Икономиката се развива въпреки трудностите

Опасенията, че дефлацията е пагубна, се оказаха безпочвени

Понижаване на цените се наблюдава при стоките за дълготрайна употреба, като компютри и телевизори

Независимо от множеството трудности, които българската икономика изпита през 2014 г., краят на миналата и началото на тази година напълно потвърждават клишето - „икономиката се развива въпреки държавата”. По всичко личи, че негативните ефекти от продължилата близо две години политическа нестабилност в страната оказват все по-малко влияние върху поведението на частния сектор и домакинствата, а очакваните негативни ефекти от изминалите парламентарни избори в Гърция са били преувеличени. Независимо от това рискове все още има, включително вътрешни, които трябва да бъдат адресирани, за да се осигури още по-висока икономическа активност.

Едно от най-значимите събития през 2014 г. беше поставянето на КТБ под специален надзор и в последствие отнемането на лиценза й в началото на ноември. В резултат на отказа на управляващите и БНБ да предприемат оздравителни мерки заради огромната капиталова „дупка” и незаконните банкови практики в КТБ редица анализатори и политици вещаеха катастрофални последици. Те включваха паническо теглене на депозити от цялата банкова система, верижни фалити, скок на безработните и социално напрежение и т.н. В крайна сметка нито един от тези сценарии не се изпълни, напротив, икономиката като цяло и домакинствата в частност възприеха случващото се като „business as usual”.

Влиянието на случващото се в КТБ се усеща най-силно през юни 2014 г., когато банковата група е поставена под специален надзор в резултат на огромни тегления на депозити, които в последствие засягат и други банки. Същия месец депозитите на домакинства в банките намаляват с близо 500 млн. лв. в сравнение с юни, показва паричната статистика на БНБ. Сравнението на данните за ръста на депозитите през следващите месеци на 2014 г. с този за същия период на 2013 г. навежда на едно от две заключения: или до края на годината по-голямата част от тези средства така и не се завръща в банковата система, или склонността на домакинствата да спестяват намалява. В периода юли 2014 - декември 2014 г. ръстът на депозитите на домакинствата в банките е значително по-нисък в сравнение със същия период на предходната година.

Подобно развитие не е изненадващо по две причини - от една страна доверието в банковата система на някои депозанти може да e било разклатено и да са потърсили друга форма на спестяване, а от друга страна, през цялата година продължават дефлационни процеси, които стимулират потреблението. Подкрепа на втората теза може да се намери в данните за БВП за последното тримесечие на 2014 г., когато потреблението на домакинствата и на държавата бележат увеличение както в сравнение с предходната година, така и в сравнение с 2012 година. Потреблението на домакинствата през последната четвърт на 2014 г. е с 356 млн. лв. по-високо в сравнение с предходната година, като обяснение за това може да са по-ниските спестявания на домакинствата.

Друго обяснение може да се търси в положителните данни за броя на заетите през 2014 г., които се увеличават за първи път от 2011 г. С увеличаване на заетостта расте и разполагаемият доход на домакинствата, който може да бъде трансформиран в спестявания/инвестиции или в потребление. Предвид скока в потреблението в края на годината и по-ниския ръст на депозитите в сравнение с предходната година изглежда, че голяма част от увеличения разполагаем доход е бил насочен към потребление. Причина за това отново може да се търси в дефлационните процеси, които продължават и в началото на 2015 г.

Някои гледат на дефлацията като на опасен процес, който трябва да бъде прекъснат възможно най-скоро, но пропускат причината за дефлацията. В настоящия случай този източник е в предлагането, а не в търсенето. Основният източник на дефлация през изминалата година са енергийните ресурси, основно петрол, които към декември формират над половината от наблюдаваната дефлация в страната. При слаба промяна в търсенето на петрол предлагането нараства сериозно през 2014 г. в резултат на по-високо производство от шистови находища в САЩ и ръст на доставките от ОПЕК. Понижени цени се наблюдават също и при храните основно заради валутно-курсови разлики, но също и заради добрата реколта през 2013 г. Тези ефекти бяха частично неутрализирани през третото тримесечие на 2014 г. в резултат на силните валежи. Понижаване на цените се наблюдава още при стоките за дълготрайна употреба, като компютри и телевизори.

Опасенията, че дефлацията е пагубна не само за икономиката, но и за държавния бюджет, се оказаха безпочвени, тъй като ефектите от нея изцяло са неутрализирани от по-високото потребление. Освен него реален ръст бележат и инвестициите, независимо от понижаващите се цени и независимо от ситуацията в КТБ. През втората половина на годината ръстът на инвестициите е по-нисък в сравнение с януари-юни, но заслуга за това имат и предсрочните парламентарни избори, както и несигурността около одобряването на оперативните програми за новия програмен период на ЕК.

През първите два месеца на 2015 г. се наблюдава по-висок ръст на депозитите на домакинствата в банки в сравнение с началото на 2014 г., въпреки дефлацията. Това може да се дължи на връщане на част от изтеглените по-рано средства или на запасяване в очакване на трудности. Въпреки че развитието на икономиката през 2014 г. е по-добро в сравнение с предходните, а очакванията за икономически ръст през тази година са по-положителни, остават редица предизвикателства. Такива са дълго отлаганите реформи като пенсионно и здравно осигуряване, енергетика и администрация. Ситуацията в КТБ даде повод за сериозни съмнения за проблеми в качеството на банковия надзор, които предстои да бъдат анализирани и премахнати. Проблемите в енергетиката и особено електроенергетиката продължават да се трупат. През изминалата година бяха направени стъпки в посока осигуряване на повече стабилност в сектора, но те трябва да бъдат последвани от нови мерки за подобряване на работата на компаниите в него и повишаване на качеството на услугите.

Към дежурните проблеми през изминалата година се появи и още един - фискалната стабилност. Започналата през 2011 г. фискална консолидация беше прекъсната през 2013 г., а през изминалата година състоянието на публичните финанси рязко се влоши. Това обаче не беше пряк резултат от необходимостта за осигуряване на държавни средства за изплащане на гарантираните влогове в КТБ, тъй като те не са част от държавния бюджет, а е в резултат на високите държавни разходи. След като беше ясно, че приходите през 2014 г. са надценени, управляващите не само че не взеха мерки за намаляване на държавните разходи, но и ги увеличиха с актуализация на бюджет в края на миналата година.

Всички тези рискове ще продължат да тежат на икономиката в страната, което ще удължи процеса по догонване на развитите икономики. Основният приоритет на управляващите трябва да бъде не само да не позволят материализирането на някои от рисковете пред страната, но и да работят за дългосрочното им разрешаване, за да може икономиката да се развива благодарение на, а не въпреки, държавата.