Труд
Автор:
Петя Кузева
Окръжният съд в Амстердам е запорирал активите на холандската компания "Газпром нефт Мидъл Ийст“ (GNME), чрез която "Газпром нефт" е оперирала в Иракски Кюрдистан, пише "Ведомости". Запорът е поискан от инвестиционната компания Alcazar Capital Partners от Каймановите острови, за да се осигурят задълженията на кюрдското правителство към нея. Ищецът предполага, че GNME може да разполага с имущество, което се дължи на правителството на Иракски Кюрдистан, научи "Ведомости" от материалите по делото.
Alcazar е инвестиционно дъщерно дружество на кувейтската публична компания Agility, която изгражда складове и логистични паркове, работи с кувейтското правителство по дигитализация и митнически процедури и предоставя услуги за управление на отпадъци и рециклиране. Спорът между Alcazar и правителството на Кюрдистанския регион се отнася до заем от 250 милиона долара, който Alcazar е отпуснала на кюрдската компания Korek Telecom през 2007 г., за да плати такси на кюрдския телекомуникационен регулатор. Правителството на Кюрдистанския регион е действало като гарант по заема, но когато Korek не е платила, е отказала да плати и на Alcazar.
Чрез GNME, "Газпром нефт" участва в реализирането на няколко проекта в Кюрдистан. По-специално, през 2012 г. GNME подписа споразумение за споделяне на производството (PSA) с регионалното правителство относно блока Гармиан в южната част на региона. GNME получи 40% в този проект за проучване и разработване на запаси от въглеводороди, същата сума от канадската WesternZagros и още 20% от правителството на Кюрдистан. През 2016 г. GNME стана оператор на блока Гармиан.
Кувейт – Нидерландия
През 2021 г. Alcazar се обърна към съда в Кувейт, за да поиска от правителството на Кюрдистан да изплати 490 милиона долара дълг по заем с лихви, но искането му беше отхвърлено на първа инстанция поради предполагаемата липса на доказателства за прехвърляне на средства по заема в полза на Korek Telecom. През 2022 г. обжалване отмени решението и присъди на Alcazar поисканата сума. Касационният съд през януари 2024 г. потвърди това решение. През май същата година обаче Търговският съд в Ербил (столицата на Кюрдистан), по искане на регионалното правителство, забрани на Alcazar да изисква плащания по гаранцията.
След това "Алказар" реши да поиска признаване и изпълнение на кувейтското решение в други юрисдикции, включително в Нидерландия. През ноември 2024 г., преди да подаде основния иск, "Алказар" подаде молба до Окръжния съд в Амстердам за забрана срещу активи на кюрдското правителство, които може да са във владение на трети страни, включително GNME.
В същия ден съдът уважи иска, като иззе, по-специално, всички вземания и движимо имущество, които GNME държи от името на кюрдското правителство, дължи му или може да получи от него.
През декември съдебен изпълнител остави заповед за запор на единствения регистриран адрес на GNME в регистъра на Холандската търговска камара. Документът разпорежда на компанията да задържи запорираните активи и я уведомява за задължението ѝ да подаде молба от трета страна до Окръжния съд в рамките на две седмици, която, наред с други неща, ще разкрие активите, подлежащи на запор. GNME обаче не успя да направи това в определения срок.
През януари 2025 г. съдебният изпълнител е връчил заповедта на адреса на пребиваване на длъжностно лице на GNME (кой и къде точно не е посочен в материалите по делото). Няколко дни по-късно адвокат на GNME е уведомил съдебния изпълнител по имейл, че дружеството не признава никакви задължения, тъй като от нейна гледна точка запорът не е бил наложен и документите не са били връчени надлежно.
Успоредно с това, в края на януари, "Алказар" заведе дело в съд в Амстердам, за да признае и изпълни решението на Кувейт срещу правителството на Кюрдистан.
