Труд
Автор:
Труд онлайн
Вчера „Зелено движение“ се коалира с още три партии, а гръмката им заявка е за 121 депутати в следващия парламент. Колко е реалистично това, се вижда ясно от предишните им изборни резултати, пише "Еконовини".
„Зелено движение“ е политическа партия, създадена през 2008 г. от група активисти на уж гражданската коалиция „За да остане природа в България“. Тя обединява около 30 екологични неправителствени организации, чиято основна дейност е участие и печелене на обществени поръчки в сферата на екологията.
Повечето от тези организации са групирани около швейцарското НПО WWF – Световен фонд за дивата природа, като начело на българския му клон е Веселина Кавръкова – съпруга на Тома Белев.
Грантовете от националния бюджет и европейски средства за двата програмни периода от 2007 г. досега възлизат на над 1,5 милиарда лева. В голямата си част, в рамките на близо 20 години, тези средства са печелени именно от зелените НПО. На тази база идва и апетитът за политическо влияние в институциите.
Идеолозите зад създаването на партията са Евгени Дайнов, Тома Белев, Петко Петков – баща на Кирил Петков, Андрей Ковачев, Петко Ковачев и Борислав Сандов.
Амбиции за власт и реални резултати
Вчера „Зелено движение“ се коалира с още три партии, а гръмката им заявка е за 121 депутати в следващия парламент. Колко е реалистично това, се вижда ясно от предишните им изборни.
Първоначално формацията се явява под името политическа партия „Зелените“. През 2019 г. името е сменено на „Зелено движение“, след като са осъдени за плагиатство на названието на вече съществуващата Партия на зелените.
Катастрофални резултати на изборите през 2024 г.
Един от първите съпредседатели на „Зелените“ е Петко Ковачев, председател на НПО с гръмкото име „Институт за зелена политика“, което на практика има само един член – самият той.
В ръководството влиза и Петко Цветков, също съпредседател, който е директор на швейцарско-българската неправителствена организация „Фондация Биоразнообразие“.
Впоследствие към „Зелено движение“ се присъединява и Борислав Сандов – бивш вицепремиер по климата и министър на околната среда. Сандов е изумителен случай – заема тези постове на 40-годишна възраст, без нито един ден трудов стаж.
Партията, под името „Зелените“, се е явявала самостоятелно на всички избори от 2008 г. насам. Най-високият им резултат е през 2009 г. – около 26 000 гласа, но и тогава не достигат нужния 1% за държавна субсидия.
На следващите избори „Зелено движение“ трайно губи подкрепа, падайки до под 18 000 избиратели, въпреки масираното медийно отразяване и значителните средства, които екологичните организации получават по обществени поръчки. Само за предишния програмен период за екология в България са разпределени около 800 милиона лева.
Управление с тежки последици
Въпреки че зелените са шумни, медийно представени и добре финансирани, те не получават очакваната обществена подкрепа и политическо влияние. Затова техният основен ментор Евгени Дайнов ги вкарва в проекта „Демократична България“, където, въпреки минималната си електорална тежест, успяват да имат депутати в няколко парламента.
С подкрепата на Петко Петков и Кирил Петков получават и министър и заместник-министър на околната среда – в лицето на Сандов и Белев.
Резултатите от тяхното управление са определяни като катастрофални. Само за 7 месеца в МОСВ те:
- спират довършването на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле;
- опитват да блокират тунела под Шипка;
- връщат двуинстанционното обжалване за обекти от национално значение;
- провалят разширението на ПАВЕЦ „Чаира“, включвайки язовир Яденица в резерват;
- допускат обгазяването на Русе от румънския инсинератор в Гюргево;
- настояват за затваряне на ТЕЦ-овете от 2025 г., включително „Брикел“ и ТЕЦ „Марица изток 3“, застрашавайки десетки хиляди работни места.
Към това се добавят блокажи на АЕЦ „Козлодуй“, тунела под Петрохан, магистрала „Черно море“, дунавските мостове, както и разширяването на Натура 2000, която вече обхваща над 35% от територията на страната – за което са усвоени 9 млн. лв. публични средства.
От 20 години зелените саботират и зимния туризъм, без нито един нов лифт, с разрушена Витоша и хиляди чакащи скиори в Банско.
Крахът на „Зелено движение“ и сривът на ултразелените политики в Европа са резултат от щетите, нанесени върху икономиките чрез Зелената сделка. Европа е в рецесия, инфраструктурата е блокирана, а обществата търсят нормален, разумен баланс между човека и природата – в интерес и на двете.
