Шарлиз Терон: От мен се искаше да показвам плът

Бялата южноафриканска дива котка Шарлиз Терон отново ще бъде най-изящното и елегантно нещо в мега продукцията „Бързи и яростни 10“, която влиза на скорост и в българските кина другия месец.

Шарлиз постоянно работи по различни проекти и е заета пред и зад камерата. Нейното име е свързано с няколко нови заглавия в киното и телевизията, включително и по втора част на екшън екстраваганцата “Атомната блондинка”, която стана особено вървежна сред българската публика.

От десетилетия живее в САЩ, но продължава да поддържа стабилни културни връзки със своята родина - Република Южна Африка. Шарлиз Терон започва като модел и става звезда преди повече от 20 години с ролята си в “Адвокат на дявола”. После участва в “Могъщия Джо Янг” и “Италианска афера”, а през 2003-а постига най-големия си актьорски връх с изпълнението си в автобиографичната криминална драма “Чудовище”. Терон получава наградата “Оскар” за главна женска роля за превъплъщението си в печално известната серийна убийца и проститутка Айлийн Уорнърс.

- Шарлиз, световната публика очаква с нетърпение „Бързи и яростни 10“. Как тази поредица стана такъв глобален феномен?
- Направо съм без думи. Вижте, вече мисля и като продуцент, и в този контекст свалям шапка на всички зад поредицата, най-вече на Вин Дизел. Този проклетник създаде със студиото „Юнивърсъл“ нещо, което малцина биха успели да създадат през целия си живот. Няма как да поддържаш интереса на публиката толкова дълго време без да има нещо специално в това, което предлагаш на хората. Каквото и да мислите за тези филми само един идиот може да отрече, че става дума за едно невероятно постижение.

- А какво ви привлече именно като продуцент към проекта „Старата гвардия“?
- Комиксът, на който е базиран филмът, е много богат и интригуващ, повече прилича на роман, отколкото на книжка с картинки. Сериозно произведение е. Има нещо много реалистично и земно в моя образ. Това е персонаж, вкоренен в реалността, с който можех да се идентифицирам. Това ме привлече към сценария. Самата концепция също е страшно вълнуваща. Но това е контрастът - въпреки фантастичните обстоятелства и отдалечената от действителността среда, моят образ се усеща реален и автентичен. Исках да придам на Анди истинско изтощение. В комикса тя е живяла хиляди години на земята и е воин с огромен опит.

- Явно е, че обичате образите на воини. Колко важна е екшън естетиката за вас?
- Разбира се. В „Старата гвардия“ моята героиня владее всякакви бойни изкуства, което е страхотно предизвикателство за мен като актриса и човек. Аз се запалих истински по бойните сцени по време на „Атомната блондинка” преди няколко години. Тогава работихме с екипа каскадьори и бойни хореографи на Киану Рийвс от неговата екшън поредица „Джон Уик”. Трябва да кажа, че те са феноменални професионалисти. Вече се чувствам част от света на екшън киното. Работила съм с най-добрите в индустрията и съм научила много.

- Върнете ни в началото на кариерата си в киното. Как започнахте?
- Пристигнах от Южна Африка в Ню Йорк през 90-те да работя като модел и изкарах цяла зима в мазето на един познат. Мазе без прозорци. Бях разорена, взимах уроци по балет, но колената ми отказаха. Осъзнах, че не мога повече да танцувам. Изпаднах в депресия. Майка ми долетя от Южна Африка и ми каза, че трябва да избера дали да остана и да се развия тук, или да се връщам у дома, където също ще мога да си страдам. Взех се в ръце и започнах да си пробивам път. Не разчитах на късмета, а на тежката работа, на подготовката и отдадеността. Не вярвам и в лесния, очарователен живот. Трагедията е част от живота и носи уроците, които трябва да научиш, за да се вдигнеш и да продължиш. 

- Колко трънлив бе пътят нагоре?
- След „Адвокат на дявола” имаше много хора, които ме съветваха да кова желязото, докато е горещо и ме тласкаха в посока на свръхсексуализираните роли, разчитащи на показването на повече плът. Но на мен не ми се играеше една и съща роля постоянно. Но тогава изглеждах като модел и знаех, че ще ми бъде трудно да си намирам по-сериозни роли, които не се фокусират толкова много върху външния вид.

- Как продължи кариерата ви след силното начало?
- В един период се озовах в положение, в което режисьорите ме подкрепяха, но не и филмовите студия. Обичах творчеството на много големи режисьори, на които наистина се възхищавах, но по това време и по тази причина се снимах и в много лоши филми. Reindeer Games не беше особено добро кино, но го направих, защото обожавах режисьора Джон Франкенхаймър.

- Как подхождате към създаването на филмов персонаж?
- Когато харесам някой сценарий ставам обсебена от текста, от образа и не ми е трудно да се вкарам в този нов свят и в кожата на персонажа. По принцип си падам малко обсесивна. Първоначалното вдъхновение за изиграването на образ идва с много самотно и вътрешно преживяване. През цялото време си мисля за героинята ми. Всичко в живота ми се устремява към една единствена цел - да пресъздам този образ в детайл и по възможно най-убедителния и реалистичен начин.

- Какво е най-важното във вашата професия?
- За мен най-важното, това, което ме обсебва, е улавянето на човешкото състояние. Природата на образа, навиците, привичките. Какво те прави човек, какво ни събира и отдалечава. Трябва да се изправя пред чистата и честна истина. Една от тези истини е, че има много неща, които не може да контролираме.

- А виждате ли себе си като филмов образ?
- Ако някой някога реши да направи филм от историята на живота ми трябва да избере актриса, която ще се нуждае от много боя за коса и високи токчета.