75 години: Възпоменание за жертвите на Народния съд

Хиляди наследници на изчезнали безследно наши сънародници, както и роднини на убитите от безчовечния Народен съд се събраха на 1 февруари 2020 г. пред Мемориалната стена в градинката пред НДК в София, за да почетат паметта на знайните и незнайни жертви на комунистическия терор.

След отслужения молебен в памет на жертвите беше дадена думата на Цвета Караянчева – председател на Народното събрание, която отбеляза: „Датата 1 февруари влиза в историята на България като най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Събираме се тук всяка година, за да се поклоним пред паметта им и си задаваме въпроса защо кръвожадната жестокост на палачите придобива такъв невиждан размах – точно тук, в малка България, където не е имало нито масово комунистическо движение, нито масов фашизъм. Защо в България, която не изпрати войски на Източния фронт и която спаси своите евреи...? Защо точно тук Димитър Пешев трябваше да получи присъда за антисемитизъм? Зад тази безпардонна саморазправа седят не просто безпросветни съдисти, а зловеща конспирация за всеобщо национално унижение, за изтриване на паметта, за подмяна на историята, за изпепеляване на ценностите... Нека тук винаги се събират хора, за да припомнят на новите поколения, че раните продължават да кървят”.

Беше припомнено, че веднага след 9 септември 1944 г. чрез диво правосъдие (най-често лично отмъщение по места) изчезват безследно над 20 000 българи: земевладелци, кметове, учители, лекари, търговци, обикновени селяни и граждани. Завзелите властта комунистически функционери се досещат да узаконят официално на 6 октомври 1944 г. трибунала Народен съд. За периода 20 декември 1944 г. – 2 април 1945 г. съдилищата на Народния съд издават общо 2816 смъртни присъди. За по-малко от четири месеца са арестувани 28 630 души (това са официални данни, а според изследователи те са много повече). Обвинения са повдигнати на близо 11 000 души, а на 9155 от тях са произнесени присъди. Военният, политическият и част от интелектуалния елит на нацията отпреди войната фактически е унищожен.

Цвета Караянчева цитира нареждането на Георги Димитров от Москва: „Никакви съображения за хуманност и милосърдие!”, за да се смаже основата на държавността, като даже присъдите са издавани в името на невръстния цар Симеон ІІ.

На 1 февруари 1945 г. са осъдени 9155 души, от които на смърт са осъдени 2730 души, а 1305 – на доживотен затвор.

По дело № 6 от 12 март 1945 г. са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити, сред които е и известният фейлетонист и карикатурист Райко Алексиев, ликвидиран още на 18 ноември 1944 г. без съд и присъда. Той е обявен за „враг на народа” поради публикуваните негови карикатури и шаржове, визиращи Сталин. Вече мъртви, но „съдени” са още: Йордан Бадев, Данаил Крапчев и Петър Амзел. Свидетелите са 145 души – техни колеги. По това дело е осъден Димитър Павлов, журналист и главен редактор на в. „Демократичен сговор” и в. „Мир”. Присъдата е за „скудоумие и шовинизъм“. Осъдена на 7 години затвор е и писателката Фани Попова-Мутафова за „прогерманското дейност” и „великобългарски шовинизъм”, книгите й са забранени. Присъдата й е смекчена и тя е освободена след 1 година затвор. Сред осъдените от Народния съд на доживотен затвор (заедно с всички членове на правителството на Иван Багрянов) е и акад. Михаил Арнаудов, само защото бил министър на просветата. Проф. Арнаудов е освободен след близо три години, прекарани в затвора.

На самия 1 февруари 1945 г. привечер, веднага след произнасяне на присъдите от Народния съд, са застреляни и хвърлени в дълбока яма в кв. „Орландовци” 150 души, сред тях са: трима царски регенти, трима министър-председатели, 67 депутати, 47 висши военни и царски съветници: княз Кирил Преславски (брат на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов (министър-председател, регент, проф. по история на изкуството, член на Съюза на българските писатели, световноизвестен учен), ген. Никола Михов (регент), Добри Божилов (министър-председател) и Иван Багрянов (министър-председател), д-р Александър Станишев (хирург, ректор на Софийския университет), д-р Иван Вазов (племенник на Иван Вазов, командир на Балканския полк, герой от войните, носител на три кръста „за храброст” и орден „Австрийски орел”), д-р Иван Бешков (брат на художника Илия Бешков, герой от Първата световна война, с два ордена „За храброст”, депутат, министър на земеделието), Александър Сталийски (виден юрист, министър на правосъдието), Димитър Шишманов (политик, писател и дипломат), д-р Борис Йоцов (учен, министър на просвещението), инж. Борис Колчев (министър на железниците, пощите), Любомир Лулчев (писател, политик, ясновидец, личен съветник на цар Борис ІІІ), девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти. Осъдените журналисти, писатели и публицисти са обвинени в пропагандиране на германската политика или пък са били част от кръгове, критикували и осмивали съветските власти.

По пътя към екзекуцията е убит с удар от револвер журналистът Тодор Кожухаров, който е бил министър на съобщенията, пощите и железниците, защото си позволява да извика към събралото се множество „Не трябва да плачем за нас, а за България”. Мащабът на случващото се у нас няма аналог. За сравнение трибуналите в другите европейски държави осъждат на смърт незначителен брой висши офицери – напр.: Нюрнбергският процес в Германия осъжда на смърт 12 от 24 подсъдими. Изследователите днес обобщават, че Народният съд изпълнява политическа поръчка от Москва: с такава цел той е замислен от Сталин и направляван от Георги Димитров.