Михаил Миков в капана на партийната интрига

Ръководството на БСП трябва да мисли как да скочи на ГЕРБ, а не на бившите си лидери

Промени, като заложените в устава на БСП, могат да превърнат партията в секта, взряна в пъпа си

Когато една партия иска да печели избори, прави всичко възможно да разшири кръга на последователите си. Следователно, работи „навън“ - към тях. Бори се за тяхното внимание и тяхното доверие.

Когато изборите не са най-големият й дерт, променя устава. И казва на потенциалните избиратели - по-важни грижи имаме сега от вас! Първо трябва да си подредим къщичката, после и на вас ще ви дойде редът.

В края на седмицата БСП има конгрес, по-точно, заседание на 48-ия конгрес на партията, защото основните форуми на социалистическата партия са постояннодействащи и могат да бъдат свиквани на сесии. Това е добра практика, която позволява на БСП, както да мобилизира актива си преди избори, така и ако се наложи да решава текущи кадрови проблеми. Така че на Цветница ще се съберат същите делегати, които през февруари 2013 г., преди парламентарните избори гласуваха за „радикална промяна за демократична и социална България“, а през февруари 2014 г. - „за социална Европа“.

След няколко дни множеството в НДК ще трябва да обсъди освен посланията за общинските избори и промените в устава, които медиите, сполучливо или не, нарекоха „анти-Станишев“. Като се има предвид, че повечето от делегатите са председатели, зам.-председатели, членове на изпълнителните бюра на областно, общинско и районно ниво, не е трудно да се отгатне коя точка от дневния ред ще разтупти най-много сърцата им. За каква поправка става дума? В събота Националният съвет на БСП одобри проект за промени в устава, които предвиждат, ако мандатът на председателя на N-ската партийна организация е бил прекратен предсрочно, този човек да не може да се кандидатира отново преди изтичането на един пълен мандат. Този текст спуска бариера до 2020 г. пред евентуалното решение на Сергей Станишев да се завърне начело на БСП. И, разбира се, пред председателите по места, които като него миналата година са прекратили мандатите си предсрочно.

Малцина извън партията знаят предисторията на въпросните уставни промени. След неуспешните за БСП парламентарни избори на 5 октомври м.г. в 22 общински организации бяха проведени „наказателни“ конференции. Наказателни, заради лошите резултати на вота. В повечето от тях старите ръководства бяха преизбрани. И затова явно на „Позитано“ 20 са решили „да убият мухата с бомба“. Измененията в устава трябва „да дадат на местните феодали да разберат“.

Вярно е, че ръководствата на много от общинските организации в БСП са несменяеми едва ли не от началото на прехода. Че от тези хора трудно могат да се очакват нови, креативни идеи, че те най-вероятно спъват опитите на по-младите да направят нещо, с което ги демотивират и в крайна сметка принуждават да се откажат от партийна работа (и кариера). Сигурно предложените промени в устава ще им развалят малко спокойствието. Но, ако ръководството на партията е искало да направи дълбока промяна, защо не прие и предложението на Кирил Добрев срещу „доживотните депутати“, т.е. народните представители да имат право само на два последователни мандата, след които да си „почиват“ поне един мандат и, ако искат - да се пробват отново? Неговата поправка в устава била отхвърлена с „въздържание“, защото от присъстващите членове на Националния съвет против гласували само членовете на Изпълнителното бюро, другите се въздържали.

Сега в столетницата ще започне едно тънко пресмятане на кой председател колко месеца му стигат или не му стигат, за да може или за да не може да се кандидатира отново. Отстрани ще изглежда, че ръководството на БСП прави чистка в партията, едва ли не че връща комунистическия принцип на демократическия централизъм. Особено ако влезе в сила друга замислена поправка в устава - членският внос, който плащат депутатите и евродепутатите, да отива в централната каса. Сега с тези пари в много случаи се издържа партийният клуб в N-ската община. Сега пак ще се издържа, но по заповед отгоре. За този, който не слуша, няма пари.

Сумата от всичко това се нарича интрига. Изводът, че поправката „анти-Станишев“ ще удари не толкова самия Станишев, колкото авторитета на БСП. Отстрани партията ще изглежда като скарана команда, която на всичкото отгоре се е взряла в пъпа си. Положение, което рискува да я докара до размера и състоянието на секта - малка група хора, които обаче са опиянени от своята „чистота“.

Групата ще се смалява и заради негативните чувства, които ще буди у тези, които искат да се занимават с по-всекидневни неща, като това как да намерим подходящ кмет за една или друга община, как да противодействаме на ГЕРБ в парламента, въобще - да правим нещо. Нали БСП е алтернативата с главна буква?! Това обаче не личи особено по поведението й в законодателния храм. Там партията, както се казва, блести с отсъствието си. Не реагира на действията и изказванията на управляващите. А теренът е един, ако ти не играеш на него, стоиш отстрани и гледаш умно, друг го прави. Публиката гледа играещите, не кибиците отстрани. В ролята си на кибик в парламента БСП обслужва едновременно и основния политически опонент - ГЕРБ, и основния политически конкурент - АБВ, и ръководството й не бива да се сърди, когато му напомнят този очевиден факт.

БСП има много проблеми, които предложените поправки в устава не решават. Например как наесен да спечели кметските места в повече от осемте областни града, които управлява сега. Червените кметове в някои от тези градове отдавна кметуват и срещу тях може да се задейства симптомът на умората. За БСП съществува и големият риск да не спечели никъде, както я кара по инерция и не прави истински анализ на реалните си сили.

Казват, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Е, лидерът на БСП Михаил Миков с най-добри намерения се запъти към ада. Той искаше да обнови и раздвижи партията, да я извади от ступора и закостенелостта. Вместо това, партийните чиновници (защото няма кой друг) му приложиха номера, с който излизат на всеки нов председател - започнаха да обясняват колко е лош предшественикът му и как иска да се върне на бял кон. Тази игра прави апарата незаменим, но с нея се рискува партията накрая да остане без избиратели, само с апарат. Така че каквито и добри намерения да имаше Миков с предложенията за поправки в устава, ако ги направи, той ще пусне БСП във врящия ад на вътрешнопартийните интриги.