Труд
Автор:
Румен Михайлов
Императорът на модата в младостта си бил неуморим купонджия и бонвиван
В романтичните обрати на дългия житейски роман на Валентино, жените също имат своя глава
Член на “семейството” на дизайнера дълго е била принцеса Росарио Недал Преславска
Личният живот на великия стилист минава под знака на “абсолютната дискретност”
Може би малцина знаят, че бившата снаха на цар Симеон II и “екс-съпруга” на сина му принц Кирил - Росарио Надал Преславска, е била дълги години муза на напусналия този свят в началото на седмицата велик моден дизайнер Валентино.
Нещо повече - в течение на близо две десетилетия изисканият модел е била част от семейството на стилиста, наред с неговите интимни приятели - първо Джанкарло Джамети, а после Върнън Брюс Хоексема. Злите езици в Мадрид и Лондон дори говорят, че дългите отсъствия на Росарио от общия им дом с Кирил в английската столица и постоянното є присъствие в обкръжението на Валентино, са една от основните причини за техния развод. Дали е така - един Господ знае, но със сигурност принцът не би трябвало да ревнува жена си поне от Валентино и неговите “половинки”. Просто защото за тях, според приказките на прислужниците им напоследък, принцесата е била дори нещо повече от муза - дъщеря.
Дълго време е било доста трудно да се разбере дали наистина е така, тъй като личният живот на великия стилист минава под знака на “абсолютната дискретност”. От първата му показана на ревю колекция през 1959 г., когато славата го навестява за сефте и никога не го напуска, до последната преди да се пенсионира през 2008 г., той пази най-интимните моменти от дните си в дълбока тайна, “осветявайки” само от време на време суетни дреболии за радост на жълтите медии. Въобще много години не се появяват поне донякъде достоверни новини, особено покрай глождещите любопитството на света и носени от мълвата пикантни любовни афери на родения на 11 май 1932 г. в намиращия се югозападно от Милано град Вогера - Валентино Клементе Лудовико Гаравани.
Това е пълното име на “Последният императорът на модата”, както пък е озаглавена станалата световен хит документална лента за него отпреди двайсетина години. Когато момченцето проплаква за пръв път, орисница предрича, че един ден то ще бъде посланик из целия свят на великата красота. Ама за да се сбъднело пророчеството, Валентино трябвало да живее и да твори шедьоврите си, изолиран във високата кула от слонова кост на онези, прокълнатите, но вечни поети като Шарл Бодлер и Артур Рембо. И постоянно да се пази от “мелницата за слухове”, поддържайки винаги свръх сериозно отношение към професията си, гарантирано с притворен и вглъбен в креативността характер. Условия, които никога не биха позволили отклонение от безмилостната му отдаденост на призванието да разпространява красотата по планетата и които той не загърбва половин век.
Негов най-важен и обичан спътник в живота - Джанкарло Джамети.
Защото едва след като през 2008 г. развихря молива си върху финалните скици на последната колекция, запазвайки все пак правото си на специални “дизайнерски десанти” като например сватбената рокля през 2021 г. на шеметната актриса Ан Хатауей, Валентино разкрива първо тайните на “задкулисието” на своята трудна професия на богоизбран и после “се отваря” за личните, интимните тайни. Тоест “разголването” се случва, когато подобни “изповеди” не биха потъмнили дори и ъгълче от изкования бляскав ореол на неговата слава на връх в модата и могат да бъдат приети само като свидетелство за един пълноценен и наситен с всевъзможни страсти живот. Прави ги през 2008 г. пред камерите на споменатия пълнометражен документален филм “Последният император”, разбирай на модата, в който големият италианец не се колебае да вдигне покривалото върху някой интимни кътчета в душата си, ставайки така още по-тачен и обичан от милиони фенове.
Но в лентата Валентино само ще посочи като негов най-важен и обичан спътник в живота по-малкият с шест години Джанкарло Джамети - интимен приятел, бизнес партньор, пръв помощник, стълб на “разширеното семейство”, което винаги се е камаряло около дизайнера. И именно той ще разкрие през 2013 г. в книгата си “Частен случай” онова, което стилистът не казва в “Последния император” и което вълнува всички - как са се запознали, харесали, живели и работили заедно дълги години, какво ги е свързвало и разделяло, кое е разковничето на техния планетарен успех?
