КНСБ: Даже и Хърватия беше по-добре, като влизаше в еврозоната

Ще трябва да избираме – пенсии ли да платим, заплати ли, или капиталови разходи

България посреща 2026 г. без приет държавен бюджет, а шансът парламентът да го гласува до края на декември е минимален. Това създава риск в ключов момент – само месеци преди страната да премине към евро. За ситуацията говори главният икономист на КНСБ Любослав Костов в „Интервюто в Новините на NOVA“.

По думите му бюджетът е станал заложник на политически битки.

„Едните обвиняват Асен Василев, другите – Бойко Борисов. Но да блокираш държавния бюджет заради партийни игри е предателство към работещите, пенсионерите и семействата“, заяви Костов.

Той припомни, че в бюджета има важни политики, които остават „замразени“ без приемането му – увеличение на заплати, актуализация на пенсиите по швейцарското правило, по-високи майчински.

Според него удължителен закон за бюджета би поставил страната в още по-трудна позиция.

„Ще трябва да избираме – пенсии ли да платим, заплати ли, или капиталови разходи. Това не е устойчиво“.

Костов подчерта, че с бизнеса вече е постигнат компромис: няма повишаване на данъците, а в замяна – ръст на доходите. „Бизнесът се съгласи, но резултатът е нулев – бюджет няма“, каза той.

Заради замразяването на минималната работна заплата Костов предупреди, че 470 000 души, които работят на минимално възнаграждение, ще останат излъгани:
„Първо намалиха минималната с 15 евро, върнаха я, а сега я намаляват с 70 евро“, коментира икономистът.

Той припомни и големите разлики между цени на едро и дребно, посочени от КЗК, като даде пример със сиренето, което у нас е сред най-скъпите в ЕС:
„По цени вече сме в Европа, но по доходи вървим назад“.

КНСБ планира срещи с всички парламентарни партии още следващата седмица с последен опит за диалог. Ако резултат няма, синдикатът готви национални и секторни протести.

„Не ми се иска да влизаме в еврозоната в такава ситуация. Хората ще получат сметките след празниците и ще видят, че доходите им стоят на едно място. България пак е изключението – дори Хърватия беше по-добре подготвена, когато влизаше в еврозоната“, каза още Костов.