Убийци с думи

Така сме орисани, че в дъното на всяка кална локва все ще проблесне някой изтъркан български гологан

Наскоро Тръмп разреши достъпа и до последните 80 хиляди страници от архива за убийството на президента Кенеди. И каквито сме си късметлии, в тях лъсна „българска връзка“. Така сме орисани, че в дъното на всяка кална локва все ще проблесне някой изтъркан български гологан. Новооткритата „българска връзка“ със сигурност е доставила голяма      радост на местните заклети българомразци, които се надяват да открият поредният нещастник като Сергей Антонов и така да се разтоварят от известно количество от отровата, в която са подгизнали. Засега въпросните хиени все още не са се добрали до нещо съществено, което би могло сериозно да опозори страната ни, каквато си е и целта им.

По повод „българската връзка“, в предаването „На Фокус с Лора Крумова“ на Нова телевизия, направиха интервю с известния американски юрист Джон Тунхайм, който от 1994 г. до 1998 г. е председател на сформираната от Бил Клинтън Федерална комисия, отговаряща за декласифицирането на данните, събрани след убийството на президента Кенеди. Тунхайм се оказа несъмнено почтен човек, който знае как да мери думите си. За разлика от свинете, които убиват с думи.

Аферата, в която има „българска следа“, се разгръща в София, човекът, който я ръчка се кипри със странното име „Черноног“, което, поне според ЦРУ, го прави украинец или белорусин – макар че, със същото основание може да е и молдованин и всякакъв друг, но да не тревожим с късна дата американските ни приятели. В историята има и една красива дама, която е любовница на съветския консул, и те двамата споделят с „Черноног“, че предстои покушение срещу президента Кенеди. Един Господ знае, защо баш в София се случва всичко това - но да го оставим Той да си блъска главата поне над тази загадка. Все пак, очевидно е, че един телефонен разговор на Хрушчов с Кенеди ще свърши доста по-добра работа.

Друго е по-важно: как щяха да се държат сега, в наши дни, ония свине, които навремето направо съсипаха Сергей Антонов?  Как щеше да се държи Главната Мастия на Лъжата Клеър Стърлинг? На 22 юни 2003 година излъчих във „Всяка неделя“ интервю с Мелвин Гудман/телевизионен мост с Вашингтон. То имаше зашеметяващо въздействие.  Гудман каза много важни неща за „Измамата Антонов“, една от най-безжалостните афери от епохата на Студената война – и най-отвратителното свидетелство беше за мръсната роля на един „нашенец“.    Проф. Мелвин Гудман е бил старши и главен анализатор към отдела за работа със Съветския съюз на ЦРУ. Бил е и старши анализатор на Бюрото за разузнаване и изследвания към Държавния департамент, както и съветник по разузнаването на преговорите за ограничаване на стратегическите оръжия във Виена и Вашингтон. Експерт по Източния блок. Генерал от ЦРУ. По време на интервюто бе старши сътрудник и директор на проекта за национална сигурност към Центъра за международна политика. Председател на катедра по международни отношения към националния военен колеж на САЩ. От време на време свидетелства като това интервю трябва да се припомнят, за да не могат новите еничари съвсем да изгризат Историята.

/фрагменти от интервюто/

- Проф. Гудман, вие твърдите, че не вярвате в „българската следа“ в атентата срещу Папата?
- Не, не вярвам. От 1981 до 1985-та година ЦРУ разполагаше с много солидни сведения, че България не е участвала в покушението, нито Съветският съюз. Все пак, директорът на ЦРУ по онова време Уйлям Кейси и неговият заместник Робърт Гейтс поръчаха доклад, който би посочвал българите или Съветите като заговорници за убийството на папата. 

- Виждали ли сте българина, който е дал информация за изготвянето на доклада, поръчан от Кейси?
- Не, не съм го виждал. А и не беше особено важен източник, поради което и тайните служби с неохота са се отнесли към сведенията му. Те не биха видели бял свят, ако Уилям Кейси не беше проявил особен интерес по темата.

- Има ли връзка между този доклад и разследването по-късно на Клеър Стърлинг?
- В началото на 80-те години Стърлинг твърдеше, че Съветският съюз отговаря за всички терористични актове в Европа. Много от твърденията в нейната книга са буквално черна пропаганда, която благодарение на усилията на ЦРУ попадна в европейските вестници. Бил Кейси просто си купил екземпляр от книгата на Стърлинг и запитал своите сътрудници: „Добре, защо ние не пишем такива анализи, каквито ги пише Клеър Стърлинг?“ Много от нещата в книгата на Стърлинг са чиста дезинформация, пропаганда, чийто източник е самото ЦРУ. Няколко години по-късно тя вече конкретно написа за атентата срещу папата, обвинявайки българите и руснаците. И до голяма степен тази работа беше свързана с инициативата на Кейси. 

