Хазартът е любимият бизнес на българите

Стойността на направените залози за година е около 2,8 млрд. лв.

Най-много залагат онлайн

Хазартът е любимият бизнес на българите, от който се надяват да спечелят пари. През миналата година българите са спечелили от хазартни игри близо 1,4 млрд. лв., а направените залози в игри на късмета са около 2,8 млрд. лв., показват изчисления на “Труд news” на база данни на Националната агенция за приходи за събраните в държавния бюджет средства от хазартния бранш.

Всяка година нараства интересът към игрите, които дават шанс за бързи печалби, и 2024 г. не прави изключение. Похарчените пари за залози в хазартни игри през предходната 2023 г. са около 2,6 млрд. лв., а през 2024 г. направените залози са за близо 2,8 млрд. лв. Дадените пари за хазартни игри нарастват с около 8 на сто през миналата година, и то при положение, че през предходната 2023 г. имаше увеличение с около 13 на сто спрямо 2022 г. Заедно с увеличението на залозите нарастват и изплащаните печалби от организаторите на хазарт.

Най-много пари българите дават за онлайн хазарт. През миналата година приходите в държавната хазна от такси по Закона за хазарта от онлайн операторите на хазартни игри са малко над 239 млн. лв. Част от тези средства са еднократни такси с фиксиран размер, а останалите са платените променливи такси на база направените залози.

В Закона за хазарта има изискване печалбите от най-популярните хазартни игри да са поне 50% от стойността на направените залози. Променливата такса за организиране на онлайн хазартни игри е 20% от разликата между получените залози и изплатените печалби. Оказва се, че само за онлайн залози през миналата година българите са дали около 2,186 млрд. лв. За цялата 2023 г. размерът на направените онлайн залози е около 2 млрд. лв., което е с близо 10% повече спрямо предходната 2022 г. През 2024 г. ръстът на онлайн залозите е с около 5 на сто.

За организиране на игри с търкане на билетчета, както и за хазартната игра “Тото” на “Български спортен тотализатор” и за бинго игри, които не са онлайн, от началото на 2024 г. се плаща двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер на 300 хил. лв. и променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби. Приходите от тези игри в хазната през миналата година са в размер на 49,16 млн. лв. Направените залози в тези игри за година са около 470 млн. лв. За сравнение за предходната 2023 г. залозите бяха 376 млн. лв., което представляваше ръст със 17 на сто спрямо 2022 г.

Само за най-популярните хазартни игри - онлайн залагания, търкане на билетчета и тото хората са дали над 2,6 млрд. лв. за година. Като към тях добавим дадените пари за казина и игрални автомати се оказва, че само за година направените разходи за игри на щастието са над 2,8 млрд. лв. Тъй като под формата на награди от хазартните игри раздават поне половината от направените залози, се оказва, че хората са спечелили от направените от тях залози над 1,4 млрд. лв. за година. А в операторите на хазартни игри също са останали около 1,4 млрд. лв., с които да плащат данъци, заплати, издръжката на игралните зали и пунктовете за продажба на билетчета за търкане, за поддържане на онлайн казината и т. н.

Дадените от хората пари за хазарт са огромна сума за страна като България. Например според данни на Министерство на финансите, държавните разходи за 2024 г. за култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело са 1,277 млрд. лв., разходите на съдебната власт са 1,43 млрд. лв., а за отбрана са 2 млрд. лв. Хората са дали, за да залагат на игри на късмета, в рамките на година по-голяма сума, отколкото са бюджетните разходи за всяка една от тези дейности. Явно хората в България често търсят късмета си в хазарта, като се надяват така да спечелят необходимите на семейството им средства.

В София идват най-много хора от Израел

Игралният туризъм привлича гости от много страни

Много чуждестранни туристи идват в България заради хазарта.

Правят международни покер турнири

Игралният туризъм в България набира все по-голяма популярност и гости от много страни идват с основна цел да играят хазартни игри. В Западна България, особено в София, туристите от Израел и Турция са основни посетители на казината и казино комплексите.

Според данни на Асоциацията на игралната индустрия в България (АИИБ) казината в пограничните райони привличат както посетители от съседните страни, така и туристи от по-далечни дестинации. В Южна България, близо до границата с Гърция, доминират гръцките туристи. Строгата регулаторна рамка в Гърция по отношение на хазартните игри насочва гръцките туристи към казината на съседна България. В източната част на страната, по Черноморието, казината привличат гости от Италия, Германия и други европейски държави.

В последните години все повече туристи търсят цялостно развлекателно изживяване, което комбинира различни услуги на едно място. Казино комплексите в България предлагат не само зали за игра, но и разнообразие от ресторанти, клубове и барове, осигурявайки на посетителите забавления от различен характер. Ежегодно тези комплекси са домакини на престижни покер турнири, които привличат участници от цял свят.

