Иван Станчев: Успехът в бизнеса изисква абсолютна отдаденост и воля да се опитва докато се получи

Иван Станчев е българския предприемач и инвеститор. Основател и изпълнителен директор на Lab-Away.com, онлайн платформа за бързи домашни тестове. Родом от Варна, завършва с отличие Американския Университет в България през 2014 и WHU-Otto Beisheim School of Management в Германия през 2017. Екип на trud.bg разговаря с него по въпроси свързани със старт-ъп средата в България

- Как се ражда един онлайн търговец или както е модерно да се казва сега в „тех средите“ - интернет предприемач?

- Грешно е един търговец да се дели на онлайн или офлайн. Аз бих обобщил търговците като креативни хора с много идеи, които обичат риска и бягат от сигурното. Интернет е само един от начините.

- Много хора имат идеи и са склонни да предприемат рискове, но малко развиват успешни международни бизнеси. Каква е тайната?

- Разбира се има значение колко добри са идеите и колко кадърни са хората да превърнат тези идеи в практика. И разбира се, какви рискове сме готови да поемем.

- Много хора биха инвестирали част от спестяванията си в нов бизнес, но малко биха теглили кредит за тази цел. Това ли имате предвид?

- Не става въпрос само за пари. Става въпрос за пълно себеотдаване на определена идея. Става въпрос човек да напусне работа, за да работи по бизнеса си. Да не обръща достатъчно внимание на близки, роднини, приятели, партньори. Да е винаги зает, без да може да обясни точно защо. Дори без – поне в началото – да изкарва пари от това. Да инвестира няколко години месеца или дори година-две от живота си в нещо, в което вярва.

- А ако рано или късно не се получат нещата по тази идея? Възможно ли е човек да успее без да се отказва от работата си и всичко друго?

- На теория да, разбира се. Но от лични наблюдения знам, че ако идеята за сигурната работа и заплата в края на месеца присъства в главата на един човек като тревога, то най-вероятно неговата мисия в живота не е да бъде предприемач. Може да управлява добре финансиран старт-ъп и може да го управлява дори по-добре от основателя, но не и да рискува всичко от самото начало.

-Вие имали ли сте „критични“ моменти в самото начало на Lab-Away, които да ви накарат да се откажете?

- Какво означава да се откажа? Какво ще ям като се откажа? Вижте, Lab-Away е може би 4-тият интернет проект, с който се занимавам. Очевидно той е и най-успешният, но ако не се беше получило така, аз пак щях да работя по нещо друго. Просто нямаше да имам такава хубава усмивка както сега (смее се).

- Но от къде средства за един млад човек постоянно да опитва различни начинания докато нещо не се получи? Как плащахте сметките през това време?

- Трудно! Но, ако трябва да съм честен не мислих много за тях. Знаех, че винаги в последния момент ще измисля нещо и токът няма да спре. И се получаваше!

- А ако все пак беше спрял?

- Защо според вас Асен Василев и Кирил Петков никога не получават толкова трудни въпроси?

- Не мога да коментирам колегите. Ще отговорите ли на въпроса?

- Не знам какво щеше да стане, ако все пак беше спрял тока. Знам, че никога не ми се е случвало. Щях да измисля нещо, не знам..

- Освен споменатата отдаденост и склонност към риска, какво друго е важно за успеха на един старт-ъп?

- Най-важното нещо е да предлага стоки или услуги, които да са в пъти по-добри от най-добрата алтернатива.

- Не е ли най-добре да предлага неща, които нямат алтернатива?

- Невъзможно е. Няма нещо, което няма алтернатива. Има незаменими хора, но няма незаменими стоки и услуги. В случая с Lab-Away, ние предлагаме бързи домашни тестове за полово предавани болести (хламидия, гонорея, сифилис, хив/спин и др.), недостиг на витамини и репродуктивни проблеми. Алтернативата на хората е да отидат да се тестват във физическа лаборатория. Ние сме успешни, защото предлагаме същата надеждност като в лаборатория, но с още по-голяма добавена стойност (анонимността и сигурността на домашната среда). Но това, че сме успешни не значи, че хората нямат избор.

- Къде е мястото на България на европейската старт-ъп сцена? Можем ли да се наредим сред водещите страни? Все пак имаме толкова млади хора, които работят в IT сектора?

- Какво значи много? Ние изобщо нямаме много млади хора, а какво остава такива, които работят в IT сектора? Също, какво имате предвид под IT сектор? Хора, които по цял ден копират и пействат неща от един .doc файл в друг също може да се водят IT специалисти. Необходима е адекватна равносметка на потенциала ни. Истината е, че в България липсват достатъчно качествени програмисти. От друга страна, София не е привлекателна за опитни и талантливи външни кадри. И не става въпрос за пари. Хората просто не виждат България като атрактивна страна за живот поради много причини.

- Защо толкова песимистично? Винаги можем да вървим напред?

- О, да, разбира се. Не ме разбрахте. България – както и всяка друга страна – винаги може да се развива и подобрява. Но това правят и останалите страни около нас. Затова, въпреки, че можем да подобрим нашия стандарт на живот, трудно можем да го подобрим толкова повече от останалите. Например, България е много по-богата отколкото през 2007-ма, но тогава беше най-бедната страна в ЕС и сега отново е такава.

- Обречени ли сме винаги да сме последни?

- Не сме обречени, но обстоятелствата са такива. Богатството на една сравнително бедна страна е пряко свързана с външните инвестиции. Всички страни в ЕС имат еднакви ограничения с кого могат да търгуват. Но ако например Унгария не се срамува да приема инвеститори от Китай, Русия, Индия и дори Иран, нашето правителство не просто не би направило това, а дори доброволно се отказва от евтина руска енергия, за да угоди на Брюксел.

- Кажете нещо позитивно за финал, за да не навлизаме в политиката?

- В моя бизнес с домашните тестове за полово предавани болести и инфекции думата „позитивно“ не е хубава дума и не се свързва с позитивни емоции. Затова да продължим с политиката?

- Някой друг път като имаме повече време.

- Благодаря за отделеното време. Успех и много здраве на вас и читателите.