Труд
Автор:
Труд онлайн
Дълго обсъжданият китайски бомбардировач-невидимка H-20 е проектиран да прави това, което H-6 никога не би могъл: тихо да пробие съвременните системи за противовъздушна отбрана и да удари американски сили далеч от бреговете на Китай, пише военното издание 19FortyFive.
Смята се, че е с летящо крило, подобно на B-2 и B-21, и се очаква H-20 да носи ядрени и конвенционални крилати ракети, хиперзвукови оръжия и тежки противокорабни товари при междуконтинентални мисии.
След като влезе в експлоатация, това ще завърши ядрената триада на Китай и ще даде на Пекин истинска опция за глобален удар, принуждавайки Вашингтон да преосмисли как защитава Гуам, ударните групи на самолетоносачи и съюзническите бази в по-широкия Индо-Тихоокеански регион. Това променя математиката на възпирането за една нощ.
С три думи: Реална заплаха
Днес само две държави на Земята използват стратегически бомбардировач - САЩ и Русия. Но Китай, който в момента разработва H-20, вероятно ще бъде третата.
H-20 ще бъде първият истински стратегически стелт бомбардировач на Китай, продукт на Xi'an Aircraft Industrial Corporation.
Предназначен да даде на ВВС на НОАК способност за нанасяне на удари с голям обсег и проникване (сравнимо с B-2 Spirit или предстоящия B-21 Raider ), H-20 символизира прехода на Китай от регионална сила към истински глобален играч.
Бомбардировач-невидимка B-2 Spirit
Много от програмата H-20 остава класифицирана – като по-голямата част от информацията идва от сателитни изображения, разкрития на модели, контролирани течове и т.н. – но е ясно, че дизайнът ще даде на Китай пълна ядрена триада.
Въпроси за бомбардировача H-20: Какво е известно?
Това, което е известно или достоверно докладвано за H-20 в момента, е ограничено.
Смята се, че самолетът е с летящо крило и ниска видимост – много подобен по външен вид и концепция на B-2 и B-21. Очакваната мисия ще включва удари с ядрено и конвенционално оръжие на голям обсег, включително мисии с дълбоко проникване срещу американски бази и военноморски средства. Акцентът ще бъде върху скритността, обхвата и големия вътрешен полезен товар, а не върху скоростта.
Техническите спецификации са поверителни, но оценките от отворени източници показват следното: потенциален междуконтинентален обхват, над 10 000 километра; боен радиус от 5000 километра; дозвукова скорост; дължина 20 метра; размах на крилата 45 метра; евентуално четири двигателя, вероятно местни; вътрешен полезен товар, с оценки от 20 до 45 тона.
Очаква се H-20 да носи ядрени гравитационни бомби, крилати ракети, изстрелвани от въздуха, хиперзвукови оръжия и противокорабни ударни товари. Същността на дизайна ще бъде ниската забележимост, а именно смесена структура на летящо крило, заровени всмукателни отвори за двигатели, назъбени дюзи на двигателите или охлаждани изпускателни канали, покрития от радарно-поглъщащи материали и само вътрешни отсеци за оръжия.
Отново, H-20 ще бъде приблизително аналогичен на B-21, макар и по-малко напреднал в сензорния синтез и материалите за локално осцилиране (LO).
Оперативни приложения
Китай в момента разчита на бомбардировача H-6K/N – подобрена версия на проект от 50-те години на миналия век. Вариантите на H-6, които не са стелт, имат голям обсег, но нямат способност за проникване срещу съвременни системи за противовъздушна отбрана, което означава, че приложението им е ограничено срещу почти еквивалентни системи като САЩ.
H-20 потенциално решава това ограничение, като дава на Китай оцеляваща ядрена опция за първи или втори удар; способност за дълбоки удари срещу регионални бази на САЩ; и способността да заплашва американските активи по-далеч от Първата и Втората островна верига.
H-20 ще бъде използван за различни мисии. Проникващ удар, например, при който самолетът ще навлезе в силно защитено въздушно пространство (Гуам, Окинава, Корея, Австралия), за да порази укрепени цели. Ракетни атаки от разстояние, при които самолетът ще бъде използван за изстрелване на крилати ракети и хиперзвукови оръжия от зони извън защитените зони.
И разбира се, ядреното възпиране, оцеляващият въздушен компонент на H-20, осигурява надеждността на Китай при втори удар.
Военновъздушните сили наблюдават
За САЩ стратегическите последици от пристигането на H-20 биха могли да бъдат дълбоки .
H-20 разширява стратегическия обхват на Китай, позволявайки му да проектира мощ в Индо-Тихоокеанския регион, може би чак до Хавай, и да се зарежда с гориво от западното крайбрежие на САЩ.
Стратегията за базиране на САЩ ще бъде сложна, тъй като американските сили на Гуам, Дарвин, Япония и Филипините ще трябва да отчитат заплахите от бомбардировачи-невидими.
Групите самолетоносачи ще бъдат изправени пред предизвикателство, тъй като бомбардировачите-невидими бомбардировачи, оборудвани с противокорабни ракети с голям обсег, въвеждат нов вектор на уязвимост за ударните групи самолетоносачи.
Ядрената стабилност също ще бъде засегната, тъй като въздушният клон на китайската триада подобрява оцеляването и гъвкавостта, предлагайки симетрия с доктрините на САЩ и Русия.
Китайската мрежа A2/AD ще бъде подобрена, като H-20 ще добави нов слой за атака.
А с танкерна поддръжка, H-20 би могъл да осигури на Китай наистина глобално присъствие, позволявайки мисии в Индийския океан, Близкия изток или Африка.
От индустриална гледна точка, бомбардировачът представлява нещо като „излизане на пазара“.
Проектът демонстрира способността на Китай да проектира мащабни стелт корпуси и показва зрялост в китайското аерокосмическо моделиране, производството на композитни материали и радар-абсорбиращите материали.
H-20 служи за повишаване на престижа на Китай, сигнализирайки за амбициите за паритет със САЩ.
H-20 все още не е публично разкрит – това вероятно ще се случи през следващите няколко години.
Но пълната интеграция на силите може да отнеме години, тъй като бомбардировачите-невидими са технологично сложни.
За автора: Харисън Кас
Харисън Кас е адвокат и журналист, отразяващ теми, свързани с националната сигурност, технологиите и политиката. Преди това е бил политически служител, кандидат и пилот, избран във ВВС на САЩ. Той е доктор по право от Университета на Орегон и магистър по глобална журналистика и международни отношения от Нюйоркския университет.