Съдбата им спретва случайна среща, на която се явяват като души, сродни в интимното, но в същото време различни в социалното, и може би този сблъсък на противположности ражда легендата. Случва се в началото на 60-те години на миналия век, когато Западна Европа кипи от млада творческа енергия, готова и способна да промени из основи тогавашните представи за изкуство, литература, музика и мода. А Валентино се е учил точно на мода в Париж в продължение на десет години, като е работил за именитите и авангардни за времето си френски стилисти Жан Десе и Ги Ларош.
Върнън Брус остава редом до Валентино до 2001 г.
Веднъж почувствал се силен, младият стилист решава да опита сам какво може да направи в развиващия се бурно сектор и избира италианската столица, за да отвори в нея собствено ателие, подпомогнат от родителите и няколко приятели на баща му, които влагат в него доста пари. Но във вече трескаво-блестящия Рим, където всеки иска да плува в “La dolce vita”, значи да се къпе в “сладък живот”, е трудно да се развива един зараждащ се бизнес, особено когато не си местен и инвеститорите внезапно се оттеглят.
Провидението обаче е на мястото си - на 31 юли 1960 г. Валентино среща в намиращия се “на гърба” на легендарната “Виа Венето” нощен клуб “Прилепът” младежа, който буквално ще промени живота му. Ами Джанкарло Джамети е син на състоятелни родители от висшето общество на Рим, живее в най-престижния квартал на Вечния град - Париоли и е студент е в прочутия Факултета по архитектура “Вале Джулия”, кръстен на на долинката, в която се намира. Обаче осемнайсетгодишния момчурляк е мързелив студент, който пише за себе си: “Не обичах да уча, но винаги харесвах архитектурата, обожавах изкуството. обичах да си въобразявам и мечтая, а мразех рутината, в която живеех.”
Като на шега или на истина казвал за мопсовете си, че те са неговите деца.
От нея ще го извади именно Валентино, който след дълго и изтощително лудуване до зори из баровете на италианската столица един ден ще го заведе в ателието си на елегантния площад “Минянели”, който е нещо като продължение на прочутия “Испания”. И Джанкарло ще остане омаян от магическата атмосфера в творческата лаборатория на приятеля си, давайки си сметка за бизнес-заряда в нея. А той пък, Валентино, ще го разведе из работните офиси на тогавашната модна слава на Рим - дизайнерите Роберто Капучи, Симонета, Галицине, Федерико Форке и Фабиани, които са обсадени от дами от висшата класа и от световно известни американски, френски и английски актриси. Точно този свят е за тях и двамата решават той да бъде и техен, като полека-лека, освен в интимната всеотдайност, партньорството им изкристализира в определянето на точните професионални роли и усилията, с които да ги поддържат. Единият е креативен, другият е бизнесмен, Валентино е талантът и душата, Джанкарло - мозъкът, казват приятели за двамата.
“Джанкарло и аз се разбираме напълно, но неговата личност е противоположна на моята. Аз винаги се заключвам да работя в студиото си. Ами има само три неща, които знам как да правя - да ушия рокля, да декорирам къща и да забавлявам гостите си. Останалите са за него.” - коментира Валентино връзката си с “партньора” в интервю за американското издание на “Vanity Fair”. Тогава, през 2004 г., светската библия им посвещава станалата известна в цял свят своя корица, но интервюто е първия истински пробив в клетъчната мембрана на “поверителността” в отношенията им, която двамата винаги са предпочитали. “Сгодени” в продължение на дванадесет години, те така и не разкриват пълния обхват на любовта си, изпълнена с безброй нюанси на емоции и включваща създаването на “куиър семейство”, заформено благодарение на постоянната тълпа около тях от настоящи партньори, от бивши гаджета, от сътрудници и всевъзможни кръщелници. “Братска, древна обич в името на оцеляването ни бе това. Каква невероятна любов изживяхме и каква дълбока привързаност продължаваме да изпитваме един към друг” - подчертава Джанкарло Джамети в томчето “Частен случай”.
-2.jpg)
Любопитно е, че винаги и завинаги свързани, те все така си говорят и карат помежду си само на френски - чуждия език, който са избрали от самото начало, за да бъде нещо като символ на техния съюз, “който никой друг не е имал”. Ех, тук Джанкарло малко не е прав, тъй като има подобни паралели в модния бизнес - партньорството между Доменико Долче и Стефано Габана, историческата връзка между Сен Лоран и Пиер Берже, коктейлът от интимни, творчески и бизнес отношения на Джорджо Армани първо със Серджо Галеоти, а след това и с Лео Дел'Орко. Но чест прави на Джамети, че не се поставя наред с Валентино, както се е случвало с “втората цигулка” в някои от “изредените дуети”. Нещо повече - той приема тази роля, разкривайки тайната как любовта трае отвъд любовта: “В живота си винаги съм правил всичко възможно, за да направя дните на Валентино спокойни. Говоря с него всеки ден, срещаме се постоянно и когато ме вижда, чувствам, че той е щастлив. Убеден съм, че това е най-голямата моя гордост!”
Но докато доста се знае за интимната връзка на Валентино с Джанкарло Джамети, вероятно заради това, че и двамата решават да я разкрият - първият пред кинокамера, а вторият в книга, много малко е известно за следващата дълготрайна любов на стилиста с високия рус мъж Върнън Брус Хоексема. Той израства между Европа и Съединените щати, като съвсем млад прави успешна кариера на модел. През 1984 г. се присъединява към екипа на модната къща “Valentino” и бързо е издигнат от стилиста-шеф на поста изпълнителен вицепрезидент със задачата да бъде мост между творческата и търговската страна в изявите на бранда. Върнън Брус остава редом до Валентино до 2001 г., дори договаря първата продажба на вече свръх популярната марка на богатата италианска фамилия “Мардзото”.
След това се мести в престижната лондонска модна къща “Asprey” и оттам стартира собствен бранд, който се радва на успех сред известни дами като бившата президентша на САЩ - Мишел Обама и обаятелната актриса Гуинет Полтроу. Като животът му близо четвърт век под един покрив с Валентино е доказателство за придържането към очертаната някога от орисницата линия никога “да не се налива вода в мелницата за слухове”. Тоест връзката е държана е във възможно най-пълна тайна, публичните снимки са изключително редки, почти липсват частни такива, като за голямата любов на живота си Върнън Брус ще даде да се разбере едва след кончината на стилиста. В сряда той заяви, пред журналисти, че бил бил склопил лично очите на своя приятел и идол, чиито единствени предсмъртни думи били отправени към него: “Обичам те!”
В романтичните обрати на дългия житейски роман на Валентино, жените обаче също имат своя собствена глава. По принцип те са обичани от него, разбира се, изключително чрез създаваните за тях тоалети, често са обожавани и почитани, като са винаги активната част от феноменалното му творчество.
“Често казвах на най-красивите си модели: Бих искал да имал дете с теб, дори с теб, и с теб и с теб!” - спомня си обаче Валентино през 2007 г. в интервю за италиански вестник. Шегува се, ясно е, но веднъж все пак той наистина се влюбва в една от тези манекенки, която се казва Марилу Толо. Когато се срещат тя е едва седемнайсет годишна и току що е дефилирала за пръв път в негово ревю. Стилистът лудва по девойката, започват да излизат заедно, появяват се по купони и из нощни клубове, накрая є подарява годежен пръстен, явно решен да сключи брак с нея. Но Марилу му го връща, може би уплашена от разликата във възрастта им. Ето какво казва Валентино за тази “най-голяма тайна” в сърцето му години по-късно: “Тя беше наистина красива, брюнетка, побъркваше ме с тези нейни невероятни очи. Беше само на 17, а аз бях на 27. Дори є подарих пръстен, който получих обратно. Бях страхотно разочарован!”
А Марилу продължава кариерата си на модел, после става героиня на популярните на Апенините фоторомани, накрая акостира и във филми на легендите на киното Федерико Фелини и Виторио де Сика. Междувременно тя вдъхновява по време на краткия им флирт великия френски бард Серж Генсблур, който пише за нея хитовото си парче... “Марилу”!
А заедно с хилядите колеги, приятели и фенове, които изпратиха в петък Валентино в последния му път до гробищата на Рим, бяха неговите верни и безкрайно обичани четириноги приятели. Две красиви кучета мопс - породата, към която стилистът е бил винаги привързан, като на моменти се е грижил дори за пет домашни любимци, все от техния сой. Като на шега или на истина казвал за мопсовете си, че те са неговите деца и най-голямата любов на живота му.
