Скандалният Балтюс

СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА

Рим, специално за “Труд”

С голямата монографична изложба “Балтюс” (до 31 януари) Рим отбелязва 15 г. от смъртта на известния полско-френски художник Балтазар Клосовски де Рола (1908-2001), известен като Балтюс. Името му е подсказано от Райнер Мария Рилке, приятел на майка му, след нейния развод. Един от най-оригиналните и енигматични артисти на ХХ в., чиито отношения с Вечния град са определящи за неговото изкуство, Балтюс е и сред най-оспорваните художници заради неговите голи тела и еротични сцени с деца и младежи. През 2014 г. негова фотоизложба бе закрита в Германия заради “педофилско съдържание”.

Роден в Париж от баща поляк, известен изкуствовед, и майка рускиня, художничка, Балтюс прекарва детството си между Берлин, Берн и Женева, за да следва неспокойните си родители. Прибира се във Франция през 1924 г., пропит от мултиевропейска култура. В Париж е редом до Андре Бретон, Пол Елюар, Антонен Арто, Андре Дерен, Хоан Миро, Пабло Пикасо, Алберто Джакомети. Дълбоко свързан е и с Италия, а първото му посещение се превръща във вододел за артистичното му призвание. Балтюс

обикаля Тоскана с велосипед

поразен е от нейния Ренесанс, в частност от Пиеро дела Франческа, и онаследява формалната яснота, разказвателната способност, чувството за композиция. Именно в тази посока тръгват творбите му от 30-те години.

В експозицията е събран светът на Балтюс: от първите геометрични картини, през женските портрети, до последните композиции, където формите, както и самият художник, се опитват да изчезнат. Близо 200 картини, рисунки и фотографии, дадени от най-известните европейски и американски музеи и от престижни частни колекции, представят завладяващ маршрут на две места. Първото е “Скудерие дел Куиринале” с над 150 произведения - пълна ретроспектива на най-известните картини на артиста в хронологичен ред.

В началната зала те посреща “Улицата” - картина, която авторът определя за свой “манифест на пластично поведение”. Изключителното е, че тук са събрани за първи път най-известната й версия (от 1933), съхранявана в нюйркския МОМ-а, и първата - от 1929 г. На парижка улица улица деца играят, преминават работници. Набелязват се основните характеристики на бъдещите творби на Балтюс: децата, еротизмът, почти геометричната композиция - като във фреските на Пиеро дела Франческа; театрална статичност на персонажите, която Антонен Арто, създателят на “театъра на жестокостта”, приятел и често вдъхновител на Балтюс, определя като „улица, по която като насън се движат роботи”.

Художникът винаги привиква щастливите си детски спомени (материално благосъстояние, живот в Париж, артистични кръгове) и споделя очарованието си от децата и техните игри. По-голяма част от творбите му представят млади момичета модели. Те са хванати в онази особена фаза на растеж между детството и юношеството, между невинността и съблазнителното двусмислие. Той улавя необичайни състояния, типични за естествеността или за “дивата” страна у децата: скуката, съзерцанието, четенето в най-неудобни положения. В “Децата Бланшар”, притежание на Пикасо, героите са съседи на художника, които той моли да му позират. Позата им е неудобна и детска, но Балтюс е очарован от нея. Той е

пленен и от “Брулени хълмове”

на Емили Бронте, една от най-разтърсващите книги за младежка любов. “Тоалетът на Кати” или оригиналните рисунки, които илюстрират романа, показват как романтичният и плашещ свят на шотландската авторка бележат живописта и личността на Балтюс.

Книгите на пастора-математик Луис Карол също вдъхновяват “най-фантастичната” част от картините на Балтюс. “Алиса в страната на чудесата” и “Алиса в огледалния свят” са много важен извор за поетичното му въображение. В кореспонденцията и интервютата на художника често се срещат приказки за сънища, които смесват правдоподобност и абсурдност, чудовищно и комично.

В много картини - “Младо момиче с котка”, “Момиче, което се мие”, “Седмицата с четирите четвъртъка”, Балтюс показва млади момичета, които се мият, отдадени на съзерцание или с намерение да играят с котка. Тя става нещо като двойник на художника, което се набива в изключително важната му картина “Стаята”. Млада жена е простряна на дивана, гола и с поглед към прозореца. Близо до нея е котка. Това е Балтюс, който обича тези животни и се назовава “крал на котките” (по едноименната си картина). Със “Стаята” започва цикъл от монументални творби, представящи жени в интериор.

