Кога е "събота пред Великден"

Някои поговорки имат непреходно значение в политиката

Когато народният гений е формулирал поговорката "в събота пред Великден" е имал предвид булките, които не са сколасали да боядисат яйцата на Велики четвъртък и вършат тази работа в последния възможен момент - на Велика събота. Едва ли нашите предци, които толкова пъти са изричали поговорката, са мислили какво непреходно значение ще има тя за политическия живот.

Прословутият референдум за изборните правила, иницииран от президента Росен Плевнелиев още на 29 януари м.г., дава повод за пореден път да си спомним поговорката "в събота пред Великден". На 3 юни т.г. държавният глава внесе конкретно предложение в Народното събрание и изказа мнение, че допитването може да се проведе заедно с местните избори на 25 октомври. Парламентът мълчи. Сигурно защото до "Великден" има време. Още повече че депутатите промениха закона за референдумите преди три дни и записаха, че когато в изборна година има предложение за референдум, той се провежда заедно с изборите. С други думи решението наистина може да се вземе на извънредно заседание на парламента и да излезе в извънреден брой на "Държавен вестник" буквално в съботата преди изборите.

В сряда се разбра, че на премиера и лидер на най-голямата управляваща партия - ГЕРБ, Бойко Борисов му е писнало от "политиканстване", разбирай - от приказване за реформи, без да се прави нищо по тях. И дори не е далече от мисълта да направи избори 3 в 1 - общински, парламентарни и референдум. По конституция предсрочните избори трябва да са до два месеца след разпускането на Народното събрание. До два месеца, но може и утре, ако има разбирателство между партиите. През 2013 г. Борисов подаде оставката на първото си правителство на 20 февруари, а на 13 март вече имахме служебен кабинет.

Въобще политиците ни трайно свикнаха да вършат всичко в последния възможен момент. При това действието има две разновидности.

В първата управляващата партия много иска нещо спорно да стане, върти го, суче го, докара го до пленарна зала в последния момент, преди края на съответната сесия (в най-тежките варианти - на мандата). При втория вариант пак управляващата партия иска нещо да не стане, но да изглежда, че дава всичко от себе си за благото дело и само коварната съдба под образа на неумолимото Време (я сесията, я мандатът свърши) й пречи.

В последните 25 години най-често в последния момент се променяха изборните закони. През 2009 г. изборите бяха насрочени от президента на 5 май, а правилата, по които трябваше да се проведат, бяха ремонтирани основно до последния момент и влязоха в сила на 24 април. Подобна бе картината и през 2001 г., когато изборите бяха на 17 юни, а съответният закон се "пипаше" до 8 май, когато измененията в него бяха обнародвани в "Държавен вестник".

Законът за средното образование е пример в обратната посока. Парламентарните мнозинства и в 39-ото народно събрание (доминирано от НДСВ), и в 41-вото (доминирано от ГЕРБ) се правеха, че много искат тотално да променят този закон, но все нещо го спъваше по пътя към пленарната зала. Веднъж дори се случи промените да минат на първо четене, но накрая времето пак не стигна за окончателното им приемане.

И така до поредната събота пред Великден.