Игрите на алкохола

Кишинев между Москва и Запада

“Форин Полиси”

Бившите съветски републики укрепват връзките си със Запада, но Русия прави всичко възможно да не ги пусне. В един от фронтовете на тази борба неочаквано се превърна производството на вина в Молдова.

В един слънчев пролетен ден молдавският винопроизводител Кристина Фролов провежда импровизирана екскурзия из своята семейна винарна - Кастел Мими. Лозите тъкмо са започнали да се разлистват. Централният винопроизводителен район Кодру, където е лозето, традиционно се слави с белите си сортове грозде. Фролов обаче обяснява, че през последните години Кастел Мими успешно отглежда по-изгодните червени сортове, каберне совиньон например. Това е част от плана за завоюване на симпатиите на отличаващия се с взискателен вкус западен потребител.

Лозето се простира на 270 акра, намира се близо до село Булюбоака, приблизително на 20 мили югоизточно от столицата на Молдова Кишинев. То осигурява производството на средно един милион бутилки вино годишно. Кастел Мими е част от мрежа, обединяваща стотина молдавски винарни, които изнасят десетки милиони бутилки годишно. Този експорт отрежда на местната винарска индустрия 20 място в света. Винопроизводството е една от основите на икономиката на страната. На него се пада една пета от нейния БВП. Според правителствен доклад от 2010 г. в него е заета една четвърт от работната сила в страната.

Въпреки това молдовските лозя отдавна се котират ниско в световната винарска йерархия.

С надеждата да направят молдавското вино привлекателно за западните потребители, през последните пет години местните винари вложиха в развитието и разширението на своя бизнес около 100 млн. долара.

За страна с население малко повече от 3, 5 милиона души и с един от най-ниския БВП в Европа (около 2200 долара на човек годишно), това са меко казано, много пари. Всъщност работата е не само в пазарите на вино, развитието на туризма, печалбата и загубата. Модернизацията на молдовското винопроизводство има и друг замисъл. Притисната между Румъния и Украйна, Молдова, както и нейните съседи, се оказа въвлечена в борбата за влияние в Източна Европа между Русия и Запада. И винарския отрасъл на малката република неочаквано се превърна в един от фронтовете на този конфликт.

През последното десетилетие САЩ и Европейския съюз нееднократно отделяха грандове и кредити за молдовските винари. Общата сума на поддръжката, която под различни форми се оказва на сектора и съответно като цяло укрепва местната икономика, трябва да възлезе приблизително на 100 млн. долара. По-голямата част от тази щедрост идва от откритата през 2011 г. кредитна линия от Европейската инвестиционна банка, която ще продължи до 2017 г. включително. Тя не само обещава пряко финансиране за винопроизводителите, но и косвено привлича преки инвестиции от други източници. От своя страна САЩ отделиха над 17 млн. долара по програмата за развитие, която помага на молдовската промишленост, в това число и на винопроизводството, да диверсифицира пазарите си. Всичко това се вписва в контекста на по-широка стратегия за интеграция със Запада: Молдова вече няколко години води преговори с Брюксел за зона за свободна търговия и за краткосрочно безвизово пътуване.

Разбира се, Русия не би могла да гледа спокойно кака Западът флиртува със страна, която Москва смята за част от своята сфера на влияние. Преди две години, през септември 2013 г., с одобрението на президента Владимир Путин, руските чиновници спряха вноса на молдовски вина. Това бе силен удар за Молдова, тъй като до 2013 г. около 30% от нейните вина се изнасяха в Русия. По този начин за по-малко от десет години Москва за втори път наказа бившия си сателит (преди това тя забраняваше вноса на молдовско вино през 2006 г.). Макар че Русия оправда своето решение със съмнителни санитарни изисквания, мнозина го възприеха като отговор на опитите на Молдова да укрепи връзките си с Евросъюза.

Проявеният от Запада интерес позволи на молдовските производители на вино да намерят опора в Европа и да устоят, независимо от руското ембарго. Продажбата на бутилирани молдовски вина в Западна Европа е нараснала с 14% през 2014 г. Тази помощ обаче е явно недостатъчна. Руският мораториум удари много от винопроизводителите, включително и Кастел Мими. Преди септември 2013 г. тази винарна е продавала в Русия около 300 000 бутилки годишно и по думите на Фролов е разчитала до 2015 г. да доведе обема на руския износ до 500 000 бутилки, което сега едва ли ще се случи. Независимо от поддръжката, която САЩ и ЕС оказват на Молдова, Русия както и преди има голямо застрашаващо влияние върху тази малка страна.

Краят на кризата определено е далече. Основната американска програма в подкрепа на молдавското винопроизводство е закрита, тъй като срокът й изтече. Засега не е ясно кога ще бъде стартирана нова програма. Отношенията между Русия и Запада продължават да се развалят и молдавските винопроизводители, както и цяла Молдова, се оказаха в центъра на този геостратегически спор между големите държави. Сътрудничествто със Запада безспорно е от полза за молдовските винопроизводители, обаче ако Русия продължи да се държи агресивно, то в крайна сметка може да погуби отрасъла.

В същото време молдавските винопроизводители продължават да се надяват на по-добри времена и да търсят изход от геостратегическото противопоставяне. “През 2009 г. ние така разчитахме на демократичното движение”, казва Фролов от Кастел Мими - Сега ние просто се уморихме от политиката и губим вяра в страната си.”