IN MEMORIAM: Борис Крумов

Това е баща ми /1923 - 2015/ някъде през 60-те или 70-те години на миналия век. Днес се навършват 100 години от рождението му.

Много ми е трудно да разказвам за него, затова ви показвам тук няколко снимки от професионалния му живот.

Чак до средата на 70-те години живеехме в две стаи под наем и с друго семейство в опушения център на София, близо до Халите. И затова, за да има тишина край него, за да може да мисли и пише на спокойствие, той се усамотяваше с пишещата машина или в родното си село Остров на Дунава, или при бай Матей в Созопол, или някъде по граничните застави на юг.

Обичаше много да пътува, а при тези пътувания избягваше „цивилизованата” среда – предпочиташе да общува с рибари, ловци, работници, еленовъди и геолози /в СССР/...

Обичаше да гостува при литературни четения на ученици, работнически колективи, в Ботевите тържества...

Професионалната му кариера се влияеше от честния му поглед върху живота, събитията у нас и в чужбина, от прямотата му и неспособността да прекланя глава. Няколко пъти бе уволняван или понижаван, защото постъпваше така, както му диктуваше съвестта. Но никога не се отчая и обезвери, никога не се отказа от идеалите на младостта си и на политическите си убеждения.

Липсва ми, макар и аз отдавна да съм влязъл в преклонна възраст.

Волен Крумов