Защо не България?
През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги“ и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги“ пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е „Защо България?“, а „Защо не България?“ През очите на модерните номади животът тук е различен - предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално - със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ви срещаме с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото „Made in България“.
Исках да направя така, че да няма значение откъде работя, казва ИТ предприемачът Иван Манолов
Плуването отвежда Иван Манолов до САЩ, където със спортна стипендия учи ИТ специалност в Carthage College - малък частен университет на 40 км от Чикаго. Съединените щати са единственият му избор, защото има възможност да учи информатика, докато тренира и му плащат за това. Самият Иван има сериозни постижения в областта - републикански шампион и национал с над 100 медала от различни състезания, но не се блазни от кариерата на треньор, а се насочва към бизнеса в спорта - набирането на талантливи младежи за колежанските отбори.
В университета се включва в екипа, който поддържа всички сайтове и апликации на учебното заведение, и придобива две специализации. Не на шега, „малко несериозно подходих към целия процес по търсене на работа, имах гадже и то беше приоритет“, започва кариерата му в международни компании като Yahoo, буквално един ден след като подава документите си за кандидатстване. След 13 години работа в САЩ и Канада, през 2014 г. той започна своя „виртуален“ живот на два континента - с адрес в Пловдив и с бизнес, изцяло базиран в САЩ - https://collegeswimming.com - онлайн платформа, която следи постиженията в спортните дисциплини в плуването в колежите в САЩ и свързва треньори и спортисти.
Историята му започва стандартно за мигрантите от края на 90-те години - заминава за САЩ с почти нулеви познания по английски език, но с добри спортни резултати. Решен е да стане програмист и буквално „плува“ към целта си. „Подготовката ми беше нулева, но покрай плуването попаднах в американска среда, което ми помогна. Най голямата грешка, която правят българите, е да пренесат начина си на живот на новото място. Ако си отишъл да живееш някъде, потопи се в тяхната култура, разбери ги, стани част от средата им. На втората-третата година говорех много добър английски и нямаше значение, че съм от България“, пояснява той.
Въпреки успешната интеграция и кариера, която следва, Иван решава да не се откъсва от родния Пловдив и се прибира всяка година за по 3 месеца, „за да взема максималното и от двете страни“. Не си сменя дори номера на мобилния телефон. Затова и не си спомня момент, в който, както сам казва, да усети, че „тук нещата са различни“. „Въпреки че живеех в Америка, аз бях част от целия този преход. Имам много приятели българи в САЩ, но понеже не се прибират толкова често или нямат социална среда тук, за тях България е отписана. Още тогава исках да направя така, че да няма значение откъде работя, и така стана“, казва той.
Годините кариера в САЩ и Канада започват само на пръв поглед с лек старт. Иван има късмет и буквално три дни след като започва работа в Yahoo, се мести в Калифорния за сметка на компанията. Но още в началото осъзнава, че не знае всичко и както казва, „се почувствах като най-глупавия“. Освен с учене му се налага да се бори и за правото на работна виза в САЩ. Две години поред не успява да вземе виза и се мести в Торонто, отново в екипа на компанията. След съкращения, през 2008 г. е принуден за кратко да се прибере в България, но отново заминава за САЩ, където в Сан Франциско „се забърках с едни момчета от Станфорд“ и става част от екипа на компанията им - TalentBin, която се занимава с набиране на кадри. За четири години фирмата се разраства достатъчно, за да бъде придобита от Monster.com, платформа, зад която стои най-голямата фирма в света за намиране на работа.
Заедно с този проект Иван стартира и собствено бизнес начинание - https://collegeswimming.com, което след края на TalentBin се превръща в негово основно занимание. Намира и съдружник в САЩ - треньор от колежа, и двамата започват да „плуват“ към успеха. „Трябваше да реша какво да правя, имаше много примамливи оферти да остана в САЩ. На една карта начертахме къде трябва да работим. Разгледахме Чикаго, Сан Франциско, София и Пловдив. Като написахме плюсовете и минусите на всяко от местата, решихме да опитаме в Пловдив. Единствената разлика е в разходите. На нас бизнесът ни е в САЩ, тук сме само физически, програмираме и пишем софтуера, спрял съм да деля хората на националности“, обяснява той. Концепцията на платформата отговаря на нуждите на колежанския спорт. Компанията печели от свързването на ученици и студенти с треньори, но също така безплатно изработва статистика кои са най добрите деца плувци във всяка дисциплина, всеки щат.
Иван говори балансирано както за живота в САЩ, така и за българската действителност. САЩ са уредена страна - „ето ви пътя, ето ви правилата и няма начин да не стигнеш“, пояснява той, но хората са много затворени. Той определя българите като „много по-отворени към света“, защото „много по-бързо израстваме“. Разбира се, подредената Америка му е отворила очите колко неуредено е у нас. Откакто се прибрал, започнал да се интересува и от политика - „кой за какво се бори, кой с кого играе, но като цяло ми е много мафиотско“.
Затова и „най-умните ми приятели от Пловдив вече не са тук“. „Но без да се замисля, мога да изброя още 20 души, които ако се върнат, биха допринесли за промяна. Но нито един няма желание за връщане. Най-вече защото са срещнали половинка, намерили са си работа, изгубили са социалната си среда тук, не им харесва икономическото положение. Миналата седмица разговарях с един предприемач на средна възраст и той ми каза: „Нашето поколение имаме дълг към вас, заради държавата на мафията ви изгонихме.“
Виртуалният живот на Иван е пример за предимствата на глобализацията. Професията му, а и улесненото пътуване между Европа и САЩ му дават възможност да не се откъсва нито от американската, нито от българската действителност. Той е гражданин на света, който „просто живее в Пловдив“.
Все пак - защо в България? „Чувствам се на място, нищо не ме дърпа наникъде. За мен е въпрос на телефонно обаждане и мога да имам почти всяка работа в Сан Франциско, да се върна там. От тази гледна точка може би съм патриот. Имам много приятели, които май насила не искат да си признаят, че тук е хубаво. Тук просто не е много лесно. Хората, които работят за мен, взимат 10 пъти повече, отколкото майка ми като служител в „Български пощи“. Това е много голяма разлика... Ако бях в друга индустрия, и аз щях да мисля по-различно“, отговаря той.
Към края на разговора ни го питам каква е цената на успеха. Оказва се „много, много труд, няма магии“. Както завършва: „Живея тук и правя бизнес. Никога не съм си слагал името и държавата едно до друго. Винаги съм бил Иван.“