Изслушаха кандидатите за български европрокурор, резултатите ще са ясни до утре

Днес комисията по подбора изслуша кандидатите за български европрокурор. Събеседването започна в 9 ч. в сградата на Висшия съдебен съвет (ВСС) и беше публично и по азбучен ред.

Първи пред комисията трябваше да застане следователят Бойко Атанасов, но той не се яви. Заради това изслушването започна с Десислава Пиронева от Върховната касационна прокуратура, след нея Димитър Беличев (делегиран европрокурор), Ивайло Илиев (помощник на нашия представител в Евроюст), Михаела Райдовска (делегиран европрокурор), Пламен Петков от Софийската районна прокуратура и последна беше Светлана Шопова, която също е делегиран европрокурор, съобщава Lex.bg.

Изслушването включваше кратко представяне от страна на кандидатите на опита им в областта на финансовите разследвания и международното съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, отговори на въпроси, свързани с дейността на Европейската прокуратура и преценка на владеенето на английски език.

Публичното изслушване е вторият етап от процедурата, след който седемчленната комисия с председател зам.-министъра на правосъдието Стоян Лазаров и членове Цветинка Пашкунова и Вероника Имова от Съдийската колегия на ВСС, Гергана Мутафова и Калина Чапкънова от Прокурорската колегия на ВСС, проф. д.ю.н. Георги Митов от ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ и главния секретар на МП Венера Милова ще предложи три кандидатури за европейски прокурор.

„Резултатите от изслушването ще бъдат обявени най-късно утре“, съобщи председателят на комисията Стоян Лазаров.

С доклад на министъра на правосъдието номинациите се внасят за одобрение от Министерския съвет, след което се изпращат на компетентните органи на ЕС за последваща селекция.

Европейските прокурори се назначават от Съвета на ЕС за шестгодишен мандат, като се очаква новият мандат да започне от 29 юли 2026 г.

Както вече стана ясно, прокурорът от ВКП Десислава Пиронева първа застана пред комисията по подбора. Тя представи биографията си, отбеляза, че има богат опит в международноправното сътрудничество, посочи, че като заместник главен прокурор при Иван Гешев е била член на Консултативния съвет на европейските прокурори, което ѝ е дало възможност да работи в мултикултурна среда, отбеляза, че е участвала в изготвянето на устава на Мрежата на главните прокурори в Европа.

Десислава Пиронева припомни, че е участвала в първата процедура за подбор на български европрокурор и е била сред тримата кандидати, предложени за позицията.

В тази връзка председателят на комисията Стоян Лазаров я попита какво е имала предвид в заявлението си за сегашната процедура, че изборът на първия български европрокурор е бил политическо решение.

Пиронева посочи, че е била класирана на първо място, на второ място е била колежката ѝ Светлана Шопова и на трета позиция е била Теодора Георгиева, а в писмо тогавашният министър на правосъдието е посочил, че предложението е за Георгиева. По думите на Пиронева тя е определила решението като политическо, защото министерството на правосъдието определя и изпълнява политики.

Стоян Лазаров зададе и друг въпрос – дали тя е подавала заявление за преустановяване на участието си в процедурата за подбор преди шест години. Пиронева отговори, че е разбрала за такова заявление по-късно, на което председателят на комисията поиска да разбере дали тя го е подала.

„Това беше молба на тогавашния главен прокурор, когато ме помоли да стана част от екипа“, уточни Пиронева.

„Това не го пишете. Едва ли не правителството е взело решение да Ви игнорира, като същевременно има заявление от Ваша страна за преустановяване на участието“, отвърна Стоян Лазаров.

Пиронева поясни, че се е движила изцяло по формалните указания във връзка с отказа ѝ, които са ѝ станали известни. Допълни, че е поискала и е получила документите, които касаят нейната кандидатура, но не може да ги огласи, защото в тях изрично пише, че може да се използват само пред съд. Но от тях научила как се е движила процедурата за подбор преди шест години. „Нямам упрек към когото и да било, нито пък акцент, свързан с политически аспекти. Министерството на правосъдието изпълнява политики в тази насока“, заяви Пиронева.

След тази размяна на реплики, тя отговори на няколко въпроса, свързани с регламента за Европейската прокуратура и преведе текст от английски на български език.

Следващият изслушан беше Димитър Беличев. Той беше избран за делегиран европрокурор при първата процедура у нас, а днес сподели, че преди няколко месеца е удължен мандатът му като такъв за още пет години. От март м.г., след отстраняването на Теодора Георгиева, Беличев е и.ф. български европрокурор.

По този повод той заяви, че участва в заседанията на колегиума на Европейската прокуратура, има и качеството на наблюдаващ прокурор по всички разследвания у нас. И така имал поглед за това къде стои българският офис на делегираните европрокурори спрямо всички останали.

