Шест сценария за изчезване на човечеството

Финландската радио- и телевизионна компания се обърна към футуролог, за да разбере колко вероятен е този или онзи сценарий за края на човечеството. Пандемия? Супервулкан? Бунт на изкуствения интелект? Експертът коментира шест варианта и казва кой апокалипсис, според него, ни заплашва най-много.

Човечеството е крехко и има много опасности, които дебнат зад всеки ъгъл. Но колко е вероятно то да загине в облак от радиоактивна пепел или да бъде унищожено от робот? Футурологът Карим Джебари отговаря на този въпрос.

Карим Джебари е футуролог в Шведския институт за изследвания на бъдещето. Помолихме го да коментира различни сценарии, които биха могли да доведат до края на човечеството.

Климатична криза

Въпреки че климатичната криза, с всички тези покачващи се температури и морски нива, може да има огромни последици за човечеството, Джебари вярва, че нашият вид не е в опасност.

„Рискът това да доведе до изчезване на човечеството е изключително малък“, казва той.

Сценарий, който би могъл да има фатални последици за нас, може да се предположи само ако си представим, че климатът на нашата планета ще стане толкова горещ, колкото на Венера. Но това са само теории на онези, които обичат да спекулират за края на света, и за тях няма фактическа основа, уверява Джебари.

Климатичната криза обаче допринася за нарастването на други опасности, като войни и пандемии.

Освен това тя може да повлияе на икономическия растеж, което също може да причини допълнителни проблеми (същите пандемии).

„Мисля, че климатичната криза е много сериозен проблем. Не защото високите температури и горските пожари са специфична заплаха за човечеството, а защото нивото на риск като цяло се увеличава“, казва Джебари.

Изригване на супервулкан

На нашата планета има около 20 така наречени супервулкана - огромни кухини в земната кора, които са изпълнени с магма. Най-известният е може би калдерата в американския национален парк Йелоустоун.

Супервулканите изригват приблизително веднъж на всеки 100 000 години, но не се случват толкова редовно, че да се страхуваме за човечеството.

Когато изригне супервулкан, земната кора експлодира и изтичащата лава унищожава целия живот около нея. Потенциално вулканично изригване обаче не заплашва човечеството, смята Джебари.

„Климатичните промени, причинени от супервулканите по-рано в историята, са се случили много по-бавно от климатичните промени, които причиняваме сега.“

Последиците биха могли да бъдат много дългосрочни: климатът може да се промени в продължение на хиляди или дори десетки хиляди години, казва Джебари.

Смята се, че когато супервулканът Тоба изригна преди около 75 000 години, това е причинило вулканична зима на цялата планета, която е продължила между шест и десет години. Пепелта и другите частици, изхвърлени във въздуха, просто блокираха слънчевите лъчи.

Пандемия

С коронавируса, който в момента бушува по целия свят, е просто необходимо да споменем класически пандемии като чумата или испанския грип.

Карим Джебари казва, че вирусът обикновено се характеризира или с висока смъртност, или с висока заразност. В случаите, когато смъртността е висока, човек обикновено е толкова болен, че физически не е в състояние да се движи и да зарази всички около себе си. Има обаче изключения и те са тези, които са плашещи.

„ХИВ/СПИН не е много заразен, но е нужно много време, за да се открие. Така че заразен човек може да зарази много хора“, казва Джебари.

Ето защо нов неизвестен вирус с подобни свойства може да представлява заплаха за човечеството.

Други опасни заразни болести са тези, пренасяни от животни, като например чумата, която се разпространява от плъхове. Ако самото животно не страда твърде много, ситуацията става доста опасна за Homo sapiens.

„Би било ужасно, ако се появи вирус, пренасян от кожни бактерии или акари.“

Въпреки това, стига да има икономически ресурси за изследвания и хигиена, пандемиите като цяло могат да бъдат контролирани. Но ако условията се променят, методите за защита срещу болестта също ще се променят.

„Четирите конници на апокалипсиса са един отбор. В историята пандемиите често са били свързвани с войни“, обяснява Джебари.

Война

Преди известно време всички държави по света воюваха едновременно. Но много неща се промениха от последната световна война - вземете например съвременните оръжия и дронове.

