Наличие на останки от древна речна система, погребана под пустинята Сахара, откриха учени. Нови доказателства от радиолокационните данни от инструмента PALSAR, който е на борда на японския спътник за наблюдение на Земята – ALOS, показват, че плитко под пясъчната повърхност има речна система.
Това означава, че някога Сахара е била покрита и с буйна зеленина. Изследването е публикувано в списание “Nature Communication”. Днес Сахара е суха, негостоприемна пясъчна пустиня, но не винаги е било така. Пещерни рисунки, направени преди хиляди години, показват, че областта е гъмжала от диви животни - от хипопотами до жирафи, и че древните пастири са развъждали едър рогат добитък там.
Над 500 км от центъра на Сахара се е простирала огромна разклонена речна система. Била е разположена до крайбрежието на Мавритания в Западна Африка. Реката е била захранвала с вода от Атласките планини на север и възвишенията Ахагар в днешен Алжир на изток. В района на днешна Мавритания се е вливала в Атлантическия океан. Водоемът се е наричал Таманрасет и е бил толкова голям, че ако не беше пресъхнал щеше да е 12-ти по големина речен басейн на Земята.
245 000-годишен цикъл
Екипът, ръководен от френски учени, смята, че реката се е пълнила периодично през африканските влажни периоди, които са се редували в региона през последните 245 000 години. Последният от тях е приключил преди около 5000 години, след което влажната, зелена и гъмжаща от живот Сахара, се превърнала в сухото прашно място, което познаваме днес.
Предполага се, че смяната на влажни и сухи периоди се случва на всеки 20 хил. години, т.е. когато Земята завърши своята прецесия - 20 000-годишен цикъл на промяна на наклона на оста й. Дали липсващата сега древна река под пустинята, ще тече отново по време на следващия влажен период, е трудно да се каже.
Проучвания показват, че климатът може да се промени невероятно бързо, в рамките само на няколко хиляди години и да бъдат погребани следите на обширен воден път, а местната екосистема да бъде променена до неузнаваемост. Изследователите планират да се използва същата система сателити, за да се проследят и други древни речни системи, скрити под пясъците на Сахара.
Преки доказателства
Хипотезата за съществуването на древна речна система под Сахара за първи път е подкрепена преди около десетилетие. Изследователи от Националния център по океанография в Саутхемптън откриват през 2003 г. речни наноси и дълбок подводен каньон (Cap Timiris), издълбани в континенталния шелф край бреговете на Мавритания.
Оказало се, че каньонът е 2.5 км широк и на места дълбок около километър. Всички следи сочат, че на това място е било устието на голяма река. Били необходими обаче преки доказателства. Като използвали радиолокационните данни от сателита, учените получили снимки на геологията на Сахара метри под пясъчната повърхност, за да докажат това.