„Българският офис е един от най-активните и един от най-натоварените – в първите пет сме. За последните четири години броят на делата, на активните разследвания е нараснал четири пъти. Ние сме надежден партньор и на останалите делегирани прокурори. Увеличава се размерът на частните жалби – нараснали са 10 пъти, което показва, че българският офис е спечелил доверието на европейския данъкоплатец“, каза Беличев.

Той допълни, че е участвал в разследвания за престъпления по инфраструктурни проекти, повдигнати са били обвинения на високопоставени длъжностни лица и на представители на строителни компании, успешно съдействал на делегирани прокурори от други държави, лично ръководил и координирал операции по претърсвания и арести, поискани от други държави като част от тези дела са приключили с осъдителни присъди в тези страни.

Беличев посочи и някои приоритети, които стоят пред Европейската прокуратура и специално българския ѝ офис – попълване на свободните места за делегирани прокурори, подобряване на ефективността на взаимодействието с националните разследващи органи за увеличаване на разкриваемостта, засилване на взаимодействието с ОЛАФ и Европол, които са от изключително значение, за да се повиши ефективността на дейността на българския офис, нарастване на броя на конфискациите, разширяване на компетентността на ЕРРО, която да разследва и престъпления, свързани с околната среда и киберпрестъпленията и др.

Третият кандидат – Ивайло Илиев, представи по-различна картина за резултатите на българския офис на Европейската прокуратура, в който щатът за делегирани прокурори е 15 души, а заетите места са 12.

В първата година от съществуването ѝ – 2022 г., е внесено едно дело в съда и има една осъдителна присъда.

През 2023 г. в съда са внесени три дела, няма осъдителни присъди.

През 2024 г. са внесени 10 дела, а осъдителните присъди са три.

По думите на Илиев тези резултати трябва да се подобрят. Като направи съпоставка с други държави, например Хърватия, където има шестима делегирани прокурори, които са внесли 10 обвинителни акта в съда, в Литва са четирима делегирани обвинители, а внесените дела са 18.

„Задачата на европейския прокурор е да работи за подобряване на тези условия“, каза Илиев. Той отбеляза, че България е единствената държава, на която при първата процедура за европейски прокурор беше назначен третият класиран. Посочи и че връщането на кандидатури за делегирани прокурори се дължи на липсата на комуникация между българския европрокурор и националните власти.

„Моят опит би довел до една спокойна среда, защото аз девет години към бил административен ръководител в различни нива и прокуратури, работил съм за създаване на екипи и да мотивирам колегите да показват най-доброто от себе си. Една спокойна среда и един екипен принцип би довел до по-добри резултати“, каза Илиев.

По думите му трябва да се работи и за по-добро обезпечаване на активи, като изтъкна, че през 2024 г. българският офис е обезпечил малко над 6 млн. евро от престъпна дейност, за 2023 г. нула, а за 2022 г. – 6.5 млн. евро. Това звучи добре, но 10 офиса са се справили по-добре, изтъкна Ивайло Илиев.

Той заяви, че не познава т.нар. лобисти в съдебната система, не ходи по банкети, поддържа безупречна хигиена на контактите си.

Зам.-министърът на правосъдието Стоян Лазаров го попита кое го е мотивирало да напусне българския офис на ЕРРО, за да отиде в Евроюст, където е офицер за връзка.

Ивайло Илиев не се съгласи, че в Евроюст е офицер за връзка. Той посочи, че действително помощникът на националния ни представител, какъвто е той в момента, не е наблюдаващ прокурор, но изпълнява множество прокурорски функции – издават се европейски заповеди за разследване, молби за правна помощ, споразумения за съвместни екипи за разследване, организира се координацията при провеждане на операции на териториите на няколко държави и т.н. „Работата не е да получиш едно нещо и да го препратиш на друг, а ние трябва да преценим какво може да се подобри“, каза Илиев.

Заяви още, че работата в Евроюст е обогатяваща, но като напуснал българския офис на Европейската прокуратура, не си тръгнал завинаги, а да се подготви да участва в сегашната процедура. Сподели обаче, че действително му липсва чистата прокурорска работа и се чувства доста по-подготвен за позицията за български европрокурор.

Михаела Райдовска сподели част от опита си като делегиран европрокурор. Посочи, че е работила по дело, чието разследване се е провело на територията на 14 държави и става дума за ДДС измама за над 700 млн. евро.

Тя заяви, че българският офис е много натоварен, делегираните прокурори имат по над 35 дела и преписки като самата тя работи по 43.

Райдовска сподели и какви биха били приоритетите ѝ – осигуряване на физическо присъствие на разследващите в сградата на Европейската прокуратура в България, назначаване на IT експерти, финансови анализатори и др., засилване на капацитета на администрацията, като служителите преминат през обучение за по-добро владеене на английски език, за да се подобри комуникацията с централния офис.

„Ако мога да обобщя – силен офис и по-добри измерими резултати“, заключи тя.

