Анита се спаси от ада на хепатит С

Неслучайно наричат хепатит С „тихия убиец”. В 80-85% от случаите заболяването няма симптоми. А ако има - те са леки, може да наподобяват грипоподобни, които бързо отшумяват. При 15-20% от хората вирусът не хронифицира, те се излекуват спонтанно и всичко е окей. Но при останалите над 80 % инфекцията става хронична. И понеже черният дроб „не се оплаква”, вирусът действа подмолно с течение на 20-30 години. А когато симптомите се проявят, вече е късно, стигнало се е до цироза, а често и до рак на черния дроб. Разкриването на „тихия убиец” почти винаги става случайно – при изследване на кръвта след кръводаряване или при кръвни тестове по повод други здравословни проблеми.

Такъв е случаят и на Анита Марковска. Но тя има шанса да е първата пациентка в България, преборила хепатит С, чрез революционна терапия. И то след като е била изправена очи в очи със смъртта.

„Разбрах, че съм заразена с хепатит С на 25 януари 2010 г. – дата, която няма как да забравя. Шокът беше много голям. Научих съвсем случайно покрай една медицинска процедура. Бързо осъзнах, че става въпрос за изключително сериозно заболяване с много тежки последици. Предприех стъпки за започване на лечение. Бях хоспитализирана, направиха ми чернодробна биопсия. Видя се, че увреждането на черния ми дроб е много напреднало. Все още нямаше категорични данни за цироза, но дробът беше много увреден”, спомня си Анита.

Тя кандидатства за лечение към Здравната каса с конвенционалните терапии към 2010 г., които са пегилиран интерферон и рибавирин. Лечението й е отпуснато. Започва тази терапия, която, за жалост се оказва неуспешна. „А лечението е много тежко, свързано е с много странични ефекти – както психически, така и физически. Терапията продължава 48 седмици, 11 месеца. И се понася изключително зле. Лечението нанася сериозни поражения върху психиката, при голяма част от пациентите се отключват автоимунни заболявания, някои развиват тежки анемии, проблеми с щитовидната жлеза, депресия”, разказва Анита Марковска.

За нея откриването на заболяването от хепатит С е като удар от „товарен влак". „Точно се изправиш, мислиш, че има лечение, и те блъска нов. Отминава и той, надигаш се, но идва следващият удар, следващият товарен влак”, описва преживяното тя.

След неуспешната първа терапия следва втора. Анита кандидатства отново за лечение с пегилиран интерферон и рибавирин, но с добавен трети медикамент, който е от първо поколение протеазни инхибитори. „Лекувана съм с боцепревир. Но отново лечението беше неуспешно, а страничните ефекти бяха много по-тежки в сравнение с първото. Към този момент, след новия неуспех, за мен нямаше възможност за друго лечение. Това беше през 2011 г.”, обяснява и за вторият неуспешен опит да бъде излекувана тя.

„Трябваше да чакам за новите терапии, които все още бяха в процес на клинични проучвания. Наричат се свободни от интерферон терапии. Докато чаках да бъдат одобрени, правех контролни изследвания. При едно от тях чрез неинвазивен метод за проверяване състоянието на черния дроб се оказа, че аз вече съм с цироза (2013г). Това беше нов огромен шок. Към тогавашната дата моята цироза беше все още компенсирана. Казано по просто - черният дроб все още изпълняваше своите функции. Но беше ясно, че увреждането напредва и „примката се затяга около врата“. Началото на 2014 г. се наложи да направя операция, последваха усложненията. Цирозата декомпенсира. Моето състояние рязко се влоши. Преминах през адски период от 7-8 месеца, в който буквално се борех за живота си. Бях в много тежко състоянието. Постоянно бях в болници с тенденция за летален изход”, връща се към кошмарите си Анита.

„Бях с асцит – това е натрупване на свободна течност в коремната кухина, която трябва да бъде източвана, защото се затруднява дишането, натоварва се сърцето. На ден и половина-два ми източваха по 5 литра асцит. Лекарите правеха всичко по силите си, каквото е възможно, дори и невъзможното. Но нямаше решение. Състоянието ми се влошаваше с всеки изминал ден, до такава степен, че губех надежда и усещах, че животът ми се изплъзва”, допълва тя.

Тогава пациентската организация, в която членува – „ХепАктив”, и нейна много близка приятелка се заемат със специална мисия - спасението на Анита. Кандидатства в програма за ранен достъп до лечение за пациенти с декомпенсирана цироза, които са с прогноза за живот под една година. Тоест за пациенти в крайно тежко състояние. Всъщност прогнозите за Анита са, че до няколко месеца за нея следва фаталният край.