На 27 март друг неназован служител на GNME уведоми писмено Окръжния съд, че компанията не притежава никакви финансови или материални активи извън Кюрдистан и държи парите си в банкови сметки изключително в Кюрдистан и Русия.
На 1 април същият служител заяви пред съда, че GNME не плаща на кюрдското правителство никакви пари по споразумението за покупко-продажба: всички пари, дължими на правителството, автоматично се приспадат от дълга му към GNME по договори за продажба и покупка на суров петрол, който компанията им е доставяла. Дългът на кюрдското правителство към GNME по това време е бил 117 милиона долара, а годишните плащания на компанията по споразумението за покупко-продажба не надвишават 5 милиона долара, според досието по делото.
Амстердамско правосъдие
"Алказар" поиска от Окръжния съд да задължи GNME, под страх от глоба, да предостави декларация на трета страна с документи, които биха разкрили активите, предмет на изземване. Компанията поиска също документи, доказващи суми, които GNME може да е платила на правителството на Кюрдистанския регион или на трети страни от негово име в нарушение на изземването.
GNME настояваше "явно неоснователните" искове на "Алказар" да бъдат отхвърлени: компанията няма задължение да се съобрази със заповедта за изземване, тъй като вече не е имала офис на този адрес, когато заповедта е била връчена. Освен това, документите, които Alcazar е поискала, не съществуват, тъй като GNME не е извършвала никакви плащания на правителството на Кюрдистан или на трета страна, освен прихващането, твърди компанията.
Амстердамският съд счете аргументите на GNME за несъстоятелни и разпореди на компанията да предостави декларация на трета страна, заедно с документите, поискани от "Алказар". Регистрираният адрес в регистъра на Търговската камара е определящ за определяне на мястото на доставка и неактуализирането на данните от страна на GNME не би трябвало да има отрицателно въздействие върху "Алказар", реши съдът.
Аргументът, че GNME и правителството на Кюрдистанския регион не извършват никакви плащания по споразумението за дялово участие (СПЗ), не прави изземването неоснователно, нито освобождава компанията от задължението да предостави декларация на трета страна, подчерта съдът: без съответните документи е невъзможно да се прецени дали действително съществува правото на прихващане и дали след него остават средства.
Принуда за разкриване
Съдебните заповеди за разкриване на активи са често срещана принудителна мярка в чуждестранните съдилища, казва Марат Агабалян, партньор в Delcredere. Ищците често прибягват до този инструмент в търсене на доказателства, които са важни за тяхното дело, но до които нямат достъп – например, защото са защитени от банкова тайна или са скрити от длъжника, изброява експертът.
Заповедта за разкриване на активи позволява не само да се открият скритите активи на длъжника, но и да се окаже натиск върху него в различни юрисдикции, отбеляза Николай Строев, ръководител на практиката по търговски спорове в адвокатска кантора "MEF Legal". Но това е продължителен процес, свързан с проблеми с признаването и изпълнението на решенията на съда на една държава в друга и възможността на длъжника да оспори юрисдикцията, предупреди той. Но ефектът от изпълнението на заповедта за разкриване на активи със сигурност оправдава времевите и финансовите разходи, сигурен е Агабалян. Той нарича юрисдикциите, които се придържат към английската правна система (самата Великобритания, Кипър и др.), "най-разбираеми" за получаване на такава заповед.
Ако съдът в Амстердам реши, че GNME е притежател на активите на кюрдското правителство, това може да позволи на "Алказар" (Alcazar) да ги възбрани, заявява Строев. Но ако GNME няма активи в Холандия, "Алказар" ще трябва да ги търси някъде другаде и да признае решението на кувейтския съд там, обобщи той.
Екипът на "Ведомости" е изпратил запитвания до "Газпром нефт", адвокатите на GNME от OSK Advocaten и адвокатите на Alcazar от NautaDutilh. От "Ведомости" очакват отговор и от кюрдското правителство и Agility. Не беше възможно да се свържем с Alcazar, уточняват от изданието.