В отговор на въпрос заяви, че не би казала, че най-важният проблем е разследването. Сподели, че делегираните прокурори работят с екипи от Националната следствена служба и Главна дирекция „Национална полиция“. „Основният проблем е изключителната натовареност. Имаме дела с хиляди страници, които трябва да бъдат изчетени и анализирани и финансови анализатори биха били от полза“, каза Райдовска и допълни, че ако има разследващи екипи близо до тях, комуникацията би била улеснена.

Тя беше попитана и за формализма в наказателния процес и ефекта му върху работата, на което отвърна, че той действително я затруднява. Райдовска каза, че в други държави не се изисква претърсванията и изземванията да бъдат одобрявани от съда, а процедурите за прилагане на СРС са облекчени.

Проф. Георги Митов реагира с думите, че ако формализмът отпадне, тогава всичко ще трябва да се доказва в съда и това ще затрудни работата на прокурора. По думите му ако всичко трябва да се доказва в съда, тогава резултатите биха били по-лоши.

Прокурорът от СРП Пламен Петков представи професионалния си път, като отбеляза и че е бил шеф на районната прокуратура в Сливница.

Той цитира интервю на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, в което тя споменава за незадоволителни резултати по отношение на броя на делата в съдебна фаза и срочността на разследването.

„За да могат да се решат тези проблеми, е необходим външен поглед върху нещата, а не да се извършват от лице, което е част от тези проблеми. В опита си като административен ръководител съм показвал възможност да се справя с такава проблематика. В РП-Сливница имаше над 300 дела извън срока. С личен подход убедих колегите да изпълняват съвестно и в срок задълженията си и това доведе почти до изчезването на делата извън срок. Районната прокуратура имаше влошени отношения и със съда, и с разследващите, което също беше отстранено като проблем“, каза Петков.

Към него нямаше допълнителни въпроси, изтегли един, свързан с регламента на Европейската прокуратура, на който отговори и после прочете и преведе текст от английски на български език.

Последният изслушан кандидат беше Светлана Шопова, която също в момента е делегиран прокурор. И нейният мандат като такава е бил продължен с пет години. Преди близо шест години тя беше един от тримата кандидати, които бяха предложени за европейски прокурор, но както е известно, тогава беше избрана Теодора Георгиева.

В началото на представянето си тя сподели, че като делегиран прокурор е работила по 150 сигнала, преписки и дела. По 45 е започнала разследване, 15 дела са били преразпределени от нея на други делегирани прокурори след встъпването им длъжност, внесла е пет обвинителни акта, прекратила е 10 дела, осем други е предала на националните органи.

В момента е наблюдаващ по 18 досъдебни производства и по 6 преписки.

Шопова посочи, че се гордее с постигнатите резултати като в тази връзка отбеляза, че е постигнала осъдителна присъда за корупционно престъпление, други четири дела в момента са висящи пред съда, постигнала е обезпечение за над 6 млн. евро, което е най-голямото в българския офис на ЕРРО.

Светлана Шопова сподели, че нейният интегритет и независимост никога не са били поставяни под съмнение, не е допускала и не е имало случай някой да влияе на вътрешното ѝ убеждение и мнение.

Тя посочи, че е запозната със структурата и дейността на ЕРРО и ако бъде избрана за български европрокурор, няма да има нужда от адаптация. Има желание и е готова да участва активно в заседанията на Колегиума на Европейската прокуратура при обсъждането и вземането на решения, които дефинират общите политики и приоритети.

По думите ѝ предстоят интересни събития. През тази година предстои преглед на Европейския регламент за ЕРРО, неговото прилагане, въздействието му, ефикасността и ефективността, ще се обсъжда какво да трябва да се промени, какво работи добре и тя с ентусиазъм би се включила в тази дискусия.

Освен това като български европрокурор ще бъде част от постоянна камара, която взима всички важни решения, ще има възможност и да се запознае по-подробно със съдебните системи и законодателство на останалите държави членки.

Що се отнася до българския офис, Светлана Шопова сподели, че е имало период, в който не е имало установени правила за работа, нито случайно разпределение на делата и преписките, липсвала комуникация между централния и българския офис. Тя и няколко нейни колеги са реагирали и са настъпили известни промени. Така в момента имало добра работна среда, която ще съдейства за много добра комуникация.

И тя заяви, че българският офис е един от най-натоварените – на трета позиция след Румъния и Италия. Като проблем посочи недостатъчния брой дела, които стигат до съдебна фаза. По думите ѝ трябва да се направи приоритизация на делата като прокурорите се концентрират върху сериозните престъпления с по-голяма тежест и значителен материален интерес, като делата за ДДС измами, митнически престъпления и др.

„Трябва да има една проактивна позиция за изменение на законодателството, регламентиращо материалната компетентност на прокуратурата и към „средства“ да бъдат добавени и „активи“, каза още Шопова.