Фредерик Форсайт: Писателят шпионин

Миналата седмица 77-годишният автор на шпионски трилъри, всички от които световни бестселъри, разкри, че повече от 20 години е работил за Британската разузнавателна служба MI6. Разказва подробно за това в автобиографията си „Аутсайдерът: Моят живот“, която ще бъде публикувана след броени дни.

ДИМИТЪР ГАНЕВ

Един стар клиширан съвет, който много писатели обичат да дават, гласи следното: „Пиши за това, което познаваш“. Световната литература познава много творци, които разказват с увереност за неща, които не са виждали или преживявали лично – например Емилио Салгари никога не е бил в открито море, но описва с подробности пиратските приключения на Сандокан. В случая с Фредерик Форсайт обаче много читатели са подозирали, че авторът черпи отнякъде вътрешна информация за романите и разказите си, тъй като историите и описанията в тях звучат прекалено реалистично. Много негови фенове са предполагали, че бившият военен журналист е работил и като шпионин. Е, оказали са се прави.

Пред Би Би Си писателят разказва, че всичко е започнало, когато е бил кореспондент по време на гражданската война в Нигерия през 1967-1970 г. Имал е приятел, който е работил за MI6, и той просто го е помолил да му казва как се развива конфликтът: „През последната година от войната аз изпращах журналистически репортажи на медиите и информация на моя приятел“.

От разузнавателната служба искали да знаят дали много деца са умирали по време на войната. „Външното министерство отричаше, че има мъртви деца, и страстно подкрепяше диктатурата, но MI6 имаха различна гледна точка. Не виждах защо да не потвърдя, че децата измираха като мухи. Беше опасно, но не и за сигурността на страната ни“. Авторът добавя, че не му е било плащано за тази и други задачи: „Имаше много доброволческа работа. Духът на времето беше различен... Студената война беше в разгара си. Ако някой те попиташе: „Можеш ли да ми направиш услуга?“, беше много трудно да откажеш.“ А като бивш военен пилот, който говори гладко немски и френски и който заради службата си е бил зад Желязната завеса и в гнездото на врага в Африка, Форсайт е бил много подходящ за шпионин.

През 1973 година е бил натоварен с мисия в Източна Германия. „Предложението им беше просто. Имаше един „коз“ - руски генерал, който работеше за нас от затънтени райони на Източна Германия, и трябваше да бъде изнесен един пакет от страната“.

Форсайт е е автор на 20 романа, продавани в над 70 милиона екземпляра по света. Известен най-вече с бестселърите си „Денят на Чакала“, „Досието „Одеса“ и „Кучетата на войната“. Работил е като журналист в Би Би Си и Ройтерс и много от сюжетите си заимства от действителни истории. Въпреки че се е утвърдил като автор още с първия си роман „Денят на Чакала“ (1971 г.), който има и много успешна екранизация, той продължава да поема шпионски мисии в Родезия, Южна Африка и в Източна Германия – в пика на Студената война.

В първото си произведение описва личните си преживявания покрай опитите за убийството на френския президент Шарл дьо Гол. Шпионските игри са основното, за което разказва. Когато е споделил на колегите си тематиката на романите си, те са му казали: „Изпрати ни страниците и ние ще ги прегледаме. Ако има нещо, което не трябва да се знае, ще те помолим да спреш да пишеш.“ Но обикновено отговорът след литературния анализ е бил: „Окей, Фреди!“.

Щял е да се самоубие, ако бъде разкрит

В автобиографията си пише, че по време на шпионските си мисии в Африка е носил револвер, зареден с един-единствен патрон. Ако успеели да го заловят, веднага е щял да се гръмне, вместо да се остави да го измъчват и да рискува да издаде нещо. За малко не го хванали в Дрезден, когато предавал документи на руски генерал в тоалетната на музея Албертинум. Други интересни епизоди от автобиографията му разкриват, че като всеки уважаващ себе си шпионин, той също е бил интимен с разни екзотични дами. На въпроса защо чак сега е решил да разкаже за тайното си минало, отговаря: „Много време мина. Писани са мемоари, секретни документи са публикувани. Няма вече Източна Германия, ЩАЗИ, КГБ и СССР, така че защо не?“