Една по една партиите стават непотребни

Случки като тази в БСП-Видин убеждават хората, че активистите работят само за себе си

Политиците изглежда не подозират колко зле може да им се отрази струпването на няколко почивни дни и щъкането на избирателя нагоре-надолу из родината. Иначе точно преди избори не бихме се радвали на четири почивни дни.

Как се празнува у нас? По един начин - ходи се на "арменско гости", отварят се дълги софри, водят се безкрайни разговори. От дума на дума се стига и до политиката, обменят се мисли и информация. Като тази, която идва от Видин напоследък - че червените там са се хванали гуша за гуша. В буквалния смисъл, дори полиция викали. Голям резил за столетната партия, който, ако не бяха почивните дни, щеше да си остане с местно значение. А така и братовчедите от другите населени места ще научат за него. Ще поцъкат с език и като нищо ще отпишат тази скарана команда от намеренията си за гласуване.

Останалите партии да не се радват. Както се казва - днес в БСП, утре - при тях. Да си спомним какви титанични борби за няколко автомобилни гуми се водеха на "Раковски" 134, когато СДС и ДСБ си деляха имуществото. Случката във Видин просто е симптом, че заболяването е повсеместно. Нищо че досега червените успяваха да се държат на ниво и да не вадят на показ кирливите си ризи. Но с общи усилия партийците в България, т.е. активно и професионално занимаващите се с политика членове на партии, отвратиха нормалния българин от всякаква обществена дейност.

Как стана това? В продължение на 25 години във всяка община се оформи постоянен кръг от партийци, който непрекъснато намаляваше. Кръгът, както е редът, имаше сини и червени сектори. По-късно се появиха и жълти сектори, още по-късно - ГЕРБ-ерски. След всеки местен избор едноцветните кръгове се разделяха. Особено активно вървеше дележът там, където у една партия се оказваше и кметската власт, и тази в общинския съвет. Веднага се формираше "кръг на кмета" и "кръг на шефа на общинския съвет", които (особено ако нямаха силна опозиция срещу себе си) започваха вътрешни борби. Тези вътрешнопартийни ежби отнемаха на заетите в тях повече енергия, отколкото борбата с политическия опонент. Постепенно "кръжочниците" дотолкова се увличаха в своята игра, че напълно "изключваха". И не забелязваха, че са останали без публика.

Затова старите партии от началото на прехода постепенно загубиха доверието си. Традиционната десница с общи усилия я има 8%, я не. Традиционната левица полага усилия да я настигне в спускането по наклонената плоскост. И от всичко това страда демокрацията. Защото партиите са основата на политическата система, в тях се събират единомишленици, за да изработят политика, съобразена с техните идеи, но в полза на цялото общество. Така е на теория. Но когато партийците на практика показват на обществото, че не работят за него, а за себе си, превърнали са съответната партийна организация в нещо като свое ООД, не бива да се сърдят, че обществото им обръща гръб. И така партиите една по една стават непотребни.