„Не знаем какво ще се случи в една световна ядрена война, дали ще можем да контролираме процеса на все по-мащабно използване на ядрени оръжия“, казва Джебари.

Той предполага, че войната може да започне с малка ядрена експлозия, задействана с тактически цели, а след това постепенно да се използват все по-мощни оръжия.

Най-лошият сценарий на ядрена война включва създаването на така наречените огнени торнада.

Експлозията на ядрена бомба в град създава топлина и микроклимат с ураганни ветрове, издигащи се високо в стратосферата.

Саждите от горящите градове биха могли да блокират слънчевата светлина, причинявайки ядрена зима.
Средните температури биха могли да паднат с 10 до 20 градуса в зависимост от това къде се намирате на планетата. Студът може да продължи до десет години, което би имало катастрофално въздействие върху селското стопанство в световен мащаб.

„Считам този вид ядрена зима за най-вероятната заплаха за човечеството.“

Интересен детайл: Финландия разполага с един от най-големите хранителни резерви в Европа, отбелязва Гебари.

Изкуствен интелект

Изкуственият интелект вече управлява много от ежедневните ни решения. Например, когато помолите телефона си на глас да намери рецепта онлайн или видите персонализирана реклама в социалните медии, това е изкуствен интелект, който работи за вас.

Отдавна съществуват изкуствени интелекти, които превъзхождат хората в определени области.

Например, световният шампион по шах Гари Каспаров загуби от компютъра Deep Blue на IBM през 1996 г.

Следващата стъпка в развитието ще бъде създаването на така наречения силен изкуствен интелект. С други думи, човекът се стреми да създаде ИИ, който би бил толкова умен или дори по-умен от човека в общия смисъл - тоест във всички области.

Страшният сценарий е, че човек губи контрол над машината и тя започва да взема решения и да се усъвършенства, а ние дори не го разбираме.

Но как точно ще може да ни убие изкуственият интелект тогава? Примерите на Карим Джебари са, меко казано, кървави.

„Представете си, ако беше програмиран да произвежда стомана. Тогава би могъл да разбере, че човешката кръв е пълна с желязо и да рециклира всички хора в стоманени тръби.“

Чудесно. Изкуственият интелект, дори много сложните, мисли много конкретно. Той прави това, което му е казано – и не непременно това, което всъщност искаме да прави.

Това е любим сюжет сред писателите на научна фантастика, но доколко е реалистичен?

„Според мен е малко вероятно това да се случи. Съществуващите технологии за изкуствен интелект не само са много далеч от свръхинтелигентността, но и са недостатъчни в самата си парадигма.“

Съществуващите технологии просто нямат потенциал да станат по-добри от хората. Тяхната архитектура е твърде ограничена.

И тъй като всичко това се отлага в далечното бъдеще, хората, според Джебари, ще имат време да анализират рисковете и да създадат система, която няма да позволи на изкуствения интелект да излезе извън контрол.

Космос

Вселената и най-близките до нас галактики са страшно място, пълно с враждебни сили, които лесно биха могли да ни унищожат. Съществува популярна хипотеза, че динозаврите са измрели заради астероид. И познайте какво? В космоса все още има много астероиди.

„Що се отнася до астероидите, ние сме проучили доста добре пространството, което е най-близо до нас.

Имаме приблизителна представа къде са най-големите скали и знаем, че те няма да ни ударят в продължение на няколко века“, казва Джебари.

Но говорим за астероиди, които представляват заплаха в планетарен мащаб. Що се отнася до по-малките небесни тела, но способни например да унищожат град, то тук, според Джебари, рискът се увеличава.

„Но изключихме възможността човечеството да бъде унищожено от астероид в близко бъдеще.“

Хубаво е да чуем, че космически скали не ни заплашват в момента. Но ако ни е позволено да фантазираме, със сигурност няма да е зле да обсъдим един по-фантастичен сценарий: извънземни.

Джебари каза, че му е трудно да си представи как човек, например, би могъл да разбере потенциални сигнали от извънземни форми на живот.

„Преводът от напълно непознат език включва взаимодействие в познат контекст.“

Какво ще се случи, ако не се разберем? Ще има конфликт. Но кой ще атакува пръв, за да получи тактическо предимство?

Всичко това, разбира се, са само спекулации, базирани на практически нищо. Но може да бъде забавно да се спекулира.