Франсоа Оланд или свалячът на моторетка

Бившият президент на Франция е достоен женски мъж

В Хексагона го наричат с името на клатушкащия се желиран десерт „Фланби“

От онези, които са възпитани от строги и силни майки, баби и лели, втълпили им чрез преклонението си пред тях

Бившият президент на Франция е политически ментор н сегашния държавен глава Еманюел Макрон

Зад очилата на библиотекар на Франсоа Оланд, се крие истински женски мъж – констатира преди време парижкият седмичник „Експрес“. От онези, които са възпитани от строги и силни майки, баби и лели, втълпили им чрез преклонението си пред тях, че жените трябва да ги избират и носят на ръце, а не обратно. Мъже, които в никакъв случай не си падат по еднополовата любов, но на които спокойно можеш да им лепнеш сладки и омекотяващи ги прякори заради тяхното поведение в обществото и отношенията им с околните. И бившият президент на Франция, който е политически ментор на нейния сегашен държавен глава Еманюел Макрон, когато преди десетина години държеше юздите на властта, имаше много, все такива прозвища.

Например, след като през 2002 г. той застава начело на социалистите, негов виден съпартиец го нарича „горска ягодка“ – презрително сравнение, подчертаващо сладникавия му и мек характер, нямащ нищо общо с предшестващите го титани на френската левица Франсоа Митеран и Лионел Жоспен. Година по-късно, през 2003 г., когато в качеството си на генерален секретар на социалистите Оланд е ръководител на тяхната парламентарна група в Националното събрание и лидер на опозицията, лепват му друг паметен прякор – „Фланби“. Това е изключително популярен из Хексагона и поне в половин Европа желиран десерт от типа крем-карамел, известен с неговия клатушкащ се вид, но със способност винаги да се връща в първоначалната си форма, дори при разклащане във всички посоки. Наричат го още „Малкия майтап“, „Капитана на водно колело“, „Пингвина“ и т.н. все заради приписваните му мекушавост, нерешителност и склонност да посреща ветрове и бури, залегнал зад някакъв макар и бутафорен заслон.

А когато пък президентът им става за резил, франсетата го кръщават „Свалячът с моторетката“ - скандалджийското списание „Клозер“ го излавя как се вестява посред нощ със скутер при привикалата го в скромното си апартаментче млада актриса...

Интересното е, че всичките доста пренебрежителни прякори на Франсоа Оланд от сорта на „Дивата ягодка“ или „Фланби“, са му били лепвани от мъже, които веднъж изявили се като „кръстници“ на паянтовия на пръв поглед политик, след успешното му утвърждаване обикновено са драпали с нокти и зъби, за да се озоват под неговото крило на вещ в политическите игри, интелигентен и доста ерудиран лидер. Докато жените са успявали да прозрат веднага тези три негови качества, залагали са на тях, стимулирали са ги веднъж хвърлили се в обятията му, въобще не са се впечатлявали от крем-карамелските трептения на избраника си, а в знак на благодарност са били щедро подпомагани в шеметните си политически кариери или творчески напъни.

Първата от тези дами, които избират да носят на ръце женския мъж Франоса Оланд, докато го вкарат в неговия път на професионален политик, се казва Доминик Родер и е студентка. Двамата са двайсетгодишни, следват политически науки в университета на Париж, след това Франсоа е приет да учи и право, като в същото време е активист на студентската организация на Френската комунистическа партия. Годината е 1974-та, тогава ръководената от легендарния Жорж Марше формация започва лека-полека да губи позиции в лагера на левицата, който постепенно е превзет от харизматичния и обигран социалист Франсоа Митеран. А един от неговите най-близки сътрудници е вуйчото на Доминик – Луи Мександо и момичето му разказва за университетската си любов, представяйки Франсоа като изключително умен, целеустремен и с леви идеи младеж. Вуйчото пожелава да се срещнат, като кани на раздумката още няколко видни по онова време негови приятели-социалисти, убеждава се, че племенницата му е казала истината за гаджето си и започва да го „обработва“ политически. Ами обяснява му без заобикалки, че времето на Марше и съратниците му е отминало, че левицата може да съществува и отстоява идеите си, само ако се прегърне с политическия център, като с подобен ход може дори да дойде на власт. И не след дълго Франсоа напуска студентската организация на компартията, пристава на младите социалисти, а когато завършва с доста добър успех право, Луи Мександо и неговите съмишленици му помагат да влезе в ковачницата на Франция за управленчески кадри – Висшето национално училище за администрация „ЕНА“.

Там бъдещият президент изневерява на Доминик, но не и на вече приобщилата го в редовете си Социалистическа партия, като все пак той не къса връзките си със студентската любов и по-късно с негова помощ тя прави завидна кариера в изпълнителната власт.

