Идея има, патенти няма

“Здравейте, уважаеми журналисти от в. “Труд”, имам добра IT идея как да спра катастрофите по пътищата. Искам да я патентовам и закрилата да важи за всички държави членки на Европейския съюз. Възможно ли е това?”

Поздрави

Росен Гр., Плевен

Може ли да се патентова идея? Как да защитим изобретението си в страните от Европейския съюз и какво да разбираме под „единен европейски патент”? Адвокат Емил А. Георгиев – представител по индустриална собственост, който практикува в пресечната точка между информационните технологии и правото, знае отговорите на тези въпроси.

Подлежи ли идеята на закрила?

„Абстрактната идея не може да се патентова - казва адвокат Георгиев. - Това, което може да се патентова, е осъществяването на идеята по технически път. Иначе казано, ако сме открили технически проблем и предложим неговото техническо решение, в чиято основа стои нашата иновативна идея, то налице ще е изобретение, което най-вероятно ще е патентоспособно. Не могат да се патентоват също чисто математически алгоритми, без те да бъдат внедрени например в някакво техническо решение. Не е възможно да бъдат патентовани софтуери и компютърни програми. Храните също не могат да бъдат предмет на патентна закрила, но техните съставки биха могли. За специфичните храни, които са свързани с определена територия или някое населено място, можем да обмислим защита в посока по т.нар. географски означения. Такъв в българският контекст е „горнооряховският суджук”, който на европейско равнище е със защитен географски произход. Други примери са „шампанско”, „коняк” или „сирене пармиджано”. У нас Законът за патентите и регистрацията на полезните модели предвижда, че изобретенията могат да се патентоват за срок до 20 години, а полезните модели - за срок до 10 години. Като в този срок единствено изобретателят има правото да се разпорежда със своята иновация, а след изтичането му всеки един от нас може да се възползва от тези изобретения или полезни модели.”

Дотук става ясно, че идеята не подлежи на патентна защита, но ако тя прерасне в изобретение, нещата стоят другояче. А дали издаденият в България патент действа на териториите на държавите от ЕС?

Обяснението на адвоката: „Издаденият защитен документ действа само на територията на страната, в която той е издаден, т.е. в случая само на територията на България”, казва той и коментира темата за единен патент на ЕС: „Tова е много стара тема. Всъщност единният европейски патент идва да промени точно това, че един път издаден патентът ще важи на територията на всичките държави членки от ЕС. Големият проблем е как да се решат въпросите с ползване на многото езици. Всички знаем, че в рамките на ЕС използваме 23 официални езика. Това за патентната закрила означава да може на всичките езици да има възможност за осъществяване на процедурите, което струва много пари за преводи. От 1973 г. имаме т.нар. Европейска патентна конвенция (ЕПК), която се администрира от Европейската патентна служба, която пък издава т.нар. “европейски патент”. ЕПК е специфичен международен договор и не трябва да го смесваме с ЕС или Европейската комисия, защото в конвенцията участват и държави, които не са членки на ЕС - например Швейцария и Турция. Там компромисният вариант е да има три работни езика - английски, френски и немски. Какво означава това? Вие може да подадете заявката за европейски патент на един от трите езика, да преминете през процедурата на проучване от страна на Европейската патентна служба и ако има забележки, те да бъдат отстранени в рамките на тази процедура. Когато се стигне до момента на издаването на европейски патент, тогава трябва да посочите в кои държави от Европейската патентна конвенция искате да имате закрила. Този процес е известен в специализираните среди като “валидизация”. Ако изберете България и Румъния, трябва да имате и специфичните преводи на тези езици, за да валидизирате патента си там. Какво се оказва? В първата фаза подаването за патент е в рамките на три езика, но след това нещата се превръщат в далеч от оптимални и разходите за преводи растат главоломно като американския външен дълг. Изчисленията сочат, че за патент във всички държави на Европейската патентна конвенция могат да достигнат до 35 хил. евро. За сравнение патентната закрила в САЩ струва около 2500 долара - като територия, брой на населението и пазар те са напълно съпоставими с ЕС и останала част от Европа. В Китай е особено изгодно - там патентната закрила е достъпна срещу едва 600 евро.”

Юристът разглежда опита натрупан досега: „Преди три години имаше политическа воля за постигането на съгласие относно единния европейски патент. Приеха се два документа - регламент за процедурата по издаването на единния патент и споразумение между държавите членки за патентен съд. Това споразумение ще влезе в сила, когато бъде ратифицирано най-малко от 13 държави членки на ЕС, сред които задължително Германия, Франция и Великобритания. На този етап то е преминало успешно ратификационния процес на 5 държави. Очаква се скоро към тях да се присъедини и България. Общото между единния патент и “обикновения” европейски е в това, че и двата се заявяват пред Европейската патентна служба, която отговаря за тяхното издаване. Различното е, че след издаването си единният патент ще действа непосредствено във всички държави членки, ратифицирали споразумението, а обикновеният европейски патент ще трябва да бъде подложен на процеса по валидизация.”

Висока ли е у нас активността на изобретателите?

„Патентното ни ведомство не поддържа актуална база данни. Последните, които можем да видим, са още от 2012 г. и през последните две години не можем да проследим развитието. За 2012 г. има малко над 300 заявки за изобретения. Повечето от половината идват от големи международни компании, които не обичат да оставят бели петна никъде по географската карта. Когато имат изобретение, го заяват навсякъде. В България най-често такива са чуждестранните фармацевтични компании, които патентоват най-новата си лекарствена разработка. Останалата част от заявките идват от български фирми”, казва Георгиев. Той препоръчва никога да не разкриваме същността на изобретението, докато не сме подали заявка и тя не е публикувана в бюлетина на патентното ведомство. „Това е най-лошото, което изобретателят може да си причини, а именно да опорочи иновативната си идея. Много изобретатели допускат тази грешка в стремежа си да споделят пред обществеността”, обяснява адвокат Георгиев.

ЩЕ ИМАМЕ ПАТЕНТЕН СЪД

„Сега Европейската патентна служба издава патенти, които на практика са национални. Службата проучва и издава европейския патент, което се явява един вид препоръка за националните патентни ведомства да пристъпят към национална регистрация, т.е. патенти, които могат да бъдат защитавани или оспорвани по национален ред. Например, ако сте български патентопритежател и се открие нарушение срещу вашето изобретение във Великобритания, което също така е патентовано там, ще търсите правата си пред британската съдебна система. Докато при единния европейски патент ще имаме централизирана процедура на защитата. Ако имаме налице нарушение срещу единен европейски патент, можем да изберем къде да подадем жалба срещу нарушението и ако патентопритежателят е българин, при определени обстоятелства той може да ползва българската съдебна система. Ще се създадат патентни съдилища във всяка държава членка. Предвиден е дори механизъм за споделяне на разноските и регионализация на съдилищата. Две държави да могат да имат общо местно отделение на патентен съд. Хубавото е, че съдебните състави ще са многонационални - в българския контекст те ще бъдат съставяни от един български съдия и двама съдии от други държави членки на ЕС. Това само дава гаранция за независимостта на съда”, споделя адвокат Емил А. Георгиев. Той казва, че при единният европейски патент ценообразуването до фазата за получаване на патент ще бъде сведено до 4000-6000 евро.