„Кандидатствах за лечение с тези нови медикаменти, някои от които вече бяха одобрени от Американската агенция за храните и лекарствата. Друга част вече бяха на последни фази на клинични проучвания. Случаят ми беше разгледан и ми отпуснаха безинтерфероново лечение. Благодарение на тези медикаменти вирусът беше унищожен много бързо, в рамките на две седмици. Състоянието ми, което беше много тежко, първоначално започна бавно да се стабилизира, настъпиха подобрения в кръвните показатели. Надеждата ставаше все по-голяма. За мен, за моите лекарите, за близките и приятелите ми. Лечението се понася изключително леко, дори и от пациенти в такова тежко състояние, в каквото бях аз”, разказва Анита Марковска за светлината в тунела с товарния влак, каран от „тихия убиец”.

След две неуспешни терапии с интерферон и боцепревир и повече от 4 години мъки и борба за живот, през август 2014 г. Анита стартира своето животоспасяващо лечение с една от революционните безинтерферонови терапии. Новите лекарства постигат внушителните 95-99% успеваемост, докато терапиите, базирани на интерферони, дори и с добавен боцепревир или телапревир имат едва 50-70% успех.

„Лечението при мен продължи 6 месеца. И към днешна дата нямам откриваем вирус в кръвта. По данни на световната здравна организация, ако вирусът не се открива на третия месец след спирането на терапията, пациентът се води за излекуван. Физически се чувствам много по-добре, върна се и желанието ми за живот”, разкрива положителния ефект от терапията без страдания и интерферон Анита, една обикновена жена, превърнала се в пример за революцията в борбата срещу хепатит С.

40-годишната Марковска е първата пациентка в България, излекувана чрез новите медикаменти. В момента у нас има още около 70 души в тежко състояние, които се лекуват с революционните терапия, която им е отпусната от компаниите производителки. За тези пациенти в момента има шанс, че ще се излекуват и ще се стабилизират. А всъщност заразените с хепатит С в България са около 110 хиляди и едва около 10 % от тях знаят за заболяването си. А „тихият убиец“ е в тях!

„Борбата е това лечение да стигне до всеки, който се нуждае от него. И всички страдащи от хепатит С, да имат шанса да се излекуват. Да не се разчита само на милосърдни програми за ранен достъп до лечение на крайнонуждаещи се, по каквато се лекувах аз. Хепатит С вече не е медицински проблем. Решение на проблема има, лечението работи. Проблемът вече е достъпът на пациентите до това лечение”, обобщава Анита Марковска, единствената пациентка, преминала и през трите терапии и първа излекувана у нас чрез новите лекарства.

Парадокс - в САЩ изтеглят неефективните терапии, у нас ги реимбурсират

Доказателство, че безинтерфероновите терапии са наистина огромна крачка в медицинската наука, е и фактът, че в САЩ дори компанията производителка на старата терапия с боцепревир изтегля от пазара медикамента си. В официално изявление, публикувано на сайта на Администрацията по храни и лекарства (FDA), фармацевтичната компания съобщава, че планира доброволно да преустанови разпространението на медикамента за лечение на хроничен хепатит С боцепревир в Щатите.

От декември 2015 г. компанията ще прекрати както разпространението, така и производството на боцепревир в САЩ, тъй като отчита научния напредък, иновацията в лечението на хроничен хепатит C, промени в практиките на лечение, както и последващото намаляване на търсенето на медикамента и препоръчва да не се назначава тяхната терапия на американски пациенти. Същевременно, в България лечението с този медикамент се реимбурсира от Националната здравноосигурителна каса до 2017 г. Не ясно кога изобщо всички болни от хепатит С у нас ще имат достъп до безинтерфероновите терапии, които са с много по-висок процент на излекуване.

Анита Марковска: Колко е хубаво да осъзнаеш, че си жив!

Как гледа човек на живота, след като вече е видял и смъртта в очите? „Първо хепатит С като цяло променя изцяло възгледите на хората. Кара ги да оценяват всички важни неща в живота. А когато си стигнал до прага на фаталния изход, осъзнаваш колко по-важни неща има от обичайните проблеми, с които се сблъскваме ежедневно. Колко е хубаво да се събудиш и да осъзнаеш, че все още си жив. Да видиш небето, да чуваш птички. Ако си живял 7-8 месеца в болница и си гледал само през болничния прозорец, излезеш ли навън, нещата са съвсем различни. Да седнеш с приятели на кафе, да се разхождаш по улиците, да работиш, да имаш енергия да свършиш задачи, различни от това да стигнеш до банята”, разказва с усмивка Анита Марковска, след като е излекувана от хепатит С, благодарение на новите лекарства.

„Винаги съм била състрадателна, но желанието ми да помагам вече е като моя мисия. Затова и не мога просто да кажа – аз съм излекувана, точка. В момента имам една мечта и искам да помагам с каквото мога, за да се сбъдне – всички болни от хепатит С да могат да се лекуват с терапията, която върна мен към живота”, завърши Анита.