А Доминик сякаш го предава като щафета на голямата му любов Сеголен Роаял и тя го носи напред в житейската надпревара до паметни и за двамата финали. Срещат се през 1979 г. на студентските банки на „ЕНА“, двамата са в една група, като симпатичната, интелигентната и винаги усмихнатата девойка, току що е завършила прочутия факултет по политически науки на Парижкия университет „Сорбона“. Тя е малко какичка – родена е през 1953 г., докато той на следващата година, не ѝ трябва много време, за да усети, че приличащият на библиотекар привидно свит колега кипи от енергия и амбиции за реализация, които го открояват от останалите студенти. И Сеголен гледа да бъде все по-близко до него, а по време на летния студентски стаж през 1980 г. в общината на намиращото се недалеч от Париж градче Шантелу Ле Винь девойката намира начин да му демонстрира чувствата си и Франсоа не се колебае да им отговори със страст. Така те поставят началото на любовна история, а не на семейна, защото никога не се женят, тъй като и двамата са против брака, която ще продължи почти двадесет и осем години. Може би вдъхновени от обичта си и мечтите да се намъкнат колкото може по-бързо в елита на Франция, те завършват следването си в „ЕНА“ като първенци на курса. А фактът че двамата млади и перспективни специалисти са неразделни, кара ръководството на Френската социалистическа партия, към която вече те се числят официално, да ги предложи за съветници на вече настанилия се в Елисейския дворец неин лидер Франсоа Митеран. На законодателните избори през 1988 г. двамата печелят по кресло във френския парламент, а през 1992 г. Сеголен е назначена за министър на околната среда в правителството на Пиер Береговой, като Франсоа остава в сянка. Но може би и защото със сигурност знае от жената до него, че тя си го е нарочила за лидер на Социалистическата партия, подкрепя горещо кандидатурата му и през 1997 г. той е избран на поста Генерален секретар на мощната тогава формация, тоест №1. А междувременно живеещите без брак вече видни политици и държавници си раждат четири деца – през 1984 г. Томас, който днес е адвокат, на следващата година Клеманс, която сега е лекарка, през 1987 г. кинорежисьорът Жулиен, а през 1992 г. -  психоложката Флора.

Ех, докато двамата са съветници в Елисейския дворец, плъзва клюката, че хубавицата Сеголен била преминала през покоите на Франсоа Митеран и това била причината за нейната и на половинката ѝ светкавични кариери, но както се казва – Божа работа!

Подкрепена от Франсоа Оланд, през 2007 г. Сеголен Роаял е определена за кандидат на левицата за президент на Франция, класира се за втория тур, но губи с малко входния билет за Елисейския дворец от кандидата на десницата Никола Саркози.

С Валери Триервайлер

И броени дни след обявяването на официалните резултати от вота гръмва съвсем официално новината, че Сеголен и Франсоа се разделят веднъж завинаги. Първоначално и обикновените хора, и журналистите, си мислят, че причината за разлъката е загубата на майката на четири деца на президентските избори, но вещи светски репортери показват с куп доказателства, че двамата видни политици не живеят заедно от две години време. Защото Франсоа гушка от 2005 г. по-младата от него с 10 години елегантна и ефектна журналистка от най-тиражираното френско седмично списание „Пари Мач“ - Валери Триервайлер. Оказва се обаче, че тя си го е била набелязала още преди петнайсетина години и не жали време, младост и репортерски прийоми, за да се докопа един ден до леглото му, доказвайки за пореден път, че за жените властта е може би най-мощният афродизиак. Любопитното е, че Валери навлиза в света на Франсоа Оланд чрез неговата половинка Сеголен Роаял, с която става много близка, след като я интервюира през 1992 г. в качеството ѝ едновременно на млада министърка на околната среда и на млада майка, родила преди месец четвъртото си дете – дъщерята Флора. През 2004 г. Валери написва пак за „Пари мач“ просторен портрет на Франсоа Оланд, озаглавен „Нормалният мъж“, който за редица сърцеведи край Сена си е чиста проба обяснение в любов.

И когато през 2012 г. Франсоа Оланд е избран за президент на Франция не без решаващата помощ на Сеголен Роаял при издигането на неговата кандидатура от Социалистическата партия, Валери Триервайлер се нанася в Елисейския дворец като „Първа дама“ на Франция, нищо, че няма брак с нейния държавен глава. Всъщност тя не желае пишещите ѝ събратя да я наричат така, казва го сама много пъти, като подчертава непрекъснато, че иска и занапред да бъде свободна жена и да продължава до сетни сили кариерата си в журналистиката.

Докато са заедно с президента, мълвата разнася две негови мимолетни забежки – с гостувалата в Париж популярна американска актриса и певица Фран Дрешер и със секретарката в Елисейския дворец от алжирско потекло Хажа Вало-Белкасем. Но клюката не успява да впечатли Валери, а пък освен това тя напрактика е фенка на „отвореното съжителство под един покрив“, което обаче да бъде задължително пазено в тайна.

На корицата на френско таблоидно списание

Но през 2014 г. се случва нещо, което я изкарва от релси и тя напуска шумно Елисейския дворец – фоторепортери на скандалното списание „Клозер“ щракват президента как отива сам със скутер и без охрана късно вечерта до скромното приземно жилище на сладката актриса Жюли Гайе. Новината е публикувана със снимки на корицата на изданието, придобива измеренията на истинска медийна бомба, Франция е ошашавена, а Валери Триервайлер е съсипана и хоспитализирана в отделението за психично болни на прочута парижка болница. Виж, Жюли Гайе се издига от дискретна актриса и продуцентка до най-известната разбивачка на семейства във Франция, навличайки си омразата особено на пуританските нежни селски маси. Съкрушена доста от скандала и преди всичко от тази внезапна известност, която не иска да приеме напълно, Жюли остава дискретна и предпочита да използва задната врата, а не централната порта, за да влиза в Елисейския палат, който започва да посещава всеки ден. Валери пък лекува душевните си рани, като използва свободното си време за благотворителност и си отмъщава на неверния президент със злобна книга, която обаче не се радва на особен успех.

С Жюли Гайе

Иначе седемдесетгодишният сега и все още много активен политически Франсоа Оланд, който миналата есен бе включен от неговото бивше протеже, а днес президент Еманюел Макрон в списъка му с възможни премиери, през 2022 г. най-после прие съществуването на институцията „граждански брак“. И мина под венчило, като се закле във вечна вярност на по-младата от него с 18 години русокоса симпатяга... Жюли Гайе! Свидетели му бяха неговите синове Томас и Жюлиен, получи пожелания за щастлив и дълъг семеен живот от Сеголен Роаял, но бе забравен от Валери Триервайлер.