Труд
Автор:
Труд онлайн
Опитът на Европейския съюз да санкционира чуждестранни пристанища и банки, които Русия използва за незаконна продажба на петрол, се сблъсква с опозиция, заплашвайки да отслаби последния пакет от санкции на блока, пише Bloomberg.
Няколко столици са предпазливи към предложенията за налагане на санкции върху пристанища в Грузия и Индонезия, според запознати с въпроса. Италия и Унгария са изразили загриженост относно пристанището Кулеви в Грузия, докато Гърция и Малта също са изразили колебание относно пристанище в Индонезия.
Отделно Италия и Испания оспорват предложените санкции срещу банка в Куба, добавиха източниците, пожелали анонимност, за да обсъдят частни разговори.
Скептицизмът идва, докато Гърция и Малта също изразяват опасения относно свързано предложение за замяна на тавана на цените на руския петрол със забрана за морски услуги като застраховки и транспорт. Този ход зависи от подкрепата на страните от Г-7, където САЩ не са се ангажирали.
Нарастващата съпротива рискува да обезсмисли последния пакет от санкции на ЕС, казаха източниците.
Предложенията, които Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, представи по-рано този месец, са предназначени допълнително да източат приходите на Русия от петрол, тъй като служители се опитват да окажат натиск върху Москва да прекрати войната си срещу Украйна.
Пратениците на ЕС обсъдиха мерките в понеделник. Блокът се стреми да одобри пакета този месец. Санкциите изискват подкрепата на всяка страна, преди да бъдат приети.
Нежеланието на Италия да санкционира пристанището Кулеви се дължи на факта, че то също така доставя газ от Азербайджан, ключов енергиен източник за Европа, според някои от източниците. А кубинската банка е единствената, която работи с чуждестранни валути на острова, обслужвайки дипломати и граждани на ЕС, които може да се нуждаят от помощ, добавиха източниците. Други предложени санкции за чуждестранни банки не са срещнали съпротива.
Италия отказа да коментира преговорите за санкции. Гръцки говорител преди това отказа да коментира забраната за морски услуги и не отговори веднага на искане за коментар във вторник. Говорител на Малта в Брюксел заяви миналата седмица, че островната държава участва в технически дискусии, за да гарантира, че евентуалният резултат ще бъде приложим.
Унгария отдавна се противопоставя на мерките, които според нея ограничават енергийните ѝ доставки. Европейската комисия и испанското правителство не отговориха веднага на исканията за коментар.
Доставки от трети страни
Комисията настоява и за забрана на износа на машинни инструменти и определено радиооборудване за Киргизстан, твърдейки, че продуктите може да помагат на военните усилия на Русия.
Износът от ЕС към централноазиатската страна на санкционирани технологии, които могат да бъдат използвани за производство на оръжия, се е увеличил осем пъти от началото на пълномащабната война на Русия през 2022 г. Успоредно с това доставките на тези продукти от Киргизстан за Русия са нараснали с 1000%, каза един от източниците.
Властите в Киргизстан не са направили много, за да спрат потока, добави източникът.
Данияр Амангелдиев, първи заместник-председател на кабинета на министрите на Киргизстан, заяви пред Bloomberg през уикенда, че предложението на ЕС е несправедливо насочено към неговата страна, твърдейки, че увеличението на търговията се дължи на факта, че се започва от почти нулева база.
Амангелдиев заяви, че Киргизстан е готов да се намеси, ако ЕС предостави доказателства за злоупотреби.
„Това са действията на частните компании, някои частни лица, и ние се опитваме да ги спрем“, каза той в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурност. „Това не са унифицирани умишлени политики на държавните агенции. Ако получим доказателства за нарушения, компаниите ще бъдат наказани и ограничени.“
Длъжностни лица от изпълнителната власт на блока трябва да се срещнат с правителството на Киргизстан по-късно този месец, каза той.
Последният пакет на ЕС включва и предложения за санкциониране на няколко компании в Китай и другаде, за които се твърди, че доставят на военната машина на Русия. Освен това, той ще въведе в черен списък още кораби от тъмния флот и ще наложи нови търговски ограничения, като същевременно ще засегне оператори на криптовалути и чуждестранни банки, за които ЕС твърди, че помагат на Москва да избягва санкции.
В Мюнхен украинският президент Володимир Зеленски призова ЕС и други съюзници да продължат да налагат строги санкции на Русия, за да накарат президента Владимир Путин да вземе сериозно мирните преговори.
