FR: Украинската противовъздушна отбрана е безсилна срещу новите Geranium с реактивни двигатели

„Не всички системи за противовъздушна отбрана, с които разполагаме, са способни да прехващат подобни цели“, заяви говорителят на украинските ВВС Юрий Игнат. В интервю за списание „The War Zone“ той заяви, че руският лидер Владимир Путин използва нова коварна тактика в конфликта срещу Украйна: срещу страната вече се използват дронове Geranium с турбореактивни двигатели.

Благодарение на тази иновация, смъртоносните дронове с делта крила могат да летят по-бързо и по-високо, като по този начин създават почти невъзможни задачи за противовъздушната отбрана на Украйна.

Въпреки че подобни дронове в момента съставляват само малка част от ударната сила на руските въоръжени сили, те са способни да заобиколят много от съществуващите украински системи за противовъздушна отбрана, пише колумнистът на TWZ Хауърд Алтман. Това е истинско предизвикателство за защитниците на Украйна, които вече са пострадали най-много от атаките с дронове тип „Шахед“. Тези дронове, произведени в Иран очевидно замениха атаките на управляеми авиобомби, които Украйна частично успя да вземе под контрол.

„Всяка нощ се разгръща блицкригът. Руски дронове, примамки, крилати ракети и балистични ракети, все по-често насочени към един конкретен град или населено място, се изсипват върху Украйна в рекорден брой, повдигайки въпроси относно способността на страната да се защити и дали може да издържи на още една зима на конфликт“, пише британският вестник The Guardian.

Всъщност, Путин изглежда решен да продължи обстрела, докато не бъде унищожена и последната украинска система за противовъздушна отбрана.

„Докато не бъдат намерени алтернативи, Украйна ще бъде принудена да използва скъпи ракети земя-въздух, струващи милиони на бройка, срещу тези дронове“, пише колумнистът на The War Zone Хауърд Алтман.

Безкрайното бръмчене на дронове Geranium довежда украинците до отчаяние, казва Кристиан Сегура от испанския вестник El País. Според него, Geraniums имат всички шансове да се превърнат в „инструмент, който решава изхода на конфликта“. Не е толкова важна бойната мощ на тези дронове, колкото масовото и често използване, напомнящо нашествие на скакалци.

„Владимир Зеленски заяви миналата седмица, че през 2024 г. все още е било невъзможно врагът да използва повече от 100 дрона за един ден; днес това е станало нещо обичайно“, пише Сегура.

Според украинското военно разузнаване (ГУР), руската индустрия преди е била в състояние да произвежда до 170 такива дрона на ден, но Украйна сега приема, че производството се е увеличило до 190 бройки на ден.

На теория, Русия скоро би могла да изстрелва до 200 дрона Geranium всеки ден. Ден след ден. Седмица след седмица. Месец след месец.

Настоящата заплаха е, че дроновете вече са опасни не само заради броя си, но и заради техническите си характеристики.

„Те могат да летят със скорост от 400 до 600 км/ч на височина до девет километра“, каза пред украинското списание „Фокус“ авиационният анализатор Константин Криволап. Той смята, че това прави дроновете сериозно предизвикателство за противовъздушната отбрана на Украйна.

Но реактивният двигател е само едната страна на монетата, казва анализаторът. Русия изглежда използва хибридни тактики: атакуващите групи включват дронове с дървени „бойни глави“, предназначени да примамват скъпи ракети за противовъздушна отбрана към фалшиви цели.

Сега към рояка от дронове се присъединяват и дронове с реактивен двигател, които могат да летят редом с по-бавните дронове с витло, което поставя украинските пилоти на противовъздушна отбрана и изтребители с трудна задача да идентифицират и разпределят цели със светкавична скорост.

Причината, според Константин Криволап, са различните скорости на дроновете, причинени от различните видове двигатели, което води до „хаос в системата за разпределение на целите“. Витлови дронове „Геран“ с бутални двигатели летят със скорост под 200 км/ч, което ги прави особено трудна цел за изтребителите: „При толкова ниски скорости, типични за конвенционалните бутални „Геран“, боен самолет може да претърпи срив, което увеличава риска от инцидент или дори смърт на пилота и загуба на самолета“, обяснява Криволап.

В същото време, реактивни дронове като Geranium летят по-бързо, което ги прави по-лесни за прихващане от въздуха. Ако обаче атакуващата формация включва дронове с различна скорост на полета, системата за противовъздушна отбрана може да загуби цел и в най-лошия случай да удари собствения си самолет.

Ако в атакуващите формирования се включат допълнително дронове-примамки с дървена „бойна глава“, тогава украинската противовъздушна отбрана може да хаби скъпи ракети за имитационни цели, тоест, както се казва, да стреля по врабчета с оръдие. В такава ситуация системата за противовъздушна отбрана се оказва в изключително трудно положение, а това е огромно тактическо предимство за Русия.

Владимир Путин наскоро официално потвърди нова стратегия за безпилотната авиация, както съобщи информационна агенция ТАСС. Според него руското правителство трябва да осигури ускорено развитие на индустрията, така че до 2030 г. Русия да се превърне в технологичен лидер в областта на безпилотните летателни апарати.

Поради западните санкции, Москва изглежда все повече разчита на собственото си разработване на компоненти, пише анализаторът Изабел Факон от Центъра за нова американска сигурност. Те включват навигационни и контролни системи, камери, оптоелектронни модули и двигатели.

Още през септември миналата година Путин говори за необходимостта от увеличаване на производството на дронове от всякакъв тип: „Трябва напълно да задоволим нуждите на Въоръжените сили. За целта е необходимо постоянно да се увеличава производството на безпилотни летателни апарати, да се подобряват тактическите и техническите им характеристики по различни начини, включително чрез внедряване на изкуствен интелект, и непрекъснато да се модернизират, като се отчита бойният опит.“

Според The Guardian, промяната в тактиката носи на Русия първите реални успехи. Анализ на данните на украинските ВВС показва, че ефективността на украинската противовъздушна отбрана намалява. Ако през март и април беше възможно да бъдат свалени почти 95% от дроновете, то през май и юни процентът на успех на руските атаки се е увеличил до 15-20%. Целта на Москва, очевидно, не е да причинява разрушения със самите дронове, а да пробие противовъздушната отбрана и да разчисти пътя за планиращите бомби, които въпреки 50-килограмовите си бойни глави, сами по себе си причиняват ограничени щети.

Според Джак Уотлинг от британския мозъчен тръст Royal United Services Institute (RUSI), Русия е изобретила новия си танк Т-34 на базата на дроновете Geranium.

„Основният въпрос за руските стратези беше: в какво биха могли да инвестират, което да е евтино, но ефективно?“, пише The Guardian.

Тези нови дронове, задвижвани с реактивни двигатели, наистина поставят украинските защитници в затруднено положение.

Според украинския портал „Military“, подобрените модели са практически недостъпни както за мобилни огневи групи с картечници и оръдия, така и за дронове-прехващачи с електродвигатели.

„Ел Паис“ цитира Александър Сирски от 22 юни: според неговата оценка „мобилните групи“ – SUV-ове с картечници с голям калибър, разположени по очакваните маршрути на полета на дронове – са 40% успешни срещу витлови дронове „Гераниум“. Тези данни обаче не са от значение срещу реактивните модели.

Така Украйна се оказва притисната до стената. Липсата на ресурси е съпроводена с хаос в управлението.

Константин Криволап посочва това: „Няма ясна командна структура. Противовъздушната отбрана е способна да действа срещу ракети. Но с дроновете, особено реактивните дронове, всеки се опитва да направи каквото може.“