Чергата е къса. Това е положението

Управляващите лавират, защото ресурсите намаляват

Доходността на частните пенсионни фондове да бъде равна поне на инфлацията и това да се гарантира със закон. Такива законови поправки анонсира онзи ден шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова.

Първата ми реакция бе възклицателна - що за глупост! Не разбирам много от икономика, но ми се струва, че това не е в пазарната логика. Там печалбата не се ли движеше и нагоре, и надолу? И, ако падне прекалено надолу кой ще покрива дефицитите? Не разбирам.

Разбирам обаче поговорката - всеки да се простира според чергата си. Казано по-икономически - според ресурсите.

Затова започвам да проумявам управляващите. И желанието им хем да се съхрани нещо пазарно и капиталистическо в пенсионната система (жизнеността на частните фондове), хем да се накара поне част от средностатистическото гражданство да си даде парите там, а не да ги остави в НОИ, водено от разбирането, че "то, държавното, си е по-сигурно". Не е ясно ли?

Гражданинът и без статистка вижда, че населението застарява (човешкият ресурс намалява) и че един работещ издържа Х пенсионери и Y чиновници. Достатъчно му е да се огледа около блока, в който живее, и да види, че там почти няма малки деца. Следователно, утре няма да има кой да работи и да плаща неговата пенсия. Този гражданин е наясно, че пенсионните фондове няма да държат в персонално чекмедже парите, които той реално отчислява всеки месец, за да се натрупат по неговата индивидуална партида. Ще ги инвестират някъде. А ако инвестицията се окаже неуспешна? Той на обещания се е наслушал. Щом се интересува от пенсии, значи е към петдесетте и е почнал да слуша гръмки фрази още по времето на соца. Затова не им вярва.

И затова управляващите лавират. Искат да запазят у гражданите не само вярата, че някога ще получават пенсии, но и убедеността, че колкото повече влагат в осигуряването си, толкова по-голяма ще бъде бъдещата им пенсия. А правителство (днес едно, утре - друго), управлява в конкретно време и отговаря за изплащането на пенсиите всеки месец. И, затова която и партия да управлява, ще прави едно и също - ще повишава минималната пенсия, когато не може да индексира всички, ще дава добавки на най-ниските пенсии и ще натиска максималната пенсия. Така че, ако днес разликата между осигурителните вноски на двама души е десет пъти, утре те няма да получават пенсии, които се различават десет пъти. Не се е родил политик, който да допусне такава "несправедливост". Просто ресурсът е малък, но трябва да стигне за всички.

И работата не е в изначалното лицемерие на политиците. А в чергата, която е все по-къса. И без икономическа диплома се вижда.