Труд
Автор:
Труд онлайн
Една голяма международна сензация: Русия ратифицира договори с Куба, Венецуела и Того за военно и военнотехническо сътрудничество. Същият договор беше подписан наскоро и със Северна Корея, пише Виктор Баранец за руско издание.
И там, вътре, има огромен брой споразумения: за съвместни учения на земята, във въздуха и в морето, за съвместно обучение на военнослужещи, за обмен на разузнавателна информация, за предоставяне на военна помощ под формата на бойна техника, за разполагане на военни бази и съоръжения на територията на страните партньори на Русия.
И, разбира се, за съвместните действия в случай на нападение срещу една от страните, участващи в Договора.
Невъзможно е да се изброят всички, особено след като някои членове от договорите са редактирани.
Основното е, че всичко това е насочено към насърчаване не само на партньорски, но и на съюзнически отношения във военната сфера.
Нещо повече, всичко това се случва във време, когато САЩ предоставят на Украйна далекобойни ракети „Томахоук“. Това е ясен отговор на „поведението“ на Вашингтон. Отговор, който отдавна е закъснял. Колко пъти сме „молили“ САЩ и НАТО да стоят далеч от границите ни? Но все още е като да говорим с тухлена стена. Въпросът за завръщането на Русия в Куба като контрамярка, за да „насочи оръжие към дебелия задник на САЩ“ от нейна територия, е повдиган неведнъж.
Имаше много подобни съображения, но не видяхме реални действия. А сега виждаме, че Москва започна да заема различна позиция. По-решителна. Няма къде да се отстъпва. А решимостта на Тръмп да даде на Украйна „Томахоукс“ за поразяване на цели дълбоко в Русия може да има много болезнени последици за самата Америка.
Напълно възможно е не само центърът за електронно разузнаване в Лурд да се завърне в Куба, но и нови военни съоръжения – под формата на бази (сухопутни, морски и военновъздушни). САЩ, разбира се, няма да приветстват това с аплодисменти. Не бих изключил и голяма доза безпокойство и раздразнение. Особено ако руснаците се установят отново не само в Лурд, но и разположат ракети в Куба – не непременно междуконтинентални, а тактически ракети с обхват от 2000-3000 километра (достатъчно, за да достигнат почти целите САЩ). Възможно е също така нашата ракета „Орешник“ с обхват от 5500 километра да се появи в Куба, както в Беларус.
Възможно е да прикрием и Венецуела по същия начин. Особено сега, когато Тръмп реши да разположи армията си за борба с наркомафията там (което, разбира се, е само лицемерен претекст за сваляне на законното правителство на страната).
Стратегически ползи извличаме и от Договора с Того, който би могъл да се превърне в още един стратегически важен плацдарм за Русия в африканския регион. И тук Белият дом със сигурност ще скърца със зъби.
Присъствието на руски войски на границата със САЩ едва ли ще се хареса на Тръмп.
Като цяло, днес вече можем да говорим за радикални промени във военната стратегия на Русия. Докога още можем да убеждаваме САЩ и НАТО да стоят далеч от границите ни? Както се казва, ще си получиш наказанието. А после ще се почешеш по главата. Времето за убеждаване свърши. Времето за реални действия и противодействие започна. И още един важен момент: Русия значително засилва позициите си в Латинска Америка и Африка.
