Издателство "СИЕЛА" отпечата нова книга на бившия главен прокурор проф. д-р Никола Филчев - "Въпроси на наказателното право и съдебната практика". Първите две глави от книгата са с негови статии от 1979 г. - 2004 г., преработени така, че звучат актуално и имат значение за решаване на злободневни проблеми. Третата включва искания, които Филчев като обвинител №1 (1999 г. - 2006 г.) е внесъл в Конституционния съд. По наказателноправни моменти от тях още се водят дебати. В Четвърта глава има решения на Върховния касационен съд по наказателни дела, по които Филчев е бил докладчик като съдия във Върховния съд от 1991 г. до1997 г.
ПЪРВАТА ГЛАВА от книгата е посветена на теоретични въпроси на наказателното нормотворчество. Според автора два са основните проблеми, които стоят пред законодателя, когато създава наказателния закон. Първо, да определи кръга на престъпленията, т.е. да проведе границата между престъпното и непрестъпното поведение. За целта е необходима система от критерии за криминализация на деянията . Вторият проблем е вътре в кръга на престъпното поведение - да се диференцират отделните престъпления и отговорността за тях. За това е нужно да се категоризират престъпленията, а в рамките на дадено престъпление да се разграничат по-тежко и по-леко наказуемите му варианти, т.е. да се създадат квалифицирани състави на престъплението. Перспективно направление в наказателноправната наука е да се изследва влиянието на различните обстоятелства върху тежестта на престъплението.
Всъщност да се изследва как различните обстоятелства влияят върху обществената опасност на дадено престъпление и да се изучат съответните конкретизиращи норми на особената част на НК, е по същество едно и също. Само че първият подход е социален и се занимава с поведението и значението на неговите елементи за обществената опасност, а вторият подход е нормативен и третира отражението на тези явления в закона.
Във ВТОРА ГЛАВА се разглеждат отделни проблеми при прилагането на наказателния закон в съдебната практика. Подробно се анализират въпросите на квалификацията на престъпления, извършени в съучастие и квалификацията на престъпления, извършени "от две или повече лица". Разглеждат се особените форми на задружна престъпна дейност и допустителството на престъпление, като вид престъпно бездействие.
ТРЕТА ГЛАВА включва някои искания, които Филчев като главен прокурор, е отправил до Конституционния съд. Тези искания съдържат наказателноправни моменти. Забележително е Искането от 25.10.2002 г. до Конституционния съд за тълкуване разпоредбата на чл. 158, т. 3 от Конституцията относно правомощията на Великото народно събрание. Искането е, да се отговори на въпроса, кога са налице „промени във формата на държавно устройство и на държавно управление". Съгласно Конституцията тези промени могат да се извършат единствено и само от Велико народно събрание. С решение № 3 от 10 април 2003 г. по конституционнно дело № 22 от 2002 г. (ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Конституционният съд възприе тълкуването на Конституцията, което предложи Н. Филчев. Това решение играе важна роля в обществените процеси в България през последните години, та и до днес.
ЧЕТВЪРТАТА ГЛАВА съдържа 84 тълкувателни и принципни решения на Върховния (касационен) съд, по дела по които авторът е бил съдия-докладчик. Решенията се отнасят до важни институти и понятия на общата част на Наказателния кодекс ( НК) - причинна връзка, вина, неизбежна отбрана, опит, съучастие, цели на наказанието и др., както и на особената част на НК - убийство, телесна повреда, състояние на силно раздразнение, кражба, грабеж, измама, изнудване и др. , а също и до институти на наказателнопроцесуалното право - доказателства и доказателствени средства, задържане под стража и съдебният контрол върху него, съдържание на присъдата, съществени нарушения на процесуалните правила и др.). Заслужава да се отбележи решение № 479 от 08.01.1996 г. по н. д. № 670/1994 г., I н. о., с което състав на Върховния съд, на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, приложи пряко във вътрешния правен ред нормата на международен договор - чл. 6, т. 3, б. "с" от Европейската конвенция за правата на човека относно задължителната защита на обвиняемия, когато не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение ( §26, т. 55 ). По-късно тази международна норма беше внедрена в Наказателно-процесуалния кодекс на България.
Книгата е от 600 страници. Накрая Филчев благодари на учени и колеги от Върховния съд и Главна прокуратура, които са го подкрепяли в трудни моменти и са оказали положително влияние върху неговото развитие като учен и практик - проф. Ж. Сталев, проф. К. Лютов, проф. В. Петров, И. Татарчев, И. Палазов, както и световноизвестните учени като академик В.Н. Кудрявцев, проф Х. Х. Йешек и други.