Труд
Автор:
Труд онлайн
В Швеция се водят дискусии за възобновяване на военна ядрена програма, въпреки че експертите признават свързаните с това трудности, пише The Times.
Изданието припомня, че още през март лидерът на Шведските демократи Джими Окесон заяви, че „в настоящата ситуация със сигурността“ е време да се върнем към ядрената програма, която страната тайно е разработвала от края на Втората световна война.
Езерото Фоаяуре никога не е трябвало да съществува. Разположено в военен полигон, скрит в дивата природа на шведската Лапландия, южно от Йокмок, неговото съществуване е остатък от епоха на отбранителна политика, която е била пазена в тайна в продължение на много години.
Кръстено на Шведската агенция за отбранителни изследвания (FOA) и jaure, което означава езеро на езика на коренното население саами, то първоначално е било кратер от една от най-големите експлозии, които някога са били предизвикани в страната.
През 1956 и 1957 г. властите тайно взривиха мощни бомби недалеч от село Науста с цел да симулират малък атомен взрив, като част от подготовката за национална програма за ядрени оръжия. След тестовите експлозии кратерът бавно се напълни с вода и се превърна в езеро.
С връщането на войната и геополитическите сътресения в Европа, тези дълго потискани тайни започват да изплуват на повърхността и след поредица от статии в шведските вестници се разрази дебат дали Швеция трябва да направи нов опит да придобие атомна бомба, самостоятелно или съвместно с новите си европейски съюзници от НАТО.
Макар дискусията да остава спекулативна засега и да няма доказателства, че правителството има сериозно желание да разработва ядрени бойни глави, дебатът се разпространи в политическата сфера.
През март Джими Акесон, лидер на дясната партия „Шведски демократи“, от чиято подкрепа зависи управляващата коалиция, беше първият виден политик, който заигра с тази идея.
Няколко седмици по-късно Роберт Далшо, изследовател в FOA, заяви на семинар: „Сега трябва да обсъдим независими ядрени оръжия с шведски компонент.“
Това мнение споделя и Алис Теодореску Мауе, член на Европейския парламент от центристката християндемократическа партия, част от правителството, която предлага Швеция да участва в обща европейска стратегия за ядрени оръжия.
Това не е единствената европейска страна, в която се обмислят тези въпроси. Полша е поискала да участва както във френската, така и в американската ядрена програма. Доналд Туск, министър-председателят на страната, също намекна, че Полша може да обмисли изграждането на свои собствени атомни оръжия, въпреки че експертите смятат, че тази възможност е технически и политически нереалистична.
Германските политици също обсъждат участието в някаква форма на европейски отбранителен механизъм, но общественото мнение е против всякакъв вид национална военна ядрена програма.
Не е ясно дали Швеция разполага с технологичния или индустриален капацитет да произвежда ядрени оръжия без значителна помощ от съществуваща атомна сила. Въпреки че страната разполага с шест атомни електроцентрали, които доставят почти една трета от електроенергията ѝ, последната такава е построена преди 40 години.
Това, което Швеция има, е дълбока институционална история на размисъл по въпроса, включително десетилетия на тайно планиране на ядрената политика по време на Студената война, в период, когато официално беше неутрална, но тайно имаше гаранция за атомна сигурност от Съединените щати.
В продължение на повече от две десетилетия след края на Втората световна война, този пример за пацифизъм и международно неразпространение на ядрени оръжия тихо търсеше начини да сглоби атомна бомба. Това започна през 1945 г., когато FOA получи задачата да разследва какъв вид ново оръжие са използвали САЩ в атаките срещу Хирошима и Нагасаки.
Останала неутрална в борбата срещу нацистка Германия, Швеция излезе от войната почти невредима. Икономиката ѝ беше в разцвет, нямаше нужда да възстановява инфраструктурата си и разполагаше със собствени уранови находища, макар и с ниско качество.
Алис Теодореску Мауе, член на Европейския парламент от центристката партия на християндемократите, заяви, че Швеция трябва да участва в общата европейска стратегия за ядрените оръжия.
През 1948 г. началникът на генералния щаб възложи на FOA да проучи възможностите Швеция да придобие ядрени оръжия и да произведе атомна бомба на основата на плутоний. Тогавашните лидери на страната вярваха в въоръжената неутралност – и че ядрените оръжия може да са необходими за запазването на тази неутралност.
Антоан Буске, доцент по политически науки в Шведския университет по отбрана, заяви, че по това време мисленето е било:
„Швеция няма да бъде част от НАТО, но трябва да има силна и независима способност да се защити от потенциална съветска атака. И така, ядрените оръжия изглеждат като ефективна възможност.“
През следващите години Швеция се подготви за постигането на целта си да произвежда ядрени оръжия и проектът се разпространи в цялата страна. Уран се добиваше в централната част на Швеция и бяха построени два ядрени реактора, единият в Агеста, южно от Стокхолм, а другият в Марвикен, извън Норкопинг, въпреки че последният никога не започна да функционира. Планът беше ясен: плутоний ще се получава чрез разпадане на уран в ядрени реактори.
След това FOA проведе свои тайни неядрени тестови взривове в шведската Лапландия. Най-мощният от тях включваше 61 тона експлозиви и създаде колона от дим с височина почти 1,6 км.
До 1957 г. ЦРУ стигна до заключението, че Швеция има „достатъчно развита програма за реактори, която ще ѝ позволи да произведе някои ядрени оръжия в рамките на следващите пет години“. Осем години по-късно анализаторите прецениха, че страната е само на шест месеца от производството на бомба.
Но проектът вече беше започнал да заглъхва. Буске каза, че това се дължи отчасти на силата на антиядреното движение сред шведската общественост, отчасти на колосалните разходи, свързани с него, и отчасти на тайните гаранции за сигурност от страна на САЩ.
„Въпреки че Швеция не беше официално член на НАТО, тя получи неофициални гаранции, които й дадоха известна увереност, че САЩ ще я подкрепят и че затова Швеция не е задължително да разчита на ядрени оръжия“, каза Буске.
