и естетическия облик, с фокус върху устойчивостта:
Строг контрол на разходите и дейностите: Бюджетни лимити и ориентировъчни единични разходи на кв. м. за максимална прозрачност и ефективно разходване на средствата. Ясно дефиниране на допустимите дейности при облагородяването.
Задължителни гаранции и поддръжка: Ще се въведе минимален гаранционен срок от 3 години за строително-монтажните работи (СМР) и засадената растителност, включващ задължения за поливане, косене и възстановяване при необходимост.
Устойчиви и иновативни решения за напояване: Оценка на възможностите за внедряване на капково напояване, полагане на напоителни тръби, изграждане на резервоари/водосъдържатели и използване на дъждовни води от покривите. Препоръки за използване на по-устойчиви тревни смеси, които издържат на натоварване и изискват по-малко поливане.
Ангажиране на общността и бизнеса:
- Разработване на критерии за ангажиране на живущите в близост с поддръжката след изтичане на гаранционния срок.
- Препоръки за включване на бизнес и неправителствени организации (НПО) към процеса на облагородяване и последваща поддръжка.
Превенция на разпрашаването: Въвеждане на индикатори за резултат, които да подпомогнат избора на обекти с най-висок дългосрочен потенциал за намаляване на разпрашаването.
„Това означава, че средствата от новата реформа няма просто да се похарчат – те ще бъдат вложени по нов стандарт, който гарантира дълготраен ефект и позволява в пъти по-голям обхват на междублоково облагородяване.“, допълни Терзиев.
С този единен механизъм – регулация, инвестиции и инфраструктура – София преминава към дългосрочна и устойчива политика, която ще трансформира ”калните точки” във функционални и естетически издържани пространства и ще подобри качеството на живот в кварталите.