- Един българин, Сергей Антонов, стана жертва на тази афера. Вие познавате хората от ЦРУ. Какво мислят те за обикновените хора, забелязват ли ги изобщо?
- Въпросът определено е много уместен. Опасявам се обаче, че ЦРУ не работи на това ниво. Вижте, става въпрос за аналитици, които работят в нещо като мозъчен тръст, като научно-изследователско звено. Според мен, те не се замислят особено за последиците от своите грешки.“ 

/край на фрагментите от интервюто/

Скоро след падането на режима на Живков излъчих във „Всяка неделя“ интервю с Главната Мастия Клеър Стърлинг. Дамата беше доста поомекнала. Вероятно, падането на Стената я бе разколебало - може би е била наясно, че пазарът на измишльотини вече ще се стеснява. Тогава Стърлинг заяви следното: „Аз съм убедена, че ако се проведе пълно разследване на случая, ще стане възможно да се изчисти името на българския народ.“  По-нататък в интервюто тя се оплакваше, че била „блокирана“ от секретните служби, от ЦРУ, които не искали да разговарят с нея, да й дават каквато и да било информация. И отхвърляли „информациите“ й като невалидни. Един човек обаче не ги отхвърля. И той, разбира се, е българин. Джон-Дими Паница в ония години е заместник главен редактор на списанието „Ридър’с Дайджест“. За „информациите“ на Стърлинг, отхвърлени от ЦРУ, той й предлага финансови условия, каквито не е получавал нито един репортер дотогава. Книгата й е невъобразим боклук от недоказуеми твърдения.

***

Сега да открехнем вратата към свръхестественото, но внимателно – с една история на поета Левчев, както е съхранена в един наш телевизионен разговор от 2003 година. Отново става дума за Кенеди, но вече за времето след убийството му.  „Веднъж заведох големия американски писател Джон Чийвър при Ванга – започна разказа си Левчев. – Тя го посрещна с няколко приказки за живота му, които го убедиха, че тя знае много неща, и даже го поуплашиха. След това, за моя голяма изненада, го попита дали познава Жаклин Кенеди. Той каза: “Да.”- “Можеш ли да й предадеш нещо от мен?” - “Да, мога”. - “Кажи й да дойде при мене и аз ще й кажа кой е убил мъжа й ”. Чийвър каза: “А не може ли вие да дойдете, или по друг начин да стане?” Тя каза “Не”. Те не й даваха често пъти до Мелник да отиде! “ Ако тя, Жаклин Кенеди, не е наблизо, аз не мога да дам този отговор”, каза Ванга. След време, Левчев се сети и за друго. Жаклин Кенеди си била ангажирала за цял месец апартамент в хотел „София”, но така и не я пуснали да дойде. „Кой, нашите ли? – попитах. – Че защо, тъкмо щяха най-после да научат нещо съществено?”  „Как нашите! Какво говориш! Американците!“- ядоса се Левчев.

***

Разговорът с Тунхайм беше излъчен в рубриката „Историите на Мария“ на  Мария Йотова. За нея и съавторката й Татяна Тасева е безспорен успех, че са се добрали до човек  от „Комисията Кенеди“ - и то тъкмо тогава, когато се появява „българска следа“ в убийството на Кенеди. Стори ми се, че в някои моменти усетих леко разочарование в двете момичета – сигурно са си мислили колко ще е хубаво, ако открият, че някой нашенски хахо е гръмнал Кенеди. Или  още по-добре, ако го е направил направо Путин. Сигурен съм обаче, че те са наясно колко коварни са подобни изкусителни очаквания. Впрочем, за това и припомних жалкия провал на Главната Мастия.

А Тунхайм, дори при очевидно подозрителните контакти на убиеца  на Кенеди Ли Осуалд, отказва да приеме, че руснаците имат пръст в убийството, понеже не разполага с доказателства за това Каза го и сега, в „На фокус“ – а това направо си е подвиг в шантавите времена на подозрителност, в които живеем. Има и друго: според Дейвид Оуен, бивш външен министър на Кралството, за известно време и министър на здравеопазването, както и автор на разкошното изследване „Болестите на властта", Кенеди е бил удобен за Съветите заради болестите, които го изтощавали, както и заради неумението му да се справя със селяндура Хрушчов. Тъй. Колкото по-въздържани са хора като Тунхайм, толкова по-разпасани са хора като бившият шеф на нашите бондовци Гяуров.  Тия дни той изтърсил: “България ври от руски шпиони, сред тях и журналисти“.  Това може да го каже само човек, който е преминал през фазата на завирането и вече пуши.

А руснаците изглежда съвсем са закъсали, щом наемат наши чистачки да  пробутват шпионските им номера.  Интересно, кого ще накисват оттук-насетне за свои хора?  Щом онзи Грозев може, защо и те да не си поиграят.  Миа Сантова, горката, изпищя тия дни – когато австрийците я посочиха като руска шпионка, а сетне набързо я разжалваха. Някой обаче я е накиснал пред тях – и Миа трябва да се опита да стигне до него. Медиите не обърнаха никакво внимание на дърварската глупост на  Гяуров по адрес на журналистите.

Защо сте толкова ларж, бре?