От Библиотекарския с любов

Първата библиотека в света била построена от асирийския владетел Ашурбанипал в гр. Ниневия, Месопотамия. Това се е случило приблизително 21 века преди да бъде създаден Държавният библиотекарски институт у нас. И вижте колко интересно се получава:

Бившият град Ниневия е днешният иракски град Мосул, крепост на „Ислямска държава“ - една от най-големите заплахи за света и в частност България. Ако изключим темата „Украйна“, цялата ни национална сигурност е фокусирана върху това направление - да се предпазим от нахлуването на ислямистката доктрина, чийто носител е ИД. И накрая идва черешката на тортата. Тези дни разбирам, че цялата ни национална сигурност се възпитава, обучава и управлява именно от бившия Библиотекарски институт, който днес се казва УниБИТ. Нещо повече - УниБИТ е властовият център на държавата. Бивши и настоящи кадри на КДС, ДАНС, министри и масони преподават по специалност „Национална сигурност и културно-историческо наследство“. И се започват едни сюжети, едни теории - направо да те откажат от „Съдби на кръстопът“.

Очевидно целият скандал около Библиотекарския е някакво разчистване на политически и властови сметки, защото, доколкото виждам, бивши колеги се карат. Това пък ни дава повод да попитаме: къде трябва да се изграждат кадрите, на които разчитаме да ни пазят от тероризъм, от глобалната престъпност, от чуждата пропаганда? В „Хогуортс“ на Хари Потър ли? Май няма някаква държавна визия по темата. Няма стратегия, няма програма, няма цели, няма я държавата в цялата тази олелия.

Очевидно в УниБИТ са умни хора, защото са видели, че има празна ниша и си организират своя школа. Вземат си таксите и са доволни. Другите места, където може да се следва подобна специалност, са Военният университет във Велико Търново и Военната академия в София. Но ако във Военната академия примерно все още могат да се намерят преподаватели, които разбират геополитиката от гледната точка на предишната студена война, в Библиотекарския преподават предимно хора, които вече са натрупали опит в службите. Това автоматично превръща тази специалност в привлекателна и желаещите да работят в тази област предпочитат Библиотекарския пред военните. И в това няма нищо лошо.

Грозната истина е, че ако хората от националната ни сигурност не се обучават у нас, ще ни ги доставят от САЩ, Русия, Турция и откъде ли още не. Да казваме, че нямаме нужда от национална сигурност, е твърдение, граничещо с тежка олигофрения. Този изкуствен скандал около Библиотекарския може да се окаже и полезен, защото трябва да даде началото на по-важната дискусия - къде се ражда националната сигурност, къде са лабораториите, които създават доктрини, политики и кадри. И най-вече - как да ги ползваме в името на държавата.