Една от най-очарователните и загадъчни картини е “Пасианс”. Правена по поръчка в годините на войната (1943), когато Балтюс е в Швейцария, тя е изложена в Женева и е поправяна между 1946 и 1948 г. В нея за първи път творецът се докосва до темата за играта на карти. Атмосферата е метафизична. Скъпите килими и тежката завеса в стаята придобиват драматична окраска. Угасналата свещ и картите по масата, като че ли предсказват бъдещето.

Балтюс предпочита буржоазната среда за семейния дом с всички ежедневни аксесоари: камина, огън, комин, огледало. Някои вътрешни сцени - картоиграчи („Картоиграчи”), седналите на дивана четящи сестри („Три сестри”), спящите на него жени - напомнят интимните картини на Бонар.

Вероятно срещата на Балтюс с Арто през 1932 г. подсилва тази “жестока” естетика и боцкащ реализъм. Сакралност и четливост - това открива Арто в живописта на Балтюс. Той от своя страна оправдава с тези термини собствените си еротични творби. Арто поверява на Балтюс сценографиите и костюмите на пиесата си “Ченчи” (1935) - първото от редица сътрудничества в театъра, което споява общото им отношение към “живата картина”, смесица от превъзнасяне, перверзия и съзерцание.

Връзката с Италия се засилва от 1961 г., когато художникът става за 15 г.

директор на Френската академия по изкуствата

в Рим по повеля на културния министър Андре Малро. Тя се помещава във Вила Медичи, която Балтюс реставрира и лично контролира всичко - от градините до вътрешното обзавеждане. Тук е и второто място на изложбата. Повече от 50 творби, между които картини, подготвителни рисунки и фотографии, проследяват различните фази от работата му. По това време той живее с японската си съпруга и негов модел, с 35 г. по-младата Сетсуко. „Балтюс смяташе Вила Медичи за своя лаборатория - казва тя на откриването на изложбата. - Това бяха златни години за италианското кино. Ние общувахме с Федерико Фелини, Лукино Висконти, Ренато Гутузо, Алберто Моравия. Позирах за пръв път за него за “Турската стая”. Той беше перфекционист и работеше много над всяка картина.”

“Турската стая” е важна творба в еволюцията на Балтюс. Идва от парижкия център “Помпиду” за първи път във Вила Медичи. Има игра на алюзии и препратки. Турската стая е изрисувана от предишен директор на френската академия от XIX век и намеква за приемственост. Играе с екзотиката и орентализма, японката напомня за одалиските на Енгр, който също е ръководил академията. Истинската турска стая във вилата, вдъхновила артиста, за първи път е отворена за посетителите на изложбата. Те се възхищават и на “Японката с червената маса” и “Японката с черното огледало”.

Живописната продукция на Балтюс значително намалява в периода на директорството му. Тогава започва да работи върху рисунката. Тръгва от стройните фигури на млади момичета. Прави няколко картини с тънки тела, които напомнят метафизичните изображения на Джакомети. Успоредно с това, вероятно с известен умисъл, използва поста си и създава голямо количество рисунки по класическите изисквания, чиято продажба му позволява да

води светски живот

Подготвителните скици вече са заменени с фотографии, направени с полароид. Много от тях са като петна от боя, разхвърляни върху пода на ателието му. В редките късни произведения на Балтюс контурът е по-неопределен, материята е груба, тоналността е сурова. Последните му картини “Котката пред огледалото” и “Младо момиче с мандолина” изглеждат като “непознати шедьоври”, за които самият художник признава: „Вариациите, към които се връщам толкова често, в известен смисъл са дъщери на недоволството. Ако бях доволен, нямаше да ги има.” В края на живота си той живее в Швейцария, където прави последната си творба “Очакване”.

Неговият горчив реализъм все още създава неудобство и напрежение. Силата и особеността на стила му не подлежи на никаква класация, както обобщава Антонен Арто: „Живописта на Балтюс е безспорна революция както срещу сюрреализма, така и срещу академизма във всичките му форми.” Един от най-загадъчните, спорни и мразени съвременни артисти обича да казва за себе си: “Аз не съм съвременен, а безвременен.” От 17 февруари до 19 юни еспозицията ще бъде представена и във Виена - първата монографична изложа на Балтюс в Австрия на Балтюс.

Галерия:

1. „Улицата”

2. „Картоиграчи”

3. „Младо момиче с котка”

4. „Пасианс”

5. „Три сестри”

6. „Кралят на котките”

7. „Младо момиче с мандолина”

8. „Тоалетът на Кати”

9. „Японката с червената маса”

10. „Стаята”