Община Етрополе представи пред гражданите уникален десетгодишен здравно-демографски анализ, първи по рода си за Софийска област. Изследването обхваща периода 2015–2024 г. и проследява основните тенденции в демографското развитие, заболеваемостта и смъртността, включително отражението на пандемията от COVID-19.
Освен данните за Софийска област и община Етрополе са представени и данни за още 7 общини с оглед сравнителен анализ: Пирдоп, Златица, Челопеч, Мирково, Чавдар, както и Долна баня и Правец.
Презентацията беше изнесена от д-р Димитър Петров, бивш директор на НЗОК и дългогодишен експерт и съветник на Българския лекарски съюз (2006–2015 г.), в присъствието на кмета инж. Владимир Александров, общински съветници, кметове на населени места и граждани.
Това изследване е резултат от политика на прозрачност – данните са събрани от национални институции, а анализът е изготвен от независими експерти. „До момента няма друга община в Софийска област, а вероятно и в страната, която да е направила толкова задълбочен здравен анализ“, заяви кметът инж. Владимир Александров.
Анализът, базиран на данни от РЗИ, НЗОК и регистрите на общопрактикуващите лекари (ОПЛ), сравнява показателите за община Етрополе със средните за Софийска област и сходни по мащаб общини. Резултатите показват, че нивата на заболеваемост и смъртност в Етрополе не се различават съществено от средните за областта. Наблюдаваните разлики се обясняват предимно с начина на събиране на данните и ресурсната осигуреност на здравните услуги.
„Пандемията от COVID-19 остави осезаем отпечатък върху здравния профил на населението, но ефектите, включително при онкологичните заболявания, се проявяват със закъснение. Общината следва областните тенденции и не се наблюдават местни извънредни рискови фактори“, посочва д-р Петров.
Възрастовият профил на населението в Етрополе е почти идентичен с този на Софийска област. Данните на НСИ за края на 2024 г. показват, че средната възраст и делът на възрастното население поставят областта сред регионите с относително по-млад демографски профил.
Показателите за раждаемост и смъртност следват сходна динамика с областните тенденции. Наблюдава се спад в раждаемостта и леко увеличение на смъртността по време на пандемията, като през 2024 г. стойностите се връщат към предепидемичните нива.
В цялата страна, включително и в Етрополе, се отчита рязък ръст на заболяванията на дихателната система през 2020–2021 г. – пряк ефект от COVID-19. За Етрополе пикът е отчетен през 2023 г., вероятно поради по-затворения начин на живот на населението.
Сърдечно-съдовите заболявания също бележат повишение през пандемичните години, но през 2024 г. се наблюдава тенденция към нормализиране. Анализът обръща специално внимание на онкологичните заболявания. През 2020–2021 г. е отчетен спад на новорегистрираните случаи заради затруднен достъп до профилактика и диагностика по време на локдауните. През 2023 г. се наблюдава компенсаторен ръст, а през 2024 г. стойностите се връщат близо до нивата отпреди пандемията.
„Пандемията от COVID-19 остави отпечатък върху здравния профил на жителите, но ефектите, включително при раковите заболявания, се проявяват с известно закъснение. Това потвърждава наблюденията, че община Етрополе следва тенденциите на областта и няма локални извънредни рискови фактори“, посочва д-р Петров.
Той допълва, че ефектите от пандемията при раковите заболявания не се проявяват веднага, а с няколко години закъснение, което изисква дългосрочно наблюдение и превенция.
При децата до 18 години броят на новозаболелите в Етрополе е по-нисък в сравнение със Софийска област и с общините Долна баня и Правец.
Към края на 2024 г. при общопрактикуващите лекари в общината са регистрирани около 12 017 здравноосигурени лица, което надхвърля постоянното население от 10 437 души. След прилагане на корекция от 17% данните за заболеваемост и диспансеризация стават напълно съпоставими с областните.
Един от основните изводи е липсата на местни извънредни фактори, които да водят до по-висока смъртност. Като цяло здравният профил на жителите на Етрополе остава равнопоставен със средните стойности в Софийска област и с останалите малки общини.
Изследването използва данни от НСИ, РЗИ, НЗОК и регистрите на ОПЛ, като включва подбор на съпоставими общини и подробен анализ по класове заболявания, диспансеризация и смъртност по причини. Авторите подчертават, че определени отклонения може да произтичат от начина на събиране на данните и от свободното движение на пациенти между общините.
Кметът инж. Александров отбеляза, че това проучване е пример за добра практика в местното самоуправление.