Маги на Слави: Чувствам се успяла

Правила съм грешки да прехвърлям отговорността за моето щастие върху другия, признава психоложката, която в момента живее в хармонична връзка с бащата на детето си.

- Защо избрахте тази професия и какво представлява всъщност проектът "Европейски тур "Силата е в нас"?

- Всеки ден съм благодарна на себе си, че съм избрала тази професия. Работя от сърцето си и това ме изпълва с радост. В последните две години много българи, живеещи в чужбина, ме търсят с молба за психологически консултации по скайп. И от тяхното търсене се роди идеята за "Европейския тур". Желанието ми е да достигна до повече хора, да предам знанията, които съм трупала с години чрез обучения и житейски опит. Мотото на тура е "Силата е в нас", защото бих искала да провокирам и науча хората, че цялата мъдрост, отговорите, които търсят, щастието, от което се нуждаят, е вътре в тях. Всеки сам твори историята на живота си и е важно да поемем отговорност за личния си успех. По време на тура през юни и началото на юли ще проведа семинар на тема "Когато любовта следва сърцето" - тренинг за подобряване на взаимоотношенията с нашите партньори и деца.

- Наскоро се завърнахте от далечна Индия, какво ви даде това пътешествие в личен план?

- За мен Индия е вълшебно място, един пъстър и мистичен свят. Тя е страна на приказките, наситена с митология за множество богове, знание за доброто и злото, рязка граница между бедни и богати, знание за йога и медитиращи учители. Индия на мен ми действа терапевтично, пречиства ме от остатъчното напрежение и стреса от натовареното ежедневие. Какво лично аз научих от общуването си с индийците? Да живея в настоящето - тук и сега, не да губя енергия в съжаление по миналото и страх от бъдещето. Да се радвам на простичките неща и да оценявам това, което имам в живота си. Да съм търпелива и да вярвам, че нещата ще ми се случат в точното време, нито по-рано, нито по-късно. Да се усмихвам, независимо от трудностите, които срещам по пътя си. Да се моля повече и да разбирам колко са важни ритуалите и традициите. Да казвам повече "да" на предизвикателствата в живота ми, отколкото "не". Да съм благодарна за това, което някой прави за мен и да го приемам без страх, че ще бъда зависима. Да си позволявам да не правя нищо и просто да стоя и да съзерцавам това, което ме заобикаля. Знанието, че нищо не свършва с този живот и душата продължава по пътя си и тя е вечна. Да съм ежедневно свързана със вътрешното си дете и да творя.

- Защо му е на западния човек пребиваване в ашрам? Не се ли превръщат в мода всички тези аюрведични процедури и индийски храни?

- Когато човек си стои в удобството и си мисли, че разбира другите в липсите, се лъже. Можем да усетим и осъзнаем нещата само когато отидем при тях и влезем в техния свят. В Индия много хора нямат дом, а на тези, които имат, той е толкова примитивен и беден, че дори е трудно да си го представите, но живеят и намират начин да са щастливи. И тези хора ни се радват, не ни гледат накриво и със завист, стават и ни дават единствения стол или постелка, за да седнем, за да сме им гости. А те сядат до теб на земята и те гледат с усмивка и желаят да те опознаят. На тази картина има и друг, контрастен свят - на много богати - и умът ти трудно приема това видимо разделение. И трябва да не изпитваш съжаление, защото това е обида, а да си отворен за разбиране и приятелство. Това е човешки живот, но през различните избори на душата. Знаете, индийците вярват в реинкарнациите - преражданията - и приемат по-смирено своята карма и каста. Виждайки и бидейки в техния свят, разбирате колко ние сме богати и добре. Не казвам, че и при нас няма бедност, но вярвайте ми, там тя е голяма. Болката и щастието са навсякъде по света, но всеки ги вижда и преживява по различен начин.

Ежедневието ни е натоварено, ние имаме толкова зависимости, които дори не осъзнаваме. Умът ни не спира да мисли за задачите и за "още какво искам". Рядко, да не кажа никога, оставаме в тишина (ама истинска), за да се свържем с вътрешния си мир и благодарност за това, че ме има и животът е в мен. За това са ашрамите, там се учиш на тези вселенски и божествени закони, които те правят по-добър и с усещане за щастливо съществуване. Там се изправяш пред истината, че можеш и с малко. Да, в изобилие е хубаво, но пък може да е хубаво и с по-малко. Целта на едно такова преживяване е да се научим да не се страхуваме, когато нямаме, да преодолеем ограниченията, които развиваме в разглезения ни живот.

Катя Меламед: Без Кирил и Методий славяните нямаше да оцелеят като племе

Солунските братя разчупват триезичната догма, с което си навличат гнева на папата, напомня докторът по история и археология

- Като историк, изследвал езическия период и Средновековието, кажете в каква обстановка са родени светите братя Кирил и Методий?

- Деветият век е много интересно време за историята не само на българската държава, но и в общоевропейски план. Тогава в Стария свят има три основни сили и това са Византия, България и Франкската държава на Карл Велики. Това е времето, когато славянските племена в Централна и Източна Европа се консолидират и създаването на бъдещите държави е към своя край. Рим и Константинопол водят отчаяна борба за налагане на своето влияние над тях и именно тук се проявява ролята на България като политическа, а по-сетне и културна сила. В общи линии това е епохата, в която са родени двамата братя от Солун - Кирил-Константин и Методий. Баща им е висш чиновник в администрацията на империята, което му дава възможност да даде високо образование на синовете си. Не знаем нищо за майка им. Във всеки случай околностите на Солун са населени със славяни. От друга страна, политическият и културен възход на Византия я е превърнал във водеща сила в европейската цивилизация. Всичко това дава основата за бъдещата дейност на Солунските братя.

- Какъв е поводът за създаване на славянска азбука?

- Това е въпрос, който няма еднозначен отговор. Основната идея на империята е да намери начин да въздейства на новоприелите християнството народи така, че те да останат в лоното на Константинопол. Това невинаги може да се наложи с военна сила или само по пътя на дипломацията. Необходимо е да се противопостави както на агресивната пропаганда на католицизма сред западнославянските племена за установяване на папското влияние, от една страна, и от друга, чисто политически, на стремежа на германските барони да анексират земи. Именно в тази обстановка се появява една брилянтна възможност - славяните да имат своя писменост, което води след себе си и отлика от Запада, който пише и чете на латински.

- Защо се появява на изток националната азбука, за разлика от западните нации, които много по-късно възприемат националния си език за богослужения в църквите?

- Самата Византия е многонационална държава. Народите, които населяват тази огромна територия, са обединени от една политическа власт, но имат своята древна култура и традиции. Паралелът, който се налага с днешната обстановка например, е очевиден. Едно централно управление, което администрира държавата и обединява и същевременно защитава своите граници, но в същото време отделните културно-исторически традиции продължават да съществуват и да се развиват. Официалният език е гръцкият, но това не унищожава културата на отделните съставящи държавата народи - напротив, той е езикът на администрацията и в същото време дава възможност на разноезичните племена да общуват помежду си. Тази традиция отсъства в Западна Европа. Значително по-ниското ниво на културно и обществено развитие, силните центробежни сили, които карат наследниците на Западната Римска империя да се стремят да се самодокажат, и претенциите на всяка от тях към наследството на Рим ги изолират една от друга. Всичко това води до невъзможността да се създаде единна основа по това време. В противовес е една древна традиция, наследник на велика култура, която между другото практикува християнството на няколко езика (не само свързани с триезичната догма - например коптите). Или иначе казано - многообразието на византийската цивилизация, базирано на единството в своето различие, не противоречи на основната теза на ортодокса - цезаро-папизма (върховната власт е светската, върховният господар - императорът), за разлика от католицизма, който се опира в политическо отношение на папо-цезаризма (светската власт е подчинена на Църквата). Източната църква има само културни функции, лишена от абсолютната власт.

- Но ние не сме първите, създали своя азбука, готите са първи, след това сме ние.

- Разбира се, че не сме първи! Десетки народи имат своя писменост преди славяните, но това в никакъв случай не означава, че делото на Солунските братя трябва да се омаловажава. Напротив! Обстановката по това време на жестоко съперничество между Изтока и Запада издига на още по-голяма висота това, което правят Кирил и Методий. Те дават мощно оръжие в ръцете на славяните - много по-силно от меча и копието. Те дават възможността на едни народи с общ корен да получат самосъзнание за своята сила и място на историческата сцена на Европа.

Съпругът на Берен Саат отслабна драстично

Министерска съпруга измолила 60 милиона

До 2025 г. всеки втори в Европа - с алергия

Присила Чан - най-семплата милиардерша в света

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 18 МАЙ!