Кариерата на Стилиян Петров –  достойна за биографичен филм в холивудски стил

Малко играчи оставят след себе си наследство, което надхвърля времето им на терена, но Стилиян Петров направи точно това. Неуморим полузащитник, вдъхновяващ лидер и любимец на феновете във всеки клуб, за който играеше, кариерата на Петров беше белязана от устойчивост, качество и смелост – както във футбола, така и в живота.

Въпреки че болестта сложи преждевременен край на игровите му дни, историята за пътя му от малък български град до капитан на Висшата лига и национален герой остава една от най-завладяващите в съвременния футбол.

Звезда изгрява в България

Роден в Монтана, България, през 1979 г., Петров започва професионалната си кариера в ЦСКА София, дебютирайки едва на 18 години. Борбен, но технически надарен полузащитник, той бързо се утвърждава като един от най-ярките млади таланти в страната, спечелвайки трансфер в чужбина, който ще определи следващата глава от кариерата му.

Оставя своя отпечатък в Селтик

Петров се присъединява към Селтик през 1999 г., започвайки нов живот в Глазгоу, който в началото се оказва труден. Борейки се с езика и носталгията, той работи в фургон за бургери, за да подобри английския си. Но след като се установява, представянето му на терена започва да блести.

Под ръководството на Мартин О'Нийл Петров се превръща в ключова фигура в доминиращия отбор на Селтик, помагайки на клуба да спечели четири титли от Шотландската Висша лига, три Купи на Шотландия и три Купи на Лигата. Неговата енергия, визия и способност да допринася за голове го правят крайъгълен камък на отбора.

Лидерството на Астън Вила във Висшата лига

През 2006 г. Петров последва О'Нийл в Астън Вила, където ще стане неразделна част от отбора по време на период на възраждане – помагайки на отбора от Мидландс да стане по-благоприятен за тези, които правят залози на Първа Лига. 

Първоначално непостоянен, той скоро се превръща в любимец на феновете заради самообладанието, работната си етика и лидерските си качества. Назначен за капитан на клуба през 2009 г., Петров помага на Вила да завърши три поредни шести на поста и да стигне до финал за Купата на лигата през 2010 г.

Развяване на знамето за България

На международната сцена Петров беше също толкова важен. Той записа 105 мача за България, представяйки страната си на Евро 2004 и като капитан през някои бурни години. Неговата отдаденост на националния отбор никога не е била под съмнение и той остава един от най-уважаваните и най-популярни играчи на България.

Кариера, прекъсната от болест

През март 2012 г. кариерата на Петров беше трагично прекъсната, когато му беше поставена диагноза остра левкемия след рутинен медицински преглед след мач срещу Арсенал. Футболният свят се обедини около него, като феновете на Вила отдаваха почит в 19-ата минута на всеки мач.

Въпреки че обяви оттеглянето си през 2013 г., смелостта и оптимизмът на Петров през цялата му борба спечелиха широко възхищение.

Живот след футбола

След пенсионирането си, Петров се посвети на повишаване на осведомеността и финансирането на изследвания за левкемия. Той се завърна и към футбола в различни роли, включително треньорски роли и медийни изяви. През 2016 г. той дори тренира с Астън Вила по време на предсезонната подготовка в надежден, макар и в крайна сметка краткотраен, опит да се завърне към професионалния футбол.

Свиреп състезател, лоялен съотборник и човек с голяма почтеност, Петров остава символ на смелост и устойчивост. За феновете на Селтик, Астън Вила и българския футбол той завинаги ще бъде запомнен не само като велик играч, но и като забележителен човек.