Най-големият дял посетители от чужбина в казината са на възраст между 55 и 64 години, следвани от хора на възраст над 65 години. Посетителите от по-млади възрастови групи също показват стабилен интерес, но по-малък от този на по-възрастните.

Хората правят повече залози

Приходите в държавната хазна от бранша са над 392 млн. лв.

Приходите в държавната хазна от такси и вноски от организаторите на хазартни игри през миналата година са 392 млн. лв.

Плащаните такси не зависят от печалбата

Приходите в държавния бюджет от такси за поддържане на лицензи и вноски за социално отговорно поведение на организаторите на хазарт по Закона за хазарта (ЗХ) за 2024 г. са 392 млн. лв., показват данни на НАП. За търкане на билетчета и за тото се плаща двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер на 300 хил. лв. и променлива част в размер на 20% върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби. Организаторите на онлайн игри също плащат такса в размер на 20% от разликата между направените залози и изплатените печалби, но еднократната фиксирана такса е 400 хил. лв.

Целта на тези такси е организаторите на хазарт да плащат данъци в зависимост от направените залози, а не върху крайната печалба, която може да бъде намалена например с изплащането на по-високи заплати и други разходи.

От началото на 2024 г. бяха повишени таксите за поддържане на лиценза на казина и игрални зали. Всяка година приходите в държавната хазна от организаторите на хазарт нарастват. Това означава, че хората правят повече залози, за да проверят късмета си, а така и печелят повече пари.

Освен таксите за поддържане на лиценза организаторите на хазартни игри са длъжни да правят годишни вноски за социално отговорно поведение. Парите отиват в Министерство на младежта и спорта за финансиране на проекти за младежки дейности или в Министерство на здравеопазването за лечение на хазартна зависимост.

Хората сами подават заявления

Над 41 хил. души са в регистъра на хазартно уязвимите

Хората, които смятат, че са зависими от хазарта, могат сами да ограничат достъпа си до хазартни игри.

Достъпът до данните е ограничен

41 753 граждани са вписани в регистъра на уязвимите от хазарт лица, показват данни на НАП, обявени по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Приходната агенция поддържа списък с хора, които смятат, че имат или биха могли да развият хазартна зависимост. Регистърът не е публичен. Достъп до него имат само ограничен брой служители, определени от изпълнителния директор на НАП.

Организаторите на хазартни игри са задължени да не допускат да залагат граждани, вписани в регистъра. За да спазят това изискване, те трябва да заявят връзка към него през електронната услуга “Предоставяне на справка за уязвимите лица от регистъра по чл. 10 г., ал. 1 от Закона за хазарта”. С цел да улесни бизнеса, НАП внедри електронна услуга, която дава възможност за извършване на справка чрез директен достъп до регистъра. Чрез нея организаторите на хазарт могат да обменят информация пряко с приходната агенция.

Ако вписан в регистъра човек бъде допуснат до хазартна игра, е необходимо да бъде подаден сигнал в Информационния център на приходната агенция на телефон 0700 18 700 или на имейл [email protected], за да бъде извършена незабавна проверка.

Всеки, който смята, че не може да контролира времето, прекарано в хазартни игри и средствата, които изразходва за участие в тях, може да подаде Искане за вписване в регистъра. Документът може да се внесе на място в офис на НАП или да се изпрати по имейл на [email protected], като в този случай трябва да е подписан с електронен подпис. Заличаването от регистъра се извършва по искане на човека, подадено не по-рано от 30 дни след подаване на искането за вписване.

Допълнително 342,6 хил. лв. в хазната

Затвориха 99 игрални зали и едно казино

През миналата година са затворени 99 игрални зали и едно казино.

Следят дали зависими залагат

99 игрални зали и едно казино са затворени през миналата година, показват данни на НАП. През 2024 г. с промени в Закона за хазарта депутатите решиха, че хазартни игри с игрални автомати и в игрално казино може да бъдат организирани само в границите на урбанизираната територия на населени места с над 10 хил. жители, с изключение на национални курорти и селища на разстояние до 30 км от шосейните, железопътните и речните гранични контролно-пропускателни пунктове на България. Но депутатите дадоха на хазартния бранш срок от три години да бъде изпълнено това изискване. Игралните зали през миналата година са затворени или заради нарушения на Закона за хазарта или след решение на собствениците.

От НАП през миналата година са направили проверки на 136 обекта за залагания и хазарт относно спазването на разпоредбите на Закона за хазарта за недопускане до участие в хазартни игри на хора, вписани в регистъра на уязвимите лица.

В резултат на извършените контролни действия от страна на НАП по отношение на организаторите на хазарт общият размер на събраните глоби и лихви за просрочени задължения през миналата година е 342,6 хил. лв.