Google Maps от древността: Изследователи картографираха пътната мрежа на Римската империя

Тя се оказа значително по-голяма, отколкото се смяташе досега

Пътуването от Цюрих до Винтертур е кратко. Влакът изминава 25-те километра по най-бързия маршрут за 19 минути. С кола пътуването отнема около 25 минути, в зависимост от трафика.

Преди 2000 години римляните са се нуждаели от цял ​​ден, за да изминат това разстояние. Най-бързият начин да се стигне до там е бил на кон - в най-добрия случай за 15 часа. По това време не е имало директна връзка. Всеки, който е искал да пътува от Цюрих до Винтертур, е трябвало да направи обиколка през легионерския лагер Виндониса, разположен в днешната община Виндиш, в кантона Ааргау. Разстоянието е било 82 километра.

Това се доказва от ново проучване, публикувано в специализираното списание Scientific Data. Датски изследователски екип е измерил отново пътната мрежа на Римската империя.

В своя разцвет, около 150 г. сл. Хр., тя е свързвала три континента и повече от 55 милиона души. По време на анализа екипът е открил нещо изненадващо: пътната мрежа е била приблизително 100 000 километра по-дълга от предполагаемото.

Изследователите отдават значителното увеличение на дължината на пътищата на факта, че маршрутите са били адаптирани към географските реалности. Пътищата следват реалистични маршрути през планини и речни долини, а не по прави линии, както днес.

Пътищата са били от голямо значение за Римската империя и са формирали основата на нейната мощ. Те са свързвали провинции от Атлантическия океан до Ефрат и са позволявали бързото движение на войските, както и обмена на стоки и идеи.

Някои от тях, включително Апиевият път в Рим и Егнатиевият път през Гърция и Балканите, са видими и днес и в някои случаи дори формират основата на съвременните транспортни маршрути.

Пътната мрежа на Римската империя обаче досега е документирана доста фрагментарно. Изследователите вече са реконструирали мрежите в Италия, Северна Африка, Близкия изток и Германия. Главните пътища, наречени viae publicae, представляват около 34%, или около 100 000 километра. Второстепенните пътища представляват почти две трети, около 195 000 километра.

Но как можем да знаем къде са минавали пътищата преди 2000 години? За да разбере, екипът първо преглежда съществуващата литература и идентифицира пътищата въз основа на исторически и археологически източници, местни географски справочници и забележителности като реки и селища.

След това те се фокусираха върху съвременни въздушни и сателитни изображения, за да реконструират по-добре вероятните маршрути на пътищата, като вземат предвид терена. В последния етап всички данни бяха дигитализирани.

Картата с висока резолюция е достъпна онлайн. Тя може да се използва за планиране на маршрути, точно както Google Maps. Картата е значително по-точна от предишните измервания, уверяват от научния екип на университета в Орхус в Дания. За целта те са анализирали данни от 40 държави.