Сръбски професор: Германците имаха програма за допингиране на спортисти

Проф.  д-р Ненад Дикич, колумнистът на сръбския вестник "Телеграф", който е и Президент на Асоциацията по спортна медицина на Сърбия, обяви любопитни подробности за употребата на допинг в света след изразените съмнения на бившия италиански национал Дино Баджо, че през 90-те години играчи в Германия и Италия са използвали допинг, който може да има тежки здравословни последствия сега. Баджо обяви тезата си по повод на смъртта на Джанлука Виали и Синиша Михайлович, които починаха от рак на панкреаса и левкемия. 

Д-р Дикич излезе със статия по въпроса: "По времето на Дино Баджо все още събирах данни, като някои клиники днес. Италия игра финал с Бразилия на световното първенство в Америка през 1994 г. и загуби. Марадона даде положителна допинг проба, а Дино Баджо плени с играта си, но и с лъскавото си излъчване.

Почти тридесет години по-късно Дино отново предизвика обществена реакция с коментарите си, след като игра за Торино, Интер, Юве, Парма или Лацио, засегнат от смъртта на близкия му приятел Джанлука Виали (от рак на панкреаса), а преди него - и на Синиша Михайлович (починал от левкемия).

 „Трябва да проучим веществата, които приемахме по това време. Допингът винаги е бил там и трябва да разберем дали някои вещества са били вредни с течение на времето. Страхувам се за себе си, това се случва на твърде много футболисти“ – изказването на Баджо предизвика много спорове. Много различни експерти го подкрепят и опровергават, а същността за съжаление не е лесна за доказване. Както винаги, търсенето на литература дава някои отговори.

В книгата "100 въпроса за допинга" публикувах информацията, че през 2002 г. Германия е платила по 10 000 евро на всеки спортист от ГДР (Германската демократична република), който съобщи, че е бил допингиран от държавата. Спортистите от бивша Източна Германия са най-доброто доказателство за трайните последици за здравето от допинга, преди всичко анаболните стероиди.

Тридесет години след падането на Берлинската стена много от тях платиха и продължават да плащат цената за задължителното си участие в спонсорирана от държавата допинг програма.
Андреа Полак, която спечели два златни олимпийски медала с източногерманския женски отбор по плуване през 1976 г., почина през март 2022 г. от рак на 57-годишна възраст. Подобно на други членове на този екип, тя е била систематично допингирана като тийнейджър с Turinabol, анаболен стероид.

Редица други здравословни проблеми, страдащи от онези, които са представлявали Германската демократична република в състезания от епохата на Студената война, бяха разкрити по време на допинг изпитанията в Берлин между 1998 и 2000 г. Хепатит, сърдечни заболявания, заболявания на кръвта и рак на черния дроб са най-честите последствия.

Страшното беше, че на спортистите никога не беше казано какво приемат. Обявено им е или да пият "витамини", или да бъдат извадени от отбора. По същия начин дори днес спортистите пият хапчета, които им се дават, без да знаят какво има в тях. Последствията вече не са изгонване от екипа, просто няма достатъчно информираност за употребата и че знаят всичко, което влиза в тялото им. Затова постоянно повтаряме и учим спортистите, че трябва да знаят всичко за добавките и лекарствата, които приемат.

Отговорността на тези лекари беше тогава, но също така е от решаващо значение сега, за защитата на спортистите от допинг и нежеланите последици от забранените вещества. Така министърът на спорта на ГДР Манфред Евалд и директорът на спортната медицина Манфред Хопнер получиха условни присъди, след като бяха обвинени в нанасяне на физически наранявания на 142 спортистки - много от които присъстваха лично по време на процеса в Берлин през 2000 г. Евалд не се извини, а Хопнер каза, че не е имал намерение да им навреди и това е имало негативен ефект върху организма им.

Въпреки това имаше наранявания и странични ефекти, така че много спортисти имаха внезапна смърт, бяха лекувани от различни видове рак, хронични заболявания като диабет и бяха записани последствия за потомството им, както и за психичното им здраве.
Примерът, който най-често цитирам, е свързан с тласкачката на гюле Хайди Кригер, която беше допингирана в клуба по лека атлетика SC Dinamo Berlin и спечели златен медал на Европейското първенство по лека атлетика през 1986 г. Поради силни болки в бедрата тя се оттегли през 1989 г. и се оказа в криза заради полова си идентичност. През 1997 г. тя претърпя операция за смяна на пола, за да стане Андреас Кригер и впоследствие, в битка за психичното си здраве, се омъжи за бившата плувкиня Уте Краузе, друга жертва на допинг, която срещнала на изпитанията в Берлин.

Вероятно заради всичко, което беше обявено досега, през 2016 г. германското правителство изплати втори компенсационен фонд на жертвите на допинг през 1970-те и 80-те години с плащане от €10 500 на спортист, надграждайки първоначалния компенсационен фонд, изплатен през 2002 г.
Примерът с Източна Германия е най-убедителен и затова най-често се пише за него, но и други страни опитаха същото, просто не разполагаха с логистиката на държавния апарат. Така американският олимпийски отбор по колоездене използва EPO (еритропоетин) на Олимпийските игри през 1984 г. Подобно беше и с Фестина, най-добрият колоездачен отбор в края на ХХ век. Именно те и допингът на Бен Джонсън на Игрите в Сеул през 1988 г. оказаха решаващо влияние върху спортното обществено мнение при вземането на решение за създаване на Световната антидопингова агенция (WADA).

Заради всичко това е необходима професионална преценка за всичко, което се е случило в миналото, а не осъждане или подкрепа на Дино Баджо. Той има право да повдигне въпроса за допинга в миналото и би било правилно само ако получи честен отговор. Спортните резултати могат да бъдат изтрити или анулирани, медалите могат да бъдат преразпределени, виновните могат да се извинят, но спортистите, които са били допингирани, имат право да разберат последствията от допинга и с какво трябва да се сблъскат, защото не могат да се върнат назад във времето и да си възвърнат тяхното здраве", пише професорът.