И Италия, и Франция, и светът обичаха Клаудия Кардинале

Бурният живот на актрисата е белязан от драми, успехи и много любов

След “Неизвестни извършители” тя започва да играе само главни роли във филми на добри режисьори

Актрисата разкрива, че била имала кратка, но значима тръпка с Марлон Брандо - друга незабравима легенда на големия екран

През 1966 г. тя се омъжва тайно за нейния ангел-спасител - продуцента Франко Кристалди, в Атланта

В сряда големите италиански и френски вестници бяха като никога единодушни - обедини ги тъгата по Клаудия Кардинале. Засвидетелстваха мъката си те по напусналата предишната вечер този свят именита актриса с хубави думи на първите си страници и с нейни прекрасни снимки.

“Легендарната италианска актриса Клаудия Кардинале почина на 87 години” - гласеше заглавието на “челото” на “Льо Фигаро”, а “Льо Монд” изплака скръбта си на същото място с фразата: “Музата на италианското кино умря на 87 години”. Все в този дух в Рим в. “Република” написа: “Отиде си бунтовната хубост на италианското кино”, в Милано “Кориере дела сера” пък изстреля с едър шрифт: “Угасна неукротимата звезда Клаудия Кардинале”, а “Ла Стампа” оповести в Торино с горест и носталгия: “Напусна ни главната героиня на златните години на киното”.

Може би няма да се намери медия по света, която да не е отбелязала завчера кончината на една от най-пламенните и обожавани жени на планетата през втората половина на миналия век. Но тъгата по нея бе най-голяма по обясними причини в Италия и Франция - ами Клаудия Кардинале е стопроцентова италианка, но първият език, който проговаря, е френският. Като съдбата отрежда животът и кариерата й с над 150 филма да се изнижат преди всичко между Апенините и Хексагона, с малък промеждутък Отвъд Океана, в Холивуд.

А е родена на 15 април 1938 г. в Тунис като Клод Жозефин Роуз Кардинале от родители - сицилианци, подтикнати да емигрират в Африка в отговор на задморските амбиции на някогашния фашистки водач на Италия Бенито Мусолини. “Баща ми е от предградието на Палермо - Изола деле Фемине, а майка ми е от намиращия се в западната част на острова град Трапани” - ще обясни по-късно в интервю Клаудия Кардинали. И в биографията си ще уточни, че “Клод е мъжко име и дълго време аз бях мъж по име и по характер, като нарочно отхвърлях едва ли не насилствено женствеността”.

Доколкото до езика на Молиер, тя го смята за роден, тъй като в детството й Тунис е бил френска колония, започнала да го говори още в забавачката, после в училище и на улицата. В къщи общували пак на него, но понякога Клод разговаряла с родителите и сестра си Бланш на сицилианския диалект на италианския език, който е доста по-различен от “оригинала”. Малко след като навършва 16 години, в училището й идват двамата парижки режисьори Жак Баратие и Рене Вотие, които търсят подходящо знойно девойче за бъдещия си филм в главната роля с митичния Омар Шариф.

Харесват си Клаудия, но когато тя разбира за интереса на кинаджиите към нея, бяга вкъщи, след което режисьорите настояват пред директора на школото да се обади на баща й, за да поиска разрешение да участва в лентата им. Отначало момичето не иска и да чуе, все пак накрая съпротивата му е сломена от родителя, ама по-късно не си спомня нищо от тази първа изява пред камера, като само казва веднъж в интервю: “Виждам се само в ориенталски дрехи, с плитки и насред портокалова горичка!” 

Но броени месеци по-късно жизненият й път е подпечатан от съдбата по време на конкурс за красота, спретнат през 1956 г. от италианското землячество във все още френската колония Тунис. “Майка ми беше в организационния комитет на конкурса, аз й помогнах с каквото можех, а тя ме накара да се кача на сцената заедно с останалите участнички” - разказва по-късно Клаудия. И преди да обявят имената на победителките, карат нея и още две момичета да се качат на сцената, но тя е толкова притеснена, че завлича за кураж и сестра си Бланш. После председателят на журито я обточва с лента с надпис “Най-красивата италианка в Тунис” - тя е победителката, но не може да повярва, че е спечелила и голямата награда на конкурса - пътуване до филмовия фестивал във Венеция през 1957 г.

