Защо се забавя ръстът на спестяванията

Лихвите у нас следват общоевропейската тенденция, така ще е и за в бъдеще

От края на 2014 г. наблюдаваме чувствително забавяне на ръста на депозитите в банките. Макар и те все още да бележат ръст на годишна база - с около 4% към края на март 2015 г., видно е, че двуцифрените темпове на растеж от началото на кризата вече са забравени. С настъпването на кризата домакинствата в България реагираха като повечето домакинства по света и увеличиха своите спестявания, заделяйки повече „бели пари за черни дни”.

Другата основна причина за увеличените спестявания по време на кризата бяха високите лихвени проценти. Така например за депозити в левове на домакинствата със срочност до 1 година банките даваха средно над 8% през кризисната 2009 г. Тогава лихвите достигнаха и своя пик въобще за последните 15 години.

Какво накара банките да предлагат такива високи лихви по депозитите? В периода на висок икономически растеж преди кризата банките разчитаха на евтино и достъпно финансиране от компаниите майки и външните капиталови пазари. С избухването на кризата обаче този приток на външен капитал за банките секна и те бяха принудени да потърсят финансиране от вътрешния пазар. Конкуренцията за привличането на депозити се изостри и банките се надпреварваха коя ще успее да привлече повече депозити с по-изгодни условия. Така се стигна до лихви по депозитите от порядъка на 7-8%.

От 2009 г., с намаляването на кредитната активност, съответно намаляващата нужда от свежо финансиране, банките постепенно снижиха и лихвите по депозитите. Постепенното отваряне на европейските пазари и наличието на все по-евтина ликвидност от страна на Европейската централна банка също изиграха своята роля в този процес. Основният лихвен процент на ЕЦБ постепенно падна до рекордно ниско ниво от 0,05%, а от 2015 г. е в сила и европейска програма за количествени улеснения за банките в еврозоната. Това повлия и на българския банков пазар, тъй като голяма част от местните банки са дъщерни дружества на банки от еврозоната, а и често разчитат на финансиране със синдикирани заеми от европейски банки.

В унисон с тази общоевропейска тенденция на спад на лихвените проценти и тези в България постепенно намаляха до рекордно ниски нива - към април 2015 г. те вече са под един процент за депозити със срочност до 1 месец. (Вижте таблицата в галерията долу)

Макар и депозитите в банковата система да продължават да растат, още от края на 2011 година насам се наблюдава плавно забавяне на този темп. Така например, докато през 2010-2011 г. ръстът на депозитите в банките - както на фирми, така и на домакинства - системно надхвърляше 10% на годишна база, през 2013 година той вече премина под тази граница.

От гледна точка на спестителите основният фактор за по-малкия ентусиазъм за спестяване бяха по-ниските лихви. През 2014 г. наблюдавахме и първото по-сериозно раздвижване на трудовия пазар, след като за първи път от началото на кризата през 2009 г. икономиката успя да създаде 46,5 хиляди нови работни места. Макар и новата заетост да беше едва около 1/10 от загубените работни места между 2009 и 2012 г., тя даде тласък на трудовите доходи и безспорно подкрепи потреблението на домакинствата. След спад на крайното потреблението през 2013-а през цялата 2014-а, а и през първото тримесечие на 2015 г. потреблението на домакинствата расте на годишна база.

Разбира се, не трябва да се забравя и дефлацията, т.е. общият спад на цените, който започна още през 2013-а и продължи през цялата 2014-а и в началото на 2015 г. По-ниските цени също би трябвало да са дали своя принос за увеличеното потребление, тъй като реално хората могат да си купят повече стоки и услуги със същия доход.

Дефлацията има отношение и към спестяванията, тъй като тя намалява номиналните лихвени проценти, с които работят банките. Обратно, когато пък има инфлация и очаквания тя да продължи, нейната стойност се включва в номиналните лихви на банките. Хората обаче в своите решения дали да вземат кредит, или да спестяват в общия случай се водят от номиналните лихви (а не от реалните, които са коригирани с инфлацията/дефлацията). Съответно те са привлечени да спестяват от по-високите лихвени проценти и отблъснати от по-ниските, независимо дали в реално измерение печелят или губят от тези лихви. По този начин дефлацията, която имаме в България, вече почти две години допълнително натиска лихвите надолу и съответно отблъсква спестителите.

Не трябва да се забравя и цялостната икономическа и политическа среда, тъй като тя също влияе на решенията на гражданите. След икономическата криза през 2009 година и трудното възстановяване през 2010-2012 г. България беше разтърсена от политическа криза през 2013-2014 г. От есента на 2014 г. политическата обстановка започна да се нормализира, което заедно с все по-отчетливото възстановяване на икономиката и трудовия пазар най-вероятно също е стимулирало потреблението на домакинствата за сметка на техните спестявания.

Когато се анализира спестовността на домакинствата, е интересно да се разгледа и още един фактор - въвеждането на 10% данък върху доходите от лихви по срочни депозити на гражданите от началото на 2013 г. Тази данъчна промяна обаче не успя да повлияе на общия размер на спестяванията в банките, тъй като те много бързо успяха да реагират на нея и да предложат други спестовни продукти, различни от срочни депозити. По този начин парите останаха в банковата система, а единственият ефект, който мярката имаше, бе да доведе до рязък спад на средствата по срочни депозити, за сметка на тези по спестовни и други видове сметки.

Като цяло лихвите в България следват отблизо общоевропейската тенденция и ще продължат да се движат в унисон с нея и в бъдеще. Техният постепенен спад от 2009 г. повлия и на ръста на спестяванията в банките, който постепенно се забави. Паралелно с по-бавното увеличение на спестяванията наблюдаваме и ръст на вътрешното потребление, което през 2014 г. се превърна в основен двигател на икономиката. Потреблението продължава да расте и през 2015 г., което не е изненада на фона на продължаващия спад на лихвите, възстановяването на заетостта и намалената политическа несигурност. Ако лихвите останат на сегашните си рекордно ниски нива (или продължат да спадат), тази година може да очакваме по-нататъшно забавяне на ръста на спестяванията в банките. Нищо чудно това да стане за сметка на увеличени спестявания в алтернативни форми като инвестиции в недвижими имоти, инвестиционни фондове, застрахователни и осигурителни продукти и др.

*Авторката е главен икономист в Института за пазарна икономика.