Шефът на огнеборците ген. Николай Николов, пред „Труд“: По 300 пъти на ден спасяваме от бедствия и пожари

Съставът на пожарната след месец ще се обнови с 250 нови момчета

Пожарникарите празнуват в петък.

Това лято са гасили повече от 30 000 пожара, спасявайки от огъня хора, къщи и домакинства. Само за седмица 1500 пъти са влизали в горящи гори, треви и сметища.

- „Кръстовден“ е Денят на огнеборците, г-н генерал. В пожарната служба има ли вече празнично настроение? Или служителите са уморени? Някъде четох, че по стотина пъти на ден са вдигани по тревога в последните месеци?

- Над 41 000 са произшествията, на които са ходили нашите служители от началото на годината. Пожарите са повече от 30 000. Само за последната седмица повече от 2000 инцидента са регистрирани. Или, имаме средно по 270-300 излизания на ден. Тази година на територията на страната ни са извършени почти 10 000 спасителни технически операции. Те са свързани предимно с пътно-транспортни произшествия, наводнения, бури... В акциите си при инцидентите пожарникарите са спасили повече от 450 човешки живота.

- Направете сравнение между това и предишното лято, генерале. По-често или по-рядко избухват напоследък пожари?

- До този момент, в сравнение със същия период на миналата година, произшествията са с 12 000 повече. Основните причини затова са в метеорологичните условия. Първият „пик“ на произшествията беше в края на февруари и началото на март, когато времето беше необичайно топло и сухо. Вторият „пик“ беше свързан с дъждовете, които паднаха тази пролет и доведоха до избуяване на тревната растителност. Това, заедно с високите температури и засушаването, доведе до тази тежка ситуация. Поради това ние продължаваме да даваме дежурства на всички места, които са предварително определени като най-рискови в пожарно - техническо отношение. Нашите хора дежурят с цел ранно откриване на пожара и бързо реагиране, така че да не допуснем големи площи да бъдат засегнати.

- А пожарите на сметищата? Те очевидно са характерни за тази година. Обяснете ни причините?

- Сериозни проблеми ни създадоха тези пожари. Говоря най-вече за пожарите на сметищата в Свищов, Пловдив и другаде. От началото на годината сме регистрирали 40 пожара на сметища, които обхващат повече от 1000 квадратни метра площ. Миналата година имахме 75 такива пожара. Отчитаме неприятни условия при гасенето им - доста неприятни - но не можем да кажем, че броят им се е увеличил рязко.

- Вие, г-н генерал, най-вероятно сте чул някои конспиративни обяснения за горящите боклуци. Говори се, че били трупани от години, но сега ги палели криминално, да изгорят, защото идва проверка от Евросъюза и ако ги видят под мостовете на магистралите, ще ни глобят така, че да ни се завие свят. Има ли нещо вярно в това?

- Официалната статистика при нас показва, че пожарите в сметищата са причинени преди всичко от естественото гниене на продуктите в тях, което предизвиква самозапалване. А дали има криминални елементи във всичко това, си го знаят самите елементи или контролните органи, евентуално. Във всеки случай ние не сме контролен, а наблюдаващ орган по отношение на сметищата.

- Мостът на магистрала „Струма“ падаше, ако не бяхме го охладили, казахте вие в едно интервю. Разкажете ни сега малко повече за тази ситуацията. Животът на пътниците по магистралата беше ли в голяма опасност?

- По-скоро не. Благодарение на много бързите действия на контролните органи от КАТ „Пътна полиция“, на много бързото спиране на движението по виадукта и на пренасочването на потока от автомобили по околни пътища, не се стигна до пряка заплаха за живота и здравето на пътуващите по магистралата. Но, да, това, че районът беше опасен за пътното съоръжение, беше факт. Всяка стоманобетонна конструкция, нагрята над 500 градуса, представлява опасност сама за себе си - да не загуби носещата си способност. Поради това нашите момчета първи започнаха да охлаждат конструктивните елементи - така, че високата температура да не доведе до рухването на този виадукт. Справиха се добре, виадуктът, като цяло остана запазен. Надявам се, след съответни ремонти, той да бъде скоро възстановен.

- Но как е възможно, генерал Николов, магистрала да се строи сред боклук? Така поне пътните строители обясниха - че сметището е било там, когато са издигали виадукта.

- Аз не мога да коментирам твърденията на строителите. Нямам отношение по тези въпроси.

- А пожарите в горите? Те бяха страшно бедствие по едно време. Говореше се, че палят горите, за да добиват в суматохата дървесина или да си отварят място за строителство. Обещаваха се мерки за превенция. Взеха ли се? Те проработиха, изглежда?

- Ние имахме много сериозни проблеми преди десетина-петнайсет години с хроничното изгаряне на горите и изнасянето на дървесината на пазарите на близки до нас страни - на Гърция, предимно. В момента този проблем вече не стои. Още преди 10 години у нас се забрани износът на дървесина. А относно въпроса дали някой разчиства горски терени за строежи - моят отговор е по-скоро не. Защото процедурите по отреждане и замяна на статута на земята - от горска на земеделска или урбанизирана територия - са много тежки. Така че, отминаха и тези процеси.

- А не палят ли горите понякога, за да събират дърва за огрев от тях?

- Да палят за добив на дървесина за отопление? По-скоро не. Защото България все още не се е справила с изсъхналите дървета, поразени от корояда отпреди 6-7 години... Възможно е някъде да има умишлени пожари, които да прикриват бракониерски истории, но те са единици. В момента така стоят нещата.

- А свърши ли реформата в пожарната, г-н генерал? Намалихте ли броят на пожарните служби? Снабдихте ли ги с техниката, която не им стигаше? Заплатен ли е вече достойно извънредният и нощният труд на огнеборците?

- Като говорим за реформа в пожарната, трябва да се знае, че нищо не е направено самоцелно, а за да бъде организирана нашата дейност така, че да бъдем максимално полезни за нашето общество. Преди две години имаше сериозен проблем при нас, касаещ евентуалното съкращаване на 15 пожарни участъка. За радост, успяхме да се съберем финансови средства и да решим този проблем. В момента не само че не сме съкратили тия 15 участъка, ами успяхме да отворим още един нов около Долна Митрополия и в момента изграждаме още един - да го наречем условно втори, в Асеновград. Нещата вървят добре, така смятам аз. В последните години успяхме да обновим нашата техника. В момента трудност представлява осигуряването на необходимите финансови средства така, че да можем да я поддържаме дееспособна. Имайте предвид, че поддържането на такава модерна техника изисква значителен ресурс. В реформата продължаваме с нашите две стратегически задачи. Първата - да успеем да обновим сградния фонд, за да създадем на колегите по-добри условия. Двайсет и четири сгради получиха вече своето обновяване, други 18 следващата година ще получат финансиране. Така че, вървим напред. Работим много сега по осигуряване на лични предпазни средства за нашите пожарникари. Нашите усилия продължават. Това е процес, който не бива нито за миг да прекъсва. Като цяло, ако зависи от нас, генерални реформи в пожарната не се очакват, а оптимизиране на нашите дейности и контрола по Закона за защита при бедствия и аварии.

- По едно време огнеборците се оплакваха, а и още се оплакват, че гасят по двама, като единият е шофьорът на пожарната кола. Прословут беше станал един случай в една циганска махала, при който шофьорът слиза да гаси, а циганетата яхват автомобила и отнасят това - онова, за малко целия да го разглобят...Истина ли е това?

- Случилото се е по-скоро резултат на детското любопитство на циганетата. А по въпроса за екипа от двама души на дежурство, ще ви кажа, че в големите служби този въпрос не съществува. Такива екипи има в най-малките служби, в общините с под 5000 души, където дежурството се носи от двама души. Но това не значи, че един пожар се гаси от двама. Организацията е такава, че двама души отиват, но след известно време получават подкрепа от близката служба или от свободния от дежурство състав.

- По телевизията наскоро видяхме един възрастен пожарникар. Симпатичен. Разказваше как са изгасили някакъв пожар, но нямаше зъби в устата си. Да не би да ви е застарял съставът? Или заплатата не стига, за да покрие зъболекарския ценоразпис?

- Всеки един пожарникар има право да служи до 60 години, стига да е физически дееспособен и да може да изпълнява задълженията си. Всяка година има изпити, които са изключително тежки. Този, които не успява да ги издържи, получава срок за поправка, за тренировка, за да покрие норматива. Нашият състав се състои от от 8000 души. Тези, които влизат огъня, са 6000. Когато говорим за застаряването на състава, трябва да отбележим, че в момента подготвяме изпращането на обучение на 250 нови момчета, които преминаха успешно всички етапи на конкурса. Те до един месец започват работа при нас. А други около сто души ще дойдат догодина. Така че се работи много активно по обновяване на състава и по подготовката му, като се отчита, че човешкият ресурс е най-големият капитал на нашата служба.

- Какво се случва с частните пожарни? Има ли ги, можем ли да разчитаме на тях, или си останаха пожелание?

- Частните пожарни дават своя резултат. Както тези, които са получили лиценз за обследване на големи търговски обекти - банкови, жилищни и други сгради. Така и тези, които могат да изпълняват самостоятелни гасителни и спасителни действия - има такива служби в „Нефтохим“ - Бургас, във „ВМЗ“ - Сопот, в „Асарел“- Медет, в „Арсенал“ - Казанлък, във Варна...Те функционират нормално.

- А доброволните отряди от огнеборци? По едно време създаването им беше тема от първите страници....

- Да, благодаря на вас, медиите, които ни подкрепихте. Създаването на доброволните отряди не е само задача на нашата главна дирекция, то е задача на цялото общество. Работим активно да продължим този процес. До момента има изградени 234 доброволни отряда към съответните общини, с 3115 доброволци. Всички те, в по-голямата си част, са преминали първоначално обучение, окомплектовани са, имат лични предпазни средства и участват в подкрепа на нашите органи. Още повече, че сега по закон във всяка от общините, в които живеят под 20000 души, задължително трябва да създадем доброволен отряд. Има 8 общини, които не са довършили докрай това, надявам се до края на годината и те да изградят своите доброволни отряди. 126 пъти тази година доброволци са участвали в погасяването на горски и полски пожари, заедно с нас. Най-активни са доброволците в Благоевград, Кюстендил, Велико Търново, Русе, Пазарджик, Пловдив. Искам да им благодаря. И да поканя екип на „Труд“ на 13-ти септември в Сърница, където доброволците организират самостоятелно голяма демонстрация. Ще демонстрират своите умения по гасене на пожар в затворено помещение, след пътно-транспортни произшествия и други.

- Какво мислите, впрочем, за огненото бедствие в Амазония? Някои твърдят, че горите там си патят редовно от огън, но този път значението на пожара с политически цели се преувеличава?

- Ние следим непрекъснато информацията за горските пожари в Сибир и Амазония чрез механизма за защита на ЕС. Това е механизъм, който дава възможност на държавите членки да се организират за взаимопомощ. Това е, което ни накара и нас, българските пожарникари да регистрираме модул за гасене на горски пожари - 120 човека по 24 часа в денонощието са готови да идат в подкрепа на нуждаещи се в ЕС. Цяла Европа знае, че българските пожарникари са ходили при почти всички наши съседи за подкрепа. В скоро време вероятно ще регистрираме още един такъв модул, който ще бъде насочен към претърсване и спасяване след земетресения и други природни бедствия.

- Ген. Николов, всеки път, като ви видя - вас и колегите ви - по телевизията, се замислям за това, че в последните десетилетия, като че ли много професии загубиха от престижа си. Имам предвид професията на политиците, на журналистите, на полицаите, на магистратите, на докторите дори. Да оставим настрани многобройните причини... Въпросът ми е: как пожарникарите успяха да запазят престижа си? Не съм чула някой да каже, че вашата система е неефективна, както се говори за политическата, съдебната, здравната и т.н.?

- Вярно е, че имаме доста награди от органите на местната и централната власт. И от медиите чуваме добри думи... Но пека гражданите да дадат оценка за нашите действия. Аз ви обещавам, че това, което можем, ще го правим.

- Пожелайте нещо на колегите си за празника.

- Желая им преди всичко здраве и в края на работното време да се прибират живи при своите семейства.

Нашият гост

Николай Николов е роден на 25.11 1962 г. в Перник. Магистър от факултета „Пожарна и аварийна безопасност” в Академията на МВР (1991).Започва работа като сержант огнеборец в родния си град през 1982 г. Пет години по- късно е вече командир на отделение, а след като завършва висше образование, става лейтенант и расте в чин и длъжност като инспектор, началник на група и началник на пожарната в Радомир и Перник. Награждаван е многократно, повишаван е предсрочно и през 2006 г. е назначен с указ на президента Първанов за директор на Националната служба по пожарна безопасност и защита на населението, какъвто е и до днес.