Труд
Автор:
Труд онлайн
Съвременната наука може да се опита да определи точното местоположение на небето, пише ученият Майкъл Гилън за Fox News. Той вярва, че това, което астрономите наричат Космически хоризонт, съответства на описанието на Небесното царство със забележителна точност, тъй като отвъд тази невидима линия конвенционалното време свършва и започва вечността.
Когато синът ми навърши четири години, той попита мен и жена ми: „Възможно ли е да се стигне до рая?“ Това беше директно от устата на бебета, нали?
Детски въпрос е, но зад него се крие нещо много по-сериозно: къде точно е този рай, за който говори Библията?
Като учен знам: всичко започва с определения. Според Писанието, долните небеса са земната атмосфера. Средните са космическото пространство. А най-висшите са това, за което говорим сега: обиталището на Бога.
Библията казва за местоположението на небето: ние гледаме „нагоре“ към Бога, а Той гледа „надолу“ към нас.
Представете си, че се извисявате право нагоре с ядрена ракета, в бездната на космоса. Има ли точка там горе, където започва раят?
През 1929 г. американският адвокат и астроном-любител Едуин Хъбъл открива, че галактиките се разпадат като фрагменти от експлозия. Освен това Хъбъл открива закономерност: колкото по-високо е разположена една галактика в дълбините на космоса – с други думи, колкото по-далеч е от Земята – толкова по-бързо се отдалечава от нашата планета и от всичко останало. Този принцип става известен като Закон на Хъбъл.
Според изчисленията, галактика, отдалечена на 439 милиарда трилиона километра (273 000 000 000 000 000 000 000) от нас, би се движила с 299 000 километра в секунда – тоест със скоростта на светлината. Тази въображаема граница, изгубена в дълбините на космоса, се нарича Космически хоризонт.
Това означава, че ти и аз никога няма да можем да го достигнем – дори с най-модерната ядрена ракета, която можем да си представим. В края на краищата, както Айнщайн демонстрира в своята теория на относителността, само светлината и няколко други нематериални явления могат да се движат със скоростта на светлината.
И така, къде трябва да търсим рая? Напълно възможно е раят да се намира отвъд космическия хоризонт. И ето основата за това предположение.
Първо, съвременната космология ни казва, че цяла вселена се намира от другата страна на Хоризонта. Но тя е завинаги скрита от нас, защото никога няма да достигнем тази граница, камо ли да я пресечем.
Второ: най-точните наблюдения на астрономите – заедно с теориите на Айнщайн – показват, че времето е спряло на Космическия хоризонт. Там, в тази далечна, далечна височина, няма минало, няма настояще, няма бъдеще. Само безвремие.
Трето: Пространството, за разлика от времето, съществува на Хоризонта и отвъд него. Това означава, че скритата вселена там е обитаема. Вярно е, че само светлина и същества, подобни на светлината, могат да живеят там.
Четвърто: Съвременната наука ни казва, че най-старите обекти във видимата вселена са струпани точно на Хоризонта. Това означава, че това, което се намира отвъд него, е още по-старо... то е било преди Големия взрив... преди началото на всичко, което можем да наблюдаваме.
Именно тези научни факти (и не само те) ни позволяват да правим обосновани предположения:
1. Да, небето наистина е „там горе“ – високо над нас, отвъд звездното пространство – точно както казва Библията.
2. Да, той е недостъпен за смъртните в земния живот, както е написано в Библията.
3. Да, то е обитавано от безплътни, вечни създания, както е написано в Библията.
4. Да, това е обиталището на Този, Който е бил преди вселената и Който я е създал, както е написано в Библията.