“Вече бях навършила 19 години, пристигнах с дрехи в африкански стил - разказва по-късно Клаудия, - а на плажа носех бикини, каквито все още не бяха популярни в Италия. Фотографите се надпреварваха да ме снимат, питаха ме непрекъснато в кой филм участвам или ще участвам, но аз продължавах да казвам, че не искам да правя кино”. В самолета навръщане за вкъщи обаче й попада някога много популярното в Италия светско списание “Епока”, на чиято първа страница вижда снимката си по бански и прочита заглавието: “Момичето, което отказва да се снима във филми”. До оня момент мечтата на Клаудия била да бъде пътешественик-изследовател или научен работник-физик, във Венеция обаче тя гледала първия си филм в киносалон - “Бели нощи” на шеметния режисьор Лукино Висконти и останала омагьосана от видяното. Със сигурност това е било пак знак свисше, защото този велик италианец пръв ще я извиси до звездния кинаджийски небосклон.

И тогава идва първият удар на съдбата по момичето, което не иска да работи в киното - завръщайки се в Тунис от филмовия фестивал във Венеция, то открива, че е... бременно! Истинска трагедия, която Клаудия дълго ще крие - бременността е резултат от изнасилване, след като в една от фестивалните вечери “африканската красавица” е отвлечена от здравеняци и накарана да се качи в колата на местен влиятелен мъж, който я малтретира и обладава омаломощена. Тя обаче отказва да направи аборт, признава за детето в утробата й само на сестра си, чуди се как да се разкрие пред родителите непразнотата си и тогава от Италия идва спасението - предложение за ексклузивен договор с компанията “Vides - Produzioni” на филмовия продуцент Франко Кристалди. Клаудия веднага приема, за да напусне Тунис и за да избяга от деликатната ситуация. “Осъзнах, че единственото ми възможно спасение е там, в Италия”- спомня си тя в биографичната книга.

С Жан-Пол Белмондо 

Първият филм с нейно участие е “Неизвестни извършители” на Марио Моничели - ролята й е малка, но веднага е забелязана и от критиката, и от публиката. “По това време още не говорех добре италиански, всички на снимачната площадка крещяха, мислех, че се карат.” - разказва. А след като напердашва здравата в поредна сцена главния герой, Моничели я дръпва настрана и й обяснява бащински: “Клаудия, в киното всичко е на ужким, преструвка, а не истина, след която се ходи в болница!” Бременна, тя се снима в още три ленти, след което е принудена да каже на продуцента Франко Кристалди за детето в нея и той я изпраща в Англия, за да роди тайно. След завръщането си Клаудия става негова щатна служителка чрез договор “по американски модел”, тоест не може да предприема нищо без разрешението на компанията “Vides-Produzioni”. Години наред синът й Патрик, с чието отглеждане се заемат родителите и сестра й, е представян като неин по-малък брат, тъй като тя е едва двадесетгодишна майка - решение, за което по-късно казва, че дълбоко съжалява.

Ако личният живот на Клаудия Кардинале е бил поставен на изпитание първо от физическото насилие срещу нея и второ - от емоционалната бариера да се крие от всички като майка, особено от детето си, родено без брак в католическа Италия, в същото време кинематографичният й живот е успех в непрекъснат възход. След “Неизвестни извършители” тя започва да играе само главни роли във филми на добри режисьори, като в някои от тях партньори са й вече известните звезди на италианското и френското кино - Марчело Мастрояни и Жан Пол Белмондо. Междувременно, през 1960 г., е първата й среща с Лукино Висконти и с Ален Делон в култовата лента “Роко и неговите братя”. “Ролята ми беше малка - спомня си актрисата - но много ясен ми е споменът с Висконти с мегафон в ръка, който непрекъснато крещи по мен, а също и първата ми среща с Ален Делон, макар че общите ни сцени бяха малко”. “После направихме много неща заедно, включително “Гепардът”, където бяхме красивата влюбена двойка - Танкреди и Анжелика”.

С Ален Делон в “Гепардът”

А какво точно се е случило с Ален Делон, когото е срещнала на снимачната площадка на този филм, тя винаги е разказвала с усмивка: “Той беше секс символ, а извън снимачната площадка имаше опашка от жени, които биха продали душите си, за да прекарат една нощ с него. Ален имаше много близки и в някои отношения “двусмислени отношения” с Висконти /режисьорът е продпочитал еднополовата любов - бел. кор./, който игриво го насърчаваше да ме ухажва, сигурен, че ще падна в прегръдките му. Но веднага щом Ален осъзна, че това не е правилното нещо, между нас разцъфтя приятелство, затвърдено от суровите условия на снимките. Висконти беше изключително взискателен.

Веднъж преди снимките той ми прошепна в ухото на френски да целуна Ален “с език”. Нещо, което никога не направих. На тази снимачна площадка с него станахме брат и сестра за цял живот, а любовната история, която никога не сме имали в реалния живот, остана на екрана завинаги!” Иначе голямата мъка покрай кончината на другарчето от младостта, според собствените й думи приживе, й попречва да присъства на погребението на Делон преди дванайсетина месеца...

За филмовата критика като “пробивна година” за Клаудия Кардинале трябва да се смята 1963-та, когато тя снима почти едновременно три филма - споменатия “Гепардът”, “8 1/2” и “Момичето на Бубе”. Особено стресиращи за актрисата са първите две ленти, чиито режисьори са светилата на италианското кино Лукино Висконти и Федерико Фелини, защото заради снимките тя трябва да пътува непрекъснато между Сицилия и Рим. “Двамата бяха бесни! - разказва актрисата. - По-късно станаха приятели, но по онова време изобщо не можеха да се понасят, тъй като трябваше да ме делят. Единият искаше да съм руса, а другият брюнетка, боядисвах си косата веднъж седмично.

Освен това и на двамата беше трудно да се угоди на снимачната площадка - за Висконти сценарият трябваше да се следва дословно, докато за Фелини всичко беше импровизация!” Резултатът обаче е паметен - и двата филма днес са класика! Както стана дума, през същата година тя снима и “Момичето на Бубе” по антифашисткия роман на Карло Касола - филм, който й носи най-престижната италианска награда за главна женска роля - “Сребърна лента”.

Колкото до личния живот на Клаудия Кардинале, през 1966 г. тя се омъжва тайно за нейния ангел-спасител - продуцента Франко Кристалди, в Атланта. Но интимната им тръпка започнала години по-рано и била пазена в тайна поради законовата невъзможност на продуцента да се разведе с предишната си съпруга. Според запознати това е било интензивна, но сложна връзка, белязана от ревността и непрекъснатия контрол на съпруга, но и от желанието за свобода и еманципация на съпругата, чак до окончателната им раздяла през 1975 г. През същата година Клаудия се запознава с неаполитанския режисьор Паскуале Скуитиери и двамата се свързват в продължил двайсет и пет години творчески и интимен съюз, от който се ражда дъщеря им... Клаудия! Двойката, а не семейството, защото двамата никога не сключват граждански брак, живее дълги години в Рим във вила на водещия към Неапол античен път “Апия” - дом, превърнат през годините в място за интелектуални сбирки с приятели и лично убежище, далеч от светлината на прожекторите. През 60-те години на миналия век актрисата обаче разкрива, че била имала кратка, но значима тръпка с Марлон Брандо - друга незабравима легенда на големия екран.

Приписва й се и закачка с някогашния президент на Франция и виден донжуан - Жак Ширак, но Клаудия я отхвърляла постоянно категорично, говорейки само за “сърдечно приятелство” с държавния глава, който я удостоява с най-престижното френско отличие - Ордена на Почетния легион. Що се отнася до нейните любовни истории, в. “Льо Фигаро” подчерта, че те винаги са били съзнателен избор, разкриващ личност, която е знаела как да превърне болката в сила, драмата в стабилност, разочарованието в жажда за живот. “Сложно, но автентично съществуване на истинка звезда, зад която винаги е стояла една свободна жена” - писа парижкият всекидневник в четвъртък.

Последните десетина години Клаудия Кардинале била прекала с дъщерята Клаудия, със сина Патрик и с внуците от двамата в намиращия се на час път от Париж с кола град Немур. Като тя се грижела за снабдяването със свежи продукти на италианския ресторант, разкрит от семейството в приземния етаж на закупената огромна къща. Но сутринта в сряда чакащият я да отидат заедно на пазар главен готвач се озадачил, че закъснява, обадил се на домашните й и те я открили едва дишаща в леглото. Имали били все пак достатъчно време да се простят.