Системата е неефективна за ранна диагностика
Около 350 хил. българи страдат от онкологочно заболяване. Липсва обаче статистика за точния брой на тези пациенти, както и разбивка на раковите заболявания по вид. Причината е, че България не разполага с Раков регистър от няколко години. Това обясни проф. Асен Дудов, Национален консултант по медицинска онкология и председател на Българското онкологично научно дружеството. Експертът взе участие в дискусия, посветена на Световния ден за борба с рака, който се отбелязва на 4 февруари. На срещата, организирана от Аджибадем Сити Клиник Онкологичен Център и Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания, се включиха национални консултанти и водещи специалисти от различни сфери и направления на медицината.
Честотата на онкологичните заболявания се увеличава повсеместно. Очакванията са разходите за лечение на тези пациенти на годишна база да струват 1,16 трилиона долара на световните правителства.
В България всяка година се диагностицират около 30 хил. нови пациенти с рак (по данни на НЦОЗА през 2017 г. тe са 30 485). Те обаче никъде не се водят на отчет и това прави планирането на разходите за лечение у нас неефективно. Експертите са категорични, че освен действащ раков регистър, е необходима политика в сферата на профилактиката и скрининговите програми, тъй като често онкозаболяванията се откриват късно, когато вече са налице метастази.
По отношение на едно от най-разпространените и социално значими заболявания – рака на маточна шийка например, скринингът в България е на нивото на изостаналите държави в Африка. Това посочи д-р Николай Недев, началник на отделението по Лъчелечение към Аджибадем Сити Клиник като допълни, че болестта се причинява от бактерия и в много от случаите е предотвратима.
Специалистите отчетоха и положителни тенденции в лечението на онкологични заболявания у нас като достъпа до най-съвременно лечение. Системата обаче все още е неефективна по отношение на ранното диагностициране.
Профилактика
Авангарден протокол за изследване
на жени
Водещи локации у нас са ракът на белия дроб, на органите на храносмилателната система, на гърдата при жените и на простатата при мъжете. “Тези данни не са напълно прецизни, тъй като след като Националният раков регистър спря да функционира през 2012 г., събирането на информацията зависи от различни организационни и административни фактори. Тенденциите обаче са ясни.” Това заяви националният консултант по медицинска онкология проф. Асен Дудов по време на дискусията. В момента у нас се въвежда авангарден протокол за изследване на жени с висок риск от рак на гърдата. Всяка година в страната се регистрират около 9000 нови пациентки с онкозаболявания на гърдата или маточната шийка.
Подкаст с Виктор Блъсков: Български "фактчекъри" и глобалисти, работили по